приемам
че имам свой темп на растеж
независим от времето
свое време
за обич ...

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЮБОВ
Предчувствие за преживяване прекрасно
предизвика в мен опиянение.
Проблесна в миг усещането (без)опасно,
породи и прилив на вълнение. ...

Балансират денят и нощта
като Ин и Ян в равенство точно
и с хормони и младост в кръвта
зодиакът отново започва.
В маршов ритъм, със пулc учестен, ...

Не можеш да ме промениш.
Вятърът не се променя.
Ни дава, ни отнема.
Той учи да летиш.
Не можеш да ме имаш. ...

Когато останеш без дом,
останеш и без близки даже.
Когато толкова боли,
че не можеш да извикаш
или сълзица да извадиш. ...

Пред вас се чувствам гол
След туй, което съм написал,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Къде и колко съм орисан-
стоя пред вас -по протокол! ...

Минало нямам... забравих, изтрих,
изтръгнах, простих и запалих,
горчивата чаша с достойнство изпих,
разкаях се... вечност разпалих.
И бъдеще нямам, и нямам мечти, ...

Живеем във време разделно
с родители, внуци, деца.
И някак текат празноделно
дните ни в тази страна.
Очакваме в скайп да ги видим, ...

Заварвам всяка нощ
в една и съща сцена,
майсторски изпипаната постановка
режисирана от нашата Вселена.
Само вятъра преборва тишината, ...

Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...

Аз мога да улавям ветровете,
с тях рисувам вятърните мелници,
събуждам сутрин рано цветовете
и сивите ви дни превръщам в делници.
Във огнените си коси заплитам слънцето, ...

Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...

Не искам никога да умирам
да се правя на силна
да преигравам
да си купувам мистерия от втората употреба
за жълти стотинки ...

Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...

Любовта е палача
когато е страдание.
А мислите са болка
когато думите са рани...
Върти се безкрайната ролка ...

Да знаем славнобългарските мисии -
на Левски, Ботев, Аспарух, Паисий!...
Да пазим род, култура и език -
напук на новоробския камшик!...
Да светим в тъмнините безпросветни! ...

Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...

Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа.
И прокълнати да не сме юмрук, ...

Народе, събуди се.
Става нещо страшно.
С голям размах твори се история нова.
Не бил в робство пъшкал
народът пет века ...

Нощта приспа Деня.
Под облак бял постави му омайно биле
в тръпнещи обятия го приласка
и шепнеше му думи златокрили
Събуди се на Утрото в отмала ...

Зад маската на своята Надежда
се криеш, а Душата ти крещи.
Заглъхнал вик без милост я отвежда
към грозни несъзнати дълбини.
Ти стенеш, а Умът ти, сам, ликува, ...

живее ми се в тялото на някой друг
(два метра мъжка сила здрави кости)
ще мога да повдигна и преместя
целия си свят и без да го подритвам
леко-леко накъдето искам да го нося ...

То е Светая Светих,
то е истината проста-
да правиш секс, да пишеш стих-
душата си разголваш доста!
А получиш ли ,,оргазъм" ...

"Скъпи пътници, корабът потъва нормално и дъното е по-близко от брега. Кой иска да бъде капитан?"
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на ...

Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...

Нощите не спят. И мисълта не диша.
Контурът на лицето не е за помнене, не е...
Застивам.
Има смисъл.
Контурите ми липсват. ...

първо кокиче
се кѝпри с прелестта си
пред Голям Сечко

Молитва
RemaTe
Пази Боже пази
поет боже, поет
да не стана. ...

Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...

Бледи, стъклени контури
носещи се кат мъгла.
Оживели карикатури
влачещи след себе си нощта.
Цветя издялани от камък, ...

"Страхувам се, че ще се побера
в дланта ти, страшно дълго недокосвана.
Страхувам се, че ще я прогоря,
ако поискаш в нея да ме носиш."
Елена Денева ...

/ на моята баба /
Ще помня твоята усмивка
оставила завинаги следа!
Пред огъня застилаше завивка,
разказваше за чудни времена! ...

Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете ...

I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...

Любовта на дъжда
( моята любов )
Събирам се във лявото ти джобче.
Оставям и пространство на инат.
Прегръщам те с любов, звезди и… копче! ...

Любов ли ?!
Не чакай я от мене!
Не мога да съм
влюбена жена.
Търси я някъде ...

7ч сутринта. Кафе, овес, лека болка в гърба.
Закусвам и размишлявам, пред мене ябълка
- сухо и меко, потъмняло петно от едната и страна,
гледам я и си мисля - Европа ли да е това!?
Отвъд иде заразата, разяжда я навътре и полазва цялата! ...

Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...

На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...