ПОВЕЛИТЕЛ НА ДУШИТЕ
Петстотин и четиресет врати,
от всяка осемстотин воини излизат,
армиите няма кой да победи,
противника на мечовете си нанизват. ...

Пред мене... кладенец дълбок
с камъни издялани, масивни.
От вътре... пеещ водоскок
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...

Идиотизмът е медицинско понятие.
Личността тук няма вина.
Простотията е човешко занятие
за душичките, долу в калта.

хвърчѝло
протѝв
горчѝло
.....................................
хвърчилà ...

Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.
Прескок от "знаех го" в "забравих". ...

Съмна и новият ми ден.
Той е мой и аз съм негов,
с хиляди въпроси в мен
и нормални грижи и тревоги ...
и с дежурното кафе - ...

Какъв ви есенен стих!?
Септември ви е излъгал!
Той още блажено спи
в киселите салкъми!
Пратил е само знак - ...

Една вечер в страната на спомените...
Къде живеят спомените- знам ли?...
...Навярно нейде в тайнствена Звезда
запазват ли се жизнени и млади
на Времето от златната ръжда?... ...

Гатанка
като майка досаден
и по мащенски антипатичен
нахлу зажужа облетя
и изправи на нокти ...

Има сайт за щастливи кокошки.
И щастливи петли.
Тъй щастливи по Живково време
те да бъдат не биха могли.
Влизат в сайта и стихчета снасят. ...

И аз
Усещам, но достатъчно ли е?
Пътувам? Накъде!
Убежище от прах мие
морните нозе. ...

Не вярвам в никой и във нищо.
Не вярвам в Бог и в чудеса.
Не вярвам в погледи стръвнишки
или във пошла доброта.
Дали съм аз частица от света си ...

Януарска река
Подавах ти вода във стъклената чаша
да отпиеш глътка и да продължиш.
Бяхме жадни! От жегата в главите ни бе каша,
сърцата ни туптяха в „stand by” режим. ...

Страхувам се от кладата във себе си,
от огнените пламъци бумтящи,
от мислите завихрено обсебени
танцуващи по въглени кървящи.
Страхувам се от реплики изпуснати, ...

Все още те намирам,
сред книгите и сред тетрадките
ръкописен и печатен.
И в двете снимки
- защо не обичаш да се снимаш...? ...

Не съм от твоя свят,
за мъничко дойдох,
за час поспрях на твоя праг,
докоснах те и отлетях!
Но нещичко откраднах си за спомен - ...

Шумът на кестените в Градската,
парещата дига под краката ми,
изоставените люлки,
пустотата, дебнеща отвсякъде,
куче, влачещо си нещичко, ...

Не плачи, дете!
Бог приема те в храма.
Дяволът проклет
примката отпуска.
Хич не му се ще! ...

Бяха минали седем месеца от Рождество. Жегата бе страшна. Земята напукана, като уста на умиращ, беше зинала пори и чакаше дъжд. Чакаше търпеливо, кафява, суха и доскоро гостоприемна, сега като някоя мащеха изплюваше от себе си досадните тревички, коренчета и всякакви стъбълца, покарали по нея, сякаш ...

На хората вече няма да споделям,
от страх да не ме наранят.
Със старите ''приятели'' се разделям,
след като не могат да ме разберат.
От хорските думи силно боли, ...

Безсъвестно
В началото бяха твоите устни,
точно преди да затвориш очи
и вкусиш от моето любовно изкуство
както никога с никой преди. ...

Жоро не се прибра след работа, а се запъти към квартирата на Емо. Любимият им отбор имаше мач и двамата се бяха уговорили да го гледат още миналата седмица.
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тег ...

Самият факт, че не искам да се обяснявам с някого, е достатъчно красноречив- приключила е връзката, няма я.
Ние враждуваме, спорим само, докато се чувстваме свързани по някакъв начин, докато има взаимодействие. В момента, в който осъзнаем непреодолимите прегради във възприятията ни за света, спира в ...

Неспокойна нощ
Нощ. Музика. И стон.
Плач на душа. И зов.
Нисък поклон.
Живот без слънце-суров. ...

ПЕСНИ-ПЕТЛИ
(Превод от македонски)
И песните будят
като петлите –
каза поетът, ...

Моя нежна Езичнице,
толкова малка в кълбото лъжи.
Сбъднат лъч
на една полуистина
в полусвят... ...

- Здрасти.
Отначало тя не го чу. После го погледна намръщено докато го фокусира. След това се усмихна и леко се изпъна на пръсти, отговори "Здрасти" и отново си върна сериозното изражение. Всичко това докато се разминаваха забързано. И преди се беше случвало - успяваше да смени няколко различни физи ...

Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера ...

Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа... ...

Прииждат пълноводни вечер на талази,
отприщени от бента на живота липси,
но само паякът в кьошето дето лази,
улавя в бялата си мрежа мойте мисли.
Изплита сръчно многоъгълни въпроси ...

Свечеряване
Катурна се светилото след Икиндия,
в небесносиния кристал...
Очаквам скоро да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...

всички пътища водят към... рѝми*
.................................................................................................................................
Omnes viae Romam ducunt* - (lat.) / (Всички пътища водят към Рим*)
извори:

Хайде, скъпи, не ми се сърди
Хайде, скъпи,
не ми се сърди.
Още ли не опозна жена си?
Знаеш моите тайни страни - ...

ЗАВЕТ
По широката вселена колко чувства разпилях,
прегръдки, погледи, усмивки, хиляди сияния,
запазих себе си и двойна роля не играх...
но превърнах се във две създания! ...