Зелено и синьо те виждат го денем,
сребристо е – казват му нощем!
Щом гневно е – все се върти и се пени,
ревът му е буен и мощен!
От много земи му е силата сбрана, ...

Зима няма да затвори
тези дядови обори.
Да запръска страшен сняг,
да се стопли шарен свят.
Ех, каква ли гяволия ...

Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...

Няма да крия и пред теб ще призная,
искам ти да се радваш, да бъдеш щастлив.
Затихва болка, любовта най-накрая
изпълва живота ни безкрайно красив.
На крилете на вятъра обичта голяма ...

Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Мо ...

Това „Обичам те“ не ми го казвай.
Задръж го, моля те.
Недей!
Кажи ми „липсваш ми“,
ще ти повярвам. ...

За България до сетен дъх милееше ти
и сбъднаха се твоите мечти –
през робството народът се събуди
и тиранската власт пропъди.
На свободата ярката звезда ...

Ще ми дойдеш ли
на гости,
моя пролет
зеленоока?
Наситено картинен ...

Когато... виното горчи. Когато слънцето се стича
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!
Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!
Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва... ...

Споменът гневно забива пета
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин, ...

Последният жабок
дори не пожела да се покаже.
Изпращахме си есемеси,
писахме по-дълги мейли. Даже
и снимки разменихме – ...

С теб сме двама непознати,
познаващи се толкова добре,
с два характера чепати
и кървящо от любов сърце...
Разминахме се мълчаливо, ...

Кървят над нас очите на Всемира.
Тежат ни толкова беди и болки...
Безсмислено е бавно да умираме.
И сляпо да вървим след еднооки...
Земята ни не ражда днес Апостоли... ...

В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в миналото и настоящето, и спирам там, на най-високото място, където земята и небето се докосват, и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето. От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепие от сград ...

Той някога е бил възвишен светъл дух,
наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.
Дошъл от Висши светове преди епохи тук,
но бил със суета и властолюбие покварен.
От светъл принц той станал княз жесток ...

Безследно изчезнал
Приел съм това хоби от баща ми. Той обичаше в свободното си време да се занимава с градинарство и лозарство. Градината му беше на двайсетина километра от Бургас, където ходеше почти всеки ден, а унаследеното от дядо ми лозе го чакаше някъде в Странджата и баща ми не го оставяше да ...

Как започнах да се смея!
автор: Ели Елинова
Аз съм една нормална жена. А нормалните хора понякога се усмихват… Нали така! Но аз не мога да се усмихна… Повярвайте ми, и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна…
Пускам телевизора и чувам „ ...

Понякога...
съм просто тишина,
в зениците събрала снеговете,
и бавно, като капчици тъга,
се стичам тихо по лицето ти. ...

Чужбина
Сърцето се къса, душата реве,
до полета ми, сестро, остават часове,
млад човек съм, а ми трябват пари,
не издържам на таз немотия, безпаричието и мене мори, ...

101/ Това бе мойта гледна точка.
В сърцето си я изживях!
Страданието не ме смачка,
но близките ми браха страх!
Жена ми бе най-уязвима ...

Остани още малко при мен,
остани – само толкова искам,
с ръцете си да държиш,моите в плен
и да усещам аромата ти близко!
С теб чувствам се като перце, ...

1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...

ФИЛМ
Кръстосахме душевни светове,
затворихме очите си за скука,
за да разцъфнат свежи цветове
на времето във тясната пролука. ...

Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад. ...

Сироко бил топлият вятър,
аз не разбирах тогава
как всичко изсъхва по пътя
и стръкче трева не остава.
Звучеше така чуждоземно. ...

Не ми върви, не ми върви!
Измъчиха ме тези хора.
На борсата съм на труда
и търся място депутатско.
Само от това разбирам, ...

Ти целият си страст и още нещо,
влудяващ до последния ми стон,
подръпваш струните ми с много нежност... вещо,
превръщам се в акорд с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...

Амбицията е стремеж към съвършенство.
Съвършенството е стремеж към идеализъм.
Идеализмът е стремеж към перфекционизъм.
Перфекционизмът е стремеж към по-добър живот.
По-добрият живот е цел. ...

- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...

НАЙ-ПОСЛЕ
Р. Чакърова
Счупи се най-после! Издрънча върху пода
и се пръсна на хиляди боцкащи същности.
Ще внимавам, когато на босо по себе си ходя – ...

Ако чуеш, че вече ме няма,
че животът е станал на прах
просто, всеки превива коляно
но не бива това да е страх!
Ако виждаш, че слънцето грее ...

Ах ах ах...какъв е този нежен прах
бял като снежец
като произведен в ТЕЦ
странна миризма излъчва
като вмирисаната бъчва ...