Младостта бе дръзка и надменна дама.
Кръстосала бе крак връз крак.
Изпод капелата ѝ с цвят-циклама,
очите ѝ издаваха мерак.
Отпиваше от скъпия коняк. ...

103/При мене беше дъщеря ми.
Във болница бях настанен.
Лекуван бях след много драми,
но с благодарности от мен!
Едва спасен, аз оцелявах, ...

Старата любов ръжда не хваща,
а остава и нашепва самота.
Облята във тъга и плесен,
притихнала във тишина.
А на мен така да ми се иска, ...

На кулинарната барикада
За Панайот мързелът не беше лоша черта от характера, а начин на съществуване, професия, верую, което беше прегърнал с всяка клетка на мощното си тяло. Да дремеш във фотьойла пред телевизора и да благославяш всеки миг онзи, измислил дистанционното, това беше една от най-големи ...

Теб обичам, друга съблазнявам
теб желая, друга пак събличам
пак в ума си те представям
умна, чувствена, добра и те... обичам
Теб обичам, а на друга пак се вричам ...

На сина ми
Ти се роди, сине!
Пристигна смело в тоя свят!
Радостта ми скоро няма да отмине,
защото ти направи ме богат! ...

Какво се подарява на любим човек?
Спомен, вещ, момент.
Казана дума навреме.
Усещане за вечност.
Нежност, топлина. ...

Косите на Вероника
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се к ...

Завържи ме във възелче
и ме сложи под главата си!
Нощем сънувай ме! За мене мисли!
Какво съм ти казала, какво съм поръчала,
от какво съм споделила, че ме боли. ...

Посей ми звезди в необята,
прегърни ми времето бледо.
Донеси ми пеперуди и лято,
взриви заради мене торпедо.
Изсвири ми лилава соната, ...

Ангел мой, не за себе си падам в молитва смирен,
а за таз, към която аз вечно длъжник ще съм само,
от Европа без помощ що гледа грядущия ден:
на афганци кажи, че зад Странджа земя за тях няма.
Горе вий предрешавате сложни държавни съдби – ...

1.
Политически петли
ще кукуригат тази пролет,
ще заиграят новите метли
и парламентарни квачки ...

И ТАЯ НОЩ...
И тая нощ не мога да заспя –
коя по ред – не помня вече.
И мислите не спират да текат –
като река прииждат отдалече.. ...

загасяш лампата на предверието
последвана от бавно
угасващата мисъл
на вчерашния ден:
метаморфозата е пълна ...

Изящна дама грациозно язди
красива, стройна, дореста кобила.
Напет барон с кон, черен като сажди,
с приятеля му, граф, ги коментират:
„За стойката й, графе, що да кажа ...

Затъва се
в мисловни игрословици
откакто свят светува.
Създават се
загадки и пословици. ...

Не се привързвай никога човече!
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън. ...

Чувствам се като
част от дивана този следобед,
понеже моите клетки
отвориха вратите си снощи
и те приветстваха. ...

"Страхът е срамно нещо." Мислеше си дядо Страхил, загледан в далечните хълмове обагрени в златистите цветове на залеза. Дали заради името му, което въпреки че му бе скъпо така, както дядо му, който някога го бе носил, му се струваше някак унизително, дали заради сантименталност, която всячески уж из ...

да няма злоба
и завист - Александър
Чирков съветва
.........................................................................................................................................
извор: ...

В кръговрат на следите,
докато видим ябълков цвят
и наши звезди.
Докато те залюлея на люлка,
прошепна те в стих. ...

Арменецът
Глава първа
Дребната прегърбена фигура на стареца все по-често се срещаше по тесните улици в центъра на Варна. Старо, протрито на ръкавите и яката, палто обгръщаше тялото му и му придаваше още по-безформен вид. Сякаш беше шито за много по-едър човек. На главата си носеше неизменното таке, ...

Превод: Мария Шандуркова
ПОЕЗИЯ
Не трябва да търсят във нея тоналност,
и Виктор да бъде наречен ВиктОр.
Поезия - туй е отблясъкът пламнал ...

Пеят щурчета, прииждат реки,
памучната рокля на простора виси.
Прозорец отворен… Африканският тис
се люшва назад в ураганния бриз.
Нито дума за сбогом, ни прощално писмо – ...

Morgens send’ ich dir die Veilchen,
Die ich früh im Wald gefunden,
Und des Abends bring ich Rosen,
Die ich brach in Dämmrungstunden.
Weißt du was die hübschen Blumen ...

Пристига. Разпъват катун.
Децата се смеят и сочат:
„Виж, виж, куче с бастун“.
Маг, акробат, клоун и коне.
Да си купи билетче ...

Във зелената морава
нещо живо май се крие,
но докоснеш ли рогата,
бърза, бърза да се скрие!
Ала който търси знае – ...

С различен вкус, но винаги студен,
обичаме го, да е замразен,
живее в къщичка от лед
и е сладък, като мед!
И наричаме го.......... ...

Изборът е мой. Не съжалявам.
Виждам, че си толкова щастлив.
Бързо ме забрàви. И признавам –
правил си го често и преди.
Можеш едновременно да бъдеш, ...

Сутрин през прозореца наднича,
поспаланковците не обича,
нослето гъделичка, бузките – и двете,
подканя ги: "От сън се събудете!"
"Играйте с мене на полянка, ...

По клоните на старата черница
подскача черен като дявол гарван.
Сега ги няма прелетните птици,
принуден съм на него да се радвам.
Понякога замира неподвижен, ...

От източен полъх.
От минал проблясък.
Кацна.
Дойде тук.
И настани се ...

Красива и нежна си,
като пролетно цвете.
Пролетно цвете,
замръзнало през зимата.
Красотата ти цъфти, ...