Направих ти портрет,
защото се разделяме,
и любовта си вече не споделяме.
Направих ти портрет,
защото искам вечно да те има. ...

Диря те, Боже,
за теб да узрея,
от извора свят да отпия.
Теб да сънувам,
в сън да науча ...

Христос воскресе
и благослови ни за
безброй години

Кръв от кръвта ми и плът от плътта ми.
Протягаш две пухкавки, малки ръце,
някак спонтанно напомняш ми майка ти,
когато бе същото сладко дете.
Чаровни оченца - бадемови ядки, ...

Съблече черния си шлейф нощта сънливо,
а утрото, обвито в огнен лъч, красиво засия.
А той така сломен, преглъщаше сълзи горчиво,
и само споменът във вените му затрептя...
От приказките беше сътворена, изящна мъничка бреза.. ...

Любов е...!
Каква красота!
дъждът пази нощта-
живеят цветята...!

В петдесет нюанса сиво
ще боядисам аз яйцата –
да е чукането диво,
да харесат празника децата.

В своето безумно приключение,
по релсите летя във първо лято,
О, наследник на желязно поколение
разбираш ли и малко ти от вятър?
Разбираш ли как хората, казват, ...

Ще бъда ден, когато се родиш
и с душа в душата ти ще светя.
Ще вдишам сън от падащи звезди,
от силата на хиляди небета.
Ще бъда нощ, когато ми простиш ...

Запалих свещ
Запалих свещ от храма на Бога,
запалих пламъка в моето сърце.
Едно усещане, една тръпка в моята душа
така се чувствам досега. ...

Лавина от горящи свещи
заля площада ни пред храма
със упования горещи
за божията лична драма.
И сякаш, че звезди небесни ...

Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...

Великденско огънче плахо гори
във шепите детски. Свещица.
Пренася тя истини - божи лъчи.
Запалена в храм вощеница.
Запяват камбани и славят мига, ...

Ще седна Аз пред храма днеска.
Гледам хората! Разменят си яйца.
Възкръсна там звездата витлеемска,
Христос воскресе казвам ви деца.
Тя Вярата възкръсна в душите. ...

Май осъмнах голяма... Не вярваш, нали?
Булчица няма, спокойна, затихнала.
Денят ме привързва към закачалка за двама,
такава, добра... и грубо одялана
виждаш ли онази стена? ...

озарение
дойде и в ада и
душеспасение

Искаше ми се
по-лесно да беше да се добереш
до сродната си душа,
отколкото да я загубиш.
Всичко един за друг знаейки, ...

Не са били затръшнати врати,
не са се чули крясъци,
не са се чупили сърца,
прозорци и огледала,
не са ни слушали съседите, ...

Река съм...
буйна, игрива, сребриста.
Луна съм...
студена, тиха, лъчиста.
Небе съм... ...

Кога зашумят буките....
Ти догниваш бавно.
И излизат костите...
И белеят гадно.
А мухи там няма. ...

Българите днес заминават в чужбина
И за жалост те оставят нашта скъпа родина.
Заминават те в далечна Германия,
Като обсебени от някаква мания.
Мислейки само за богатства, пари ...

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...

Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...

Жадни за живот
Защо светът е объркан и луд,
без пари човека полага усилен труд,
захвърлихме старите войнишки шинели,
а земята тръпне от ракети и шрапнели. ...

Отдалечаване
Омръзна ми от разстояния!
Те, вместо да се приближават,
обвити в пагубно мълчание,
полека се раздалечават. ...

...Странна дама...
Купища мечти пазя, неспирно създавам-
те карат сърцето ми така да мечтее,
дори когато греша, когато не виждам,
когато живея в своето опиянение... ...

МОЛИТВА
(Превод от македонски)
Нека да е благословен камъкът,
който дава сол на водата,
за да е такава, каквато е! ...

Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим ...

Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава, ...

От цяла вечност време съм дълбоко в Мрака.
Но вече ми е все едно, дори привикнах.
И толко дълго само тебе чаках,
че друго да очаквам, май, съвсем отвикнах.
Ти не дойде. В началото така болеше, ...

Омръзна ми да тичам срещу вятъра!
И все така да те гримирам с тежък грим...
Простенва гневно фалшът на оркестъра,
а аз пълзя напред, като прозрачен дим...!
Омръзна ми да крия зад фасадата ...