КОГАТО
Когато лудо се любим.
Когато до мене заспиш.
И сутрин, когато се будим,
дори на трева да лежиш. ...

Когато си единствена жена
и мъж в сърцето си те носи,
не се страхувай ти от тишина,
не се измъчвай от въпроси...
Пред тебе мълчаливо той ще спре ...

На Д.Д.
От детството си спомням много неща
но едно тях ме беляза за вечността,
разходките под звездите и лъчите край реката,
придружена от вятъра и дъжда му.

Отново е вечер. Онази късна вечер,
в която мисля за теб. Още помня аромата ти.
Ах този аромат, тези черни като маслини очи.
Не са се променили,нали?
Нека си останат същите черни очи, ...

НАДЕЖДА
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят, ...

и приема всичко
толкова лично,
като че ли засяга
неговата вселена.
ала светът е голям, ...

Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...

Дори най-смелите отричат
дълго пазена мечта.
И най-смелите се свличат
в нозете грозни на страха.
Дори най-смелите осъмват ...

дълбоко в себе си зная
че след време
двамата с теб
ще бъдем съзвездие
и други като нас ...

Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...

Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...

Спомен
Помня, помня ги житата
и аления мак сред тях.
То беше знойно, знойно лято,
когато сините метличини цъфтят. ...

Примамиха го градски светлини,
бе слушал колко е красиво!
Представяше си сбъднати мечти -
далеч от бедност! Бъдеще щастливо!
Но вместо радост, трупаше беди ...

Има много болка в сърцето....
Има сълзи, в моите очи,
които са причинени от много
болка и мъки...
Има много скрита болка в ...

> ∞
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...

В бяла стая спи тишината,
спят и спомените в прах.
А вънка броди тъмнината
ухаеща на смола и страх...
Докосвам аз огледалото, ...

Помолих вятъра
за време,
яхнал на върховете
гръдта.
Попитах крилото ...

НОВИТЕ ВАРВАРИ
Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби. Гласът съобщава, ...

Ежедневие
Кой си ти? Какъв си? От къде си?
Влезе трайно в малкия ми свят.
И любов и ревност ми донесе.
Разгадах те. А оставаш непознат. ...

Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също то ...

Кафява равнина и оранжево-червено изгряващо слънце. Съзерцавам небето, докато пътувам и мисля за съществуването и същността. Той също е минавал от този път! Мога ли да се докосна до чувствата, които е изпитал тогава? Мога ли да почерпя от неговото вдъхновение? Мога ли да бъда Дулсинея? Все пак слънц ...

Скитници
Аз:
Разходѝ се по мен,
по безлунна пътека,
запалѝ ми луна, ...

Зимата ни опрощава греховете
с безмилостните ветрове,
когато сняг в косите ни засвети
и бащин глас в съня зове.
Тогава нощите са тъй безкрайни, ...

Игра ли поиска?
Тогава нека играем –
на каквото си имаме
и каквото желаем.
Затвори тез очи, ...

Изгоряло дърво,
любим аромат,
на зима.
По стените хоро
сенки редят ...

Със странни редове покриваш
белия бизон пред теб.
Хора отминават мълчаливо –
не предлагаш делва мед.
Крият се зад думи непознати ...

За мене е призрак в късната есен,
стоящ все наблизо невидим и сам.
Напомня ми скованото чувство на страх,
че съм достатъчно малка, да бъда изгубена,
като капка в океана - завинаги. ...

Бездомен самотник спря под старата стряха.
Морският бриз промени лицето на бедняка.
Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.
В този шумен и студен град броди и търси помощ.
Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот. ...

ДА СИ ПОЧИНЕМ
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща д ...

Бебе, пелени и детски плач,
доктори, цветя и страх,
съпруг, приятели, роднини, здрач,
безсъние, наакано и смях.
　 ...

Остана ми обич,
много колкото безкрайност.
Не я подарявам -
струва тъга
и много жълтици ...

В тънък черен шлифер се загръщам.
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят. ...

Като жълтица настъпена от мрака
Луната лежеше по гръб на Пирина!
Изплъзна се полека, скри се оттатък,
и тихата вечер със нея отмина!
Във строй хаотичен, там, горе, звездите ...