Нашият свят е една
безкрайна светлина и тъмнина.
Светлината и тъмнината
са около нас,
както и в нашите сърца. ...

Некa!
Аз ли да ти кажа, че това е боза?
Не може тя с поезия да се сравни.
И разбереш ли ясно тази лъжа –
ще пишеш Ти! ...

Яростно понесен от потока
огнен и убийствено горещ,
слизаш безконтролно по-дълбоко
и стопяваш се безмълвно като свещ.
Грешник Си. ...

НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...

Една проява, иманенция...
Божественост и цялост
в тих предлог!
Една красива консистенция!
Една непроменлива - ...

Искам аз с ръка да те погаля,
всичко в теб до кости да изгаря.
В очите ти красиви искрата да запаля,
да ме гледаш както вчера-
с любов, а не с омраза. ...

Реших да нарисувам доброта
и от простора си поисках цветовете!
От слънцето потърсих светлина
и от лъчите му, аз люлка си изплетох!
Създадох си дори една мечта, ...

Не знам? Годините минават.
Белите коси покриха моята глава.
Душата и сърцето ми не се предават,
така и днес празнувам радостта.
Не знам? Навярно някой днес ме обвинява. ...

Изумрудено море
Туй море, дето вечно променя косите си,
от недрата му саморасли.
И на дълги опашки ги носи с вълните си-
с дъх на йод, безброй водорасли. ...

По тази улица навярно си вървял
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял
във петък вечер все се връща!
Все още ли жадуваш за смеха ми? ...

И ето, примирих се, както виждаш.
Във своя ъгъл тихичко скърбя.
Но ще ти кажа (без да се обиждаш),
че твоето не бе любов, а бе война.
Ти знаеш, че все още те обичам. ...

Искам тази мъка да спре. Иска ми се всичкото това страдание да приключи веднъж завинаги. Но болката се е впила здраво в сърцето ми като бурен и единственият начин да я унищожа е, като унищожа себе си.
Стоя на ръба на стръмния хълм, който води право към реката. Долу се чува монотонното бучене на вода ...

Тази ужасна любов
Тази ужасна любов
е като малко момиче -
вирнала чипия нос,
само на пакости тича! ...

Вятърът носи парфюма ù,
червени макове...
Липсват ми косите, устните...
А тя беше моя летен дъжд,
глас на самодива ...

Защо?
Защо надничаш в душата ми?
Не разкрих ли всичко мое?
Защо се клехме пред слънцето и звездите ?
Не греем ли повече от тях? ...

Отдалече чувам
тихите ти стъпки.
Сърцето ми бие лудо.
Обземат ме тръпки.
Усещам сладкия ти дъх ...

Картел в прическите
В бензина днеска търсиме картела...
В прическите картел ли е това?
Жените са косите си оплели,
една от друга търсят красота! ...

Там, на края на града, самотно над всички стърчеше студеният бетонен комин, когото всички наричаха „Топлото”. Зимно време той бълваше големи кълба бяла пара, заради което заслужено си беше спечелил това прозвище. Близо до зоркия му поглед се беше разпиляло градското бунище. Последният път, който изм ...

Есента прекърши клони-
беше ветровит Септември.
Дърветата, с листа отронени,
шепнеха: "so warm and tender"...
И мъгли се спуснаха отнейде, ...

Построих си замък от илюзии,
с прозрачни, облачни стени.
Химерите ли скъсаха юздите
или този свят се промени?
Погълна ме натрапчиво тълпата, ...

Нещо без име,
нещо без глас,
В безвремие време,
ти - мое аз.
Сребърен дъжд от сълзи... ...

не си
не си ти
КАПКА
а кàпище
в което ...

Това ми стига
Когато сенките потънат
в бездънния потир на мрака
и птиците крила подгънат
съня смирено да дочакат, ...

Светът се ражда пак и пак пред мен,
а аз – окован безсрамно,
в безсрамно тяло,
слушащ все така мелодията
от твойта звучна арфа. ...

Есента ме изненада и паднах. Буболечки обикалят по вените и се чудят - ставам ли за ядене. Ще изгния и пак се качвам на дървото - като цвят!

Ех, времето се поотвори.
Усмихна се. И се разнежи...
Готова ли си ти за пролетни
копнежи и любоцъфтежи?...
Почувствай слънцето божествено ...

Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна ...

В името на розите
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...

Утро пак изгря отвън
да събуди теб от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очичките красиви ...

Във центъра на Епсилон Колар си -
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва - ...

от лишение
през просветление към
откровение

Аз бях свидетел на последното му убийство. Както и на предишните четири. Не бе случайност. Някой трябваше да го види. Някой невидим като него. И също толкова педантичен. Защото убийствата, които беше извършил не бяха само тези пет, на които аз бях свидетел. Имало е и преди тях. Личеше си по подготов ...

Този аромат на минзухар
в дългите коси кестенови
забравя, че вече съм стар
и търси изкушения нови.
Да обичаш мен си решила, ...

Ще трябва да те нося в самота,
защото ти си дух невидим.
и щом политнеш с птици на ята -
от моето небе ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...

Пак е утро. Завистта
глава надига от кревата.
И във английската страна
българския флаг размята.
Какво било е, а какво ...

Змия и ветрило,
ярко червило,
мярка се двоен език тук-таме,
скрит зад усмивка, отдавна изгнила
от жилави жертви мъже. ...

Ще обуя копнежа на Малкия Мук
да избягам... далече от себе си.
По две планини ще прескачам, напук
на горчиво-съдбовния жребий -
стотици да има край мене реки, ...

ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...