Няма защо да се вливам в деня,
трябва да бъда сурова, за да съм силна.
Пръст от пръстта, кръв от кръвта.
Не е дошъл, който ще ме накара да си отида...
Пепел в погледа, пещ за нощта, ...

Болко моя... прати ми звезда!
Падаща! В тая нощ тъй безвездна..
Сега или някога, нека умра,
но да я зърна, преди да изчезна.
　 ...

Усмихната нощ
Усмихната нощ аз ти пожелавам,
навън слънцето се скри, спусна се нощта.
Една усмивка аз ти подарявам,
ти гледаш ме защо така. ...

Ти можеш ли да яздиш ветрове,
когато залез върховете пали,
и с тях да гониш други светове,
да хукнеш по небесни магистрали?
Ти можеш ли във тиха лятна нощ ...

Не съжалявам днес за нищо изживяно –
за грешките и прошките,
за щастието разпиляно,
за хубавото и за лошото.
За миговете, със любов препълнени, ...

Тревата прави чудеса,
но не онази за цигари,
а друга всякаква трева,
храна за крава и магаре.
Трева за чай и за илач, ...

Към моята дъщеря
За първи път когато те видях,
сърцето ми от радост онемя,
в ръцете си как само те държах,
ти мила, моя, скъпа дъщеря. ...

На роза чудното ухание
стопля изстинало сърце.
И в плен на твоето очарование
с носталгия си спомням хубаво лице.
Южен вятър стопля тази есен - ...

Имам се за що-годе начетен и интелигентен човек... само че за кратко време успях да направя някой не дотам интелигентни неща, които промениха живота ми тотално. Бързам да ви уверя, че не става дума за някакво престъпление! Просто допуснах грешки, а и външни фактори оказаха влияние за това развитие н ...

Когато морето пресъхне до дъно
и слънцето престане да изгрява;
когато Луната изчезне в забрава
и не остане дори една звезда на небето:
Когато нощта и денят вече ги няма ...

Сменят се листата,
сменям се и аз.
Ах, как обичам,
когато дойде есента.
Не защото е красиво. ...

новородената звезда
преряза небето
с огнен лъч.
пръстът му
преряза плътта ...

"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/.
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както ...

Момчето с белия бастун
Момчето с бял бастун вървеше по снега,
до него, под ръка с него, вървеше дребничка жена.
Една жена, изстрадала, една истинска майка,
така израсна от малък, а тя за него бе опора Една! ...

Разпитвал съм за тебе при търговците,
но те не ме разбраха -
попитаха за срок на годност
и аз си тръгнах с малко страх.
Разпитвал съм за тебе при бродягите, ...

Животът е като любовта. Или върви добре, или се проваля. Ако решиш, че не ти върви, ами огледай се. Около теб навсякъде има болка или радост. Погледни в грешките на другите и помисли какви правиш ти. Замисли се, че ако в момента нараняваш някой близък, правиш грешка. Замисли се как пчелите жужат око ...

Празнота е,
където
не си...
............................
Където ...

научих се
сама да съм
да вдигам
тежко
и буркани ...

След всяка златна есен
идват ледено студени дни.
Но надеждата не си отива,
пак ще дойде Пролетта.
Тя ще стопли ни душите, ...

Имаше време, когато можех да се закълна, че ще останем заедно завинаги. И всеки път, когато хората ме питаха защо ти си моята отрова и въпреки това аз се връщам към теб винаги - аз просто не знаех отговора. Не знам дали сме пораснали толкова, че да мога да погледна в лицето ти и да те гледам с удово ...

Дори и в Диамантената долина
да ме заровят след смъртта ми,
пак няма да склоня на Вечността
да ми постави пръстена венчален...
Дори и над последния ми дом ...

Да плача ли, никога вече.
Сила е моето име от днес,
остър камък ми е сърцето.
В очите вместо сълзи
мръзнат капчици лед. ...

ВСЕКИ знае, че на света няма по-хубави човешки качества от честността и коректността, но НИКОЙ не е дотолкова малоумен, че да бъде ВИНАГИ честен и коректен!...

Лежа на Луната.
Мили, там ще съм скоро.
Тихо е и обсипано със звезди.
Погълнати сме от времето
и пространството*, ние сме милиони мили далеч. ...

На девойка сърцето ще прилепя,
букет надежда и лале ще ù даря.
За ден ще бъда на бездомно животно другаря.
Поне любов мога да обещая.
На ранен войник вяра ще подвържа ...

В гората беше тихо. Група мъже с мрачни лица крачеха и се оглеждаха при най-малкия трепет на листата в утринната мъгла. Не беше валяло отдавна. Всичко беше някак посърнало и дори това, че нямаше вятър, не пречеше на листата да трептят от леката мараня,която караше всичко в далечината да изглежда про ...

Той е тихо присъствие. Като с котешка стъпка сред мислите
се промъква на пръсти и спокойно усмихнат мълчи.
Дружелюбна дълбока вода, огледално изчистена -
върху нея ни страст, ни вълнение нямо личи.
Той е кроткият смях и ръката, протегната дружески, ...

Giving away to the ages
It's wrapping you up like a child
When red is upon your eyeline
It's the colour of water in light
Tear yourself away and listen for the rain ...

За утрото ще ти разкажа,
поприпкващ нежно по паважа.
И засияха небесата
от тази утринна позлата.
Щурец в ръката ми се свива, ...

Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...

На залез повече приличам. И вече есента ми е любима, привлича ме. Обичам да съзерцавам как на хоризонта лятото горестно тъгува по слънцето, покоят е прегърнал дърветата и всяко листенце е цвете. Как есенни жерави рисуват залези, морето зове рибарите, а лодките им изгревно блестят и всеки плете в мре ...

Въпреки късния час, пред кабинета за спешна помощ потока от хора не секваше. Чакането ме изнервяше до краен предел и с нетърпение очаквах да излея свирепия си гняв върху дежурния лекар. Загледах се в увития в мокри кърпички (нямах дори салфетки в чантата) смазан показалец на дясната ръка и се запита ...

... или как искрят цветовете за Ера Шест от киборг Дванайсет...
Винаги ще те боли. Свършено е. Обречена си да паднеш и да угаснеш. Няма нужда да плачеш. Нека е тихо. Да чуваш страничните шумове, които се леят из теб, а не в другите.
Както би било редно. Ти винаги си била тиха. Защо е нужно да се под ...

Тези са имитаторите. Седят и чакат от устата ти да изпадне някоя дума. Някоя по-необикновена, така. Не някаква простолюдна и разбираема. Нещо като "епигенетика", като "фокусиране на изследванията", като "цитокини" и "невронауки". И тогава се спускат, захапват я, и започват да я осмукват. Олигавят я ...

Светът е унило червен,
пак предизборно видиотени
от екраните с познат рефрен
ни убеждават, че не са кретени
　 ...

Защо ли тъй е тегаво във мене,
какво ли на душата ми тежи?
Дали отминалото старо време
или туй, в което едва съм жив?
Така ли ще тъжа – до край, до гроб ...

Любов е,
когато стъпваш по тръни,
но продължаваш –
болката не ще те спъне!
Любов е, ...