Лунни коси
във водата плуват.
На близката скала
гларус пропърхва с крила.
Плискане тихо се чува – ...

Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък ...

Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт. ...

П О П И Й Т Е М ЪД Р О С Т ТА
Ако може някой в сърцето да чете –
болката да грабне, утеха да даде –
вие ме срежете – даже да боли,
утехата ще дойде, сигурно, нали? ...

НОВИЯТ
Изсипа се в кабинета ми като скъсан чувал със сол – бяла риза, бял панталон, бяло лице, бяла лятна шапка. Дебел, потен, заоблен, кръгъл и завършен човек. Всичко в него бе оформено така, че като го погледнеш на едно място, само след миг погледът ти се хлъзва и пак стига на същото място: човек- ...

Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталак, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата, на ...

Във късния следобед днес
след кратък дъжд във лятна жега,
две дъги обгърнаха небето
в обятия от светлина и нежност.
Казват, видиш ли след дъжд дъга ...

Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам, ...

Едва ли!
Едва ли в края сладък вкус
ще съживи животът странен!....
За нас не сътворен е лукс,
в живота ни не беше канен. ...

Искам да бъда щастлив
Искам да бъда щастлив!
Искам да грее усмивка
на лицето ми, жива!
Ей, така! Без причина! ...

Горещници
Привечер е... Най-хубавото време.
Наоколо е селска тишина.
Опита лятото душата ми да вземе,
но аз съм пак на древната земя! ...

Стоях и гледах този безкрай,
пияна с ръце в джобовете.
Душата се рееше към фалшивия Рай,
а Раят за мен бе отровата!
Усещах как мисълта ми летеше ...

Свещта догаря, пламъкът изгасва,
сърцата търсят в него любовта.
Кому са нужни толкова богатства?
Едни на сухо. Други в калта.
Свещта догаря, пътят ни показва, ...

Нима съм грешна, че мечтая
за капка споделена топлина?
Не търся обич! Аз просто зная,
че за мен не съществува тя!
Измислени светове си създавам - ...

След като Бойко се окъпе
с чудотворната вода -
възход за България ще настъпи
според пророчество на Ванга*.
Професоре, как не Bи е срам ...

… отива ми да съм лоша*
Вси светии.
Маскират се всички.
Ежедневни лица.
Срещу дребни парички ...

Мълчание, обвито в тишина...
и сто въпроса тръпнещи във него.
Защо, какво, с кого, къде, кога...
решетъчно сковали са сърцето?
Как искам да изтръгна катинара. ...

***
Кристални капки, като дъжд от Рая,
потекоха по моето лице.
Какъв бе поводът не знаех -
така внезапно се явиха те. ...

Някой ден може би,
живота двама ни с теб, ще раздели!
Може би силно ще боли!
От несбъдването на нашите мечти!
Може би няма да сме същите, като преди! ...

Огънят гори.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна. ...

ВИНАГИ ЩЕ ИМА ИЗГРЕВИ...
Независимо от всичко, винаги ще има изгреви
и любими хора, с които да ги изживеем.
Винаги ще има песни с романтични припеви,
нали в живота си единствено за тях копнеем?! ...

Този път наистина...
Ще впия устни в теб,
ще бъдеш мой, ще бъда твоя,
ще бъдем ничии в небето,
ще бъдем цяло във безброя, ...

ПРИЗНАНИЕ
Жабка Кекерица,
местната певица,
след залез, привечер
солираше в концерт. ...

Топла нощ разстила се на морския пясък...
Небето оглежда се в заспало, кротко море...
Звездите нежно проблясват в тихата вечер
и сякаш поканят ни за любовен дует.
И моята песен пак до теб ще долита, ...

Да е жив народа.
Да живей Bulgaria.
Да е жива чалгата и тя!
Да пишат - правда, истина в държавата.
Станала, шепа кал под свинските крака. ...

Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори. ...

И ето ме - сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира,
безсилна да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...
Далече ли съм или твърде близо? ...

Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!
Мисъл след мисъл и все напориста, ...

Сред хората, поетите били същи херувими,
с прозренията за същността ни непонятна,
с патосa в стиха - белега на дух непримирим,
с усет за безсмъртие след битие превратно.
Така изкушените за талантливите редяли ...

ГРЕШНО
Когато идваш, с поглед те следя,
макар че не трябва, макар че е грешно!
Какво ми става? Не мога да се разбера -
държанието ми е глупаво, детско и смешно! ...

Мисля за теб...,
когато заспивам;
мисля за теб,
когато аз дишам!
Дишайки, ...