Слънцето... бе влюбено във мен.
Почернях под жаркия му поглед.
Разлюби ме...и с всеки ден,
все по-бяла ставам... и безпомощна.
Есента прозира пред очите ми, ...
ОБИКНАХ ЕСЕНТА
Дойдох от скутите на бронзовото лято,
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята,
и ни омайва пак със красота... ...
Как искам да съм лудетина малка
и целият ми свят да е вълшебство,
да мога да съм лунната русалка
и златна рибка даваща късмети!
Да се превръщам в Пепеляшка страстна, ...
ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...
Смали се лятото
Ограничихме се, на времето във рамките.
Изпрах и сгънах лятната ти риза.
Прибрах бермудите ти, роклята с презрамките.
Край лодките на чироз замириса. ...
С бавна крачка прекоси улицата и спря пред масивната врата. Огледа инкрустациите, кимна одобрително и побутна едното крило. Лъхна го приятен хлад примесен с мирис на изгорял восък и благовония.
Токовете на обувките му създаваха равномерно ехо върху мраморния под, което привлече вниманието на няколко ...
Не помня кога и как точно дойде,
но се сгуши в скута ми топло.
И как с мургавите си свидни ръце
ме прегърна... Почти като рожба.
Беше извор... Бе тежка река. ...
– Не мисля, че те краде така.
Седим в малък ресторант и вечеряме. Преснимам съвестно документите вече четири месеца и коректно си получавам парите за тази работа. Тази вечер нося документите лично, поканил ме е на гости в Банско. Частна вила и купон в камерен състав. Правим нещо като ранна вечеря пр ...
Моето щастие не е за показване -
в тихия миг е, скътано, нямо.
То е без образ, без снимка е пазено,
отпечатано в спомена само!
Боли го, когато на светло излезе. ...
Далеч остана детството ни сладко.
Вече сме големи, всичко ни сребри.
И път не ни остава вече, братко!
Дългият ни ден във залеза гори.
Зад него вече чист е хоризонта- ...
`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада. ...