Земята се тресе
и не усещам
въздух под
краката си.
Страдание, ...

Аз тук съм във една постеля
и чакам твоята повеля.
Ще сричам букви, шепот ще подам.
Ще искам да строя и храм.
Ще дойдеш ли със мен да споделим, ...

Не обичам, да прося любов,
Като просяк за късче хляб
Да гледам изгнилите ви души
Спрял се на нечии праг
Не съм клошар, да се ровя ...

Тези макове, кърваво алени,
сякаш първо насън ги докоснах
и душата с червено погалена,
затанцува в миг, гола и боса.
Тези макове с дъх на обичане, ...

-Човека е мъртъв!
Мисълта е бездната.
Сноп от алчни цели,вехтории
...в мрежата са
Човека е мъртъв! ...

Обичам да те изненадвам ... със душата си
и да запълвам тишините ти с мечти.
Все още пълна съм с късметчета от макове,
орисани да сбъдват добрини.
Обичам да те вдъхновявам и със спомени, ...

Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях, ...

Пътят
Никой не е казал, че ще бъде лесно,
прекрасно или посвоему чудесно.
Никой даже не е споменавал, че пътят ще делиш с другари.
Не! Никой не е обещавал, ...

Първолак
Моят син ще бъде в първи клас,
наближава първият учебен час.
Свършват лудории, летните игри,
тръгва на училище с приятели добри. ...

Тези звезди нещо ме питат.
Опасно мигат с очи.
Облакът ръси сълзи,
Събирам ги в плик.
Мъглата пълзи, като опасна змия. ...

България стана катун,
скоро ще има камили,
министри- бастун до бастун,
стърчат над нас на кокили.
На улицата надпис с тебешир ...

ВТОРА ЧАСТ
ЕЛХОВО
Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора.
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шан ...

Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени ...

Ако има само един живот...
Цял един живот ще бъда с теб,
дните и нощите с теб ще ги живея...
Не ме интересува под каква форма,
нито кога, нито как, нито къде, но с теб.. ...

Безсъние
Виждам те отсреща - на монитора.
Нищо, че отдавна е изключен.
Кротичко заспал си пред компютъра.
Виждаш ми се уморен, измъчен. ...

Емили Дикенсон(1830–86).
Аз съм никой! А ти ? Ти кой си?
Може би също си никой!
Тогава сме двама .Мълчи!
Че те ще ни навикат. ...

...Песента в мен, пея я за теб...
Харесваш ми във всеки контекст,
обожавам те във всяка необятност,
във всяка песен, поема, проза, епос
обичам тялото ти, душата ти, всичко, ...

Да вървим у дома
Като малко дете, но не по принуда,
научИ се отново да ходиш.
Крайно време е, като пеперуда,
от цвят на цвят, да престанеш да бродиш. ...

Твърде много любов!
Твърде много магия!
Твърде много случайност,
докато открием -
ти си Той, аз съм Тя, ...

Тук черна е нощта и тиха,
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.
Контрол ли бе, да го опиша, ...

Вървя с увереност, познала Бога,
на всяка истина във Словото се доверявам.
Загърбвам всеки страх и злоба
и на Исус в ръцете се оставям.
Той да ме води, да ме учи нежно ...

Бих могла да
се самоизлъжа,
че заслужавам
нещо повече.
Бих могла да ...

Нежни вълни се разливат.
Не по телата – в ума.
Мисли красиви разкриват,
скрити във мойта душа.
Цяло сме аз и ти вече, ...

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...

Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива, ...

Мантра ли, клетва ли бяха
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...

Усмивката ти ме озари,
когато бе до мен,
но облак слънцето скри
един тъжен ден.
Самотен съм в празна стая, ...

Останах в белите пространства,
на изписания лист,
може би, да бях реда, на който пишеш,
но не можах да стана текста твой.
Исках да съм, аз забавната история, ...

Когато облакът надвисне над вратата ми,
а дъждът не спира да вали,
мечтая да прегърна тишината,
за да изтрия, че боли.
Мечтая да изчезна в тъмнината, ...

Стоя пред кофата
за боклук с пуловера
на мъртвия си татко
в ръцете ми

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,
а ушите ми да слушат...
И ръцете ми вече не съществуват,
Няма да има извинение,
за да не те търся, винаги ще те намирам ...