... ПОЛИТИЧЕСКО ЛЯТО
... ( не съвсем по Христо Ботев, но почти по Шекспир )
... Писах – Театрото на световната политика се превръща все повече в ЦИРК, цирк в който няма смях, но ...
... Циркът продължава все по-драматично – почти пълно театро,
Пиесата започва все повече да ужасява, ...

*Посветено на баба Ани*
На плещите
завързала си кораб.
И влачиш го
под черното небе ...

Прегърнаха
снежинките
мечтите ни,
покриха ги
с нежен ...

КАФЕНИ ПЪТИЩА
До мен е мръсна чаша от кафе.
Ухаят пак на лято детелините...
Не я обръщам и не питам где
са още тези пътища неминати, ...

Безкрайна обич в тебе ми прости,
че спрях внезапно в сън да те обичам.
Сега ме носиш в своите мечти
и само в дъжд от спомен се разлистваш.
Пък аз не мога вече да летя - ...

Мигам сънен и се чудя:
Пухкав сняг е навалял!
Мама пък не ме събуди...
Дворът как е побелял!...
И снежинки се люлеят, ...

Помниш ли как преди време,
когато бяхме само деца,
бяхме аз и ти неразделни,
и всичко беше просто игра.
Спомняш ли си пак за тогава, ...

Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.
Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи. ...

ПЕПЕРУДА ОТ ЛАКМУСОВА ХАРТИЯ
(Превод от босненски)
Опакована в лакмусова хартия, тя ми предлага възможност за избор.
Боята ли прави цветовете, или отпътуването прави пристигането?!
Мислех, че купчината крие в себе си необясним чар. ...

Любов, зова те...
Любов
от сянката,
от раната,
от болката. ...

Попитах Съдбата, каква е цената
на няколко глътки любов.
Тя се усмихна, махна с ръката
и забърка коктейла си нов.
Наля две чаши със чувства, ...

Не ще се измъкнеш от пороците.
За тази истина прогледнах днес.
Неведоми са на хората уроците,
докато не осъзнаеш, че са за прогрес.
Те блъскат те със сила по челото ...

Това е някакъв мотив , на който за съжаление съм му загубил траковете. И е от периода в , който се бях потопил във VST технологиите. Надъхан , като отвързан седесар след падането на Живков.

Сънят под миглите ми бяга.
В душата ми сега вали...
И тук - отляво, ме пристяга.
Дали ще отболи?...Дали?...
На зазоряване поемам, ...

На Й.
скришната поляна - без гора.
Саргасово далечна - само моя.
Летях на облаци над златната зора,
окъпан от лъчите на покоя. ...

Вече има дванадесет
след това няма да има
нищо повече.
Решителен час
празен като нулата. ...

Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели... ...

(превод от босненски)
От капка мастило
се роди невидим свят,
който крещи, вика и реве,
който не се удържа – ...

Границата между отчаянието и вярата е съмнението. А реката на надеждата тече под него и ни чака да се удавим. Почудата от света е присъща на всички деца. Но защо губим нея и всички звезди в името на теснотата и мрака, къде остава вярата в "дните честити"? В поредната чашка? Лириката на тъжния човек? ...

Мога ли да ти подаря любовта си,
но не само с плюшени мечета, писма и цветя?
Ами, ако вече те нося в себе си,
а ти още не си се влюбил в мен...?
Естествено, че мога, макар и както го мога... ...

Проникнала в кръвта му неусетно,
обсебила е мисли, сън, покой.
Зависим е, така че безпредметен
упрекът е за такъв развой.
Тече по вените като наркоза. ...

Обичане.
Жадуване
и свобода.
Ръце протегнати към мен.
Сърце пулсиращо ...

Когато лъч
се спусне от небето -
Бог те милва по лицето.
Той не размахва пръст,
не чука по челцето. ...

Винаги влиза усмихната в клас
И отсъствия пише със замах.
Първо за уикенда ще поразпита,
След това за урока ще ни препита.
Всички отговори с усмивка приема, ...

ДНЕВЕН СЪН
Р. Чакърова
Поетите сънуват само нощем.
А аз живея денем като в сън...
Дали защото те обичам още ...

Стъкла, стълбища, железа
и паника кога ще стане.
Лондон крие се в мъгла,
а моите ръце са в рани.
Началниците са орли, ...

Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката. ...

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...

Живеем в свят на
хиляди ножове
забити в нечий гръб.
Тук няма мои,
нито твои, ...

Седи на златния си трон
Господ-Бог, загубен в самота дълбока.
Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,
Непредвиден плод на божествената скука.
И мисли си великият създател, ...

Отново е нощ,
а на мен ми е тъй самотно.
Гледам луната,
но и тя се е скрила.
Може би плаче и не иска да я гледат така. ...

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...

Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата, ...