Здравей, Българийо родино мила!
Здравей ти, моя хубава страна!!!
Кажи ми, мила, ти защо остави
сиротни твоите деца!?
Защо, родино, ни погубваш? ...

Гладен беше рошав Трайчо. Гладен, ама като вълк. Преметнал торбичка на рамо вървеше из гората, а босите му крака газеха и подритваха жълтата шума, белким изровят някоя киселица или скрил се от катеричките орех. Но животинките отдавна бяха ошетали и прибрали зимнинката.
Не щеш ли, без да се усети, Тр ...

Смирено балдахина ме покри
с морзовата азбука на пороя.
В нощта говорех с две мухи,
а принца се оплакваше на коня.
Разправяше, че сто години спя, ...

Всички улици, в които се влюбвахме
имаха само начало.
Бяха млади, зелените улици,
нямаха стопове, ни светофари...
Имаха няколко спирки за гълъби, ...

ТЯ избира место до прозореца
и макар да прегаря, денят
ще ни прави за кратко компания.
„Две кафета, млада госпожице,
ако може с късметчета, моля Ви!” ...

Тъмната Гора
Чуй песента на тъмната гора,
там долу под пълната луна.
Стихия нежна се прокрадва и
гали целуващите се листа. ...

Пепелище
Погуби ни препускащото време.
Отнесе ни във полюси различни.
Угрижени във тежкото си бреме,
живяхме някак чужди и себични. ...

На ръба от мълчания
се спотайва безвремие.
С подозрителен поглед
то се втренчва във птичката,
долетяла да пили ...

КОГАТО СИ ВЛЮБЕН
Когато си влюбен,
светът се разлиства,
дъждът подарява дъги.
Когато си влюбен, ...

Откровение
Защо стоиш притихнал на вратата?
Влез. Ела и виж раните от самотата!
Не можеш ти да ме познаеш ли?
Нима?!Това съм аз, не помниш ли?! ...

ОТВЪТРЕ
Явно си имаш причини
да ме обичаш - за трима....
Но и това ще ти мине -
както кашлица зимна. ...

„Колко ме обичаш?”
„Колко ме обичаш?”
Недей ме питай никога така.
Сърцето не измерва с мерки любовта.
Сълзата малка в моето око, ...

Тази история ми е до болка позната...
Винаги в нея играя глупака.
Банален сценарии, и сюжета изтъркан,
след който всеки зрител остава объркан...
Болезнени реплики в сърцето забити, ...

Подари ми нежност.
Подари ми сутрешна
усмивка и парещо кафе.
Чаша вино и спокойна нощ.
Подари ми закрила и любов. ...

Знойният ден
прецъфтя в сияещо злато
на залеза.
Слънцето набъбна,
натежа в края на деня ...

Е Д Н А В Ъ З Д И Ш К А
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам ...

Когато делникът е с вкус неистово коварен,
и счупени мечтите ви, отчайващо безсилни,
въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни,
когато нагло лепне като гнида мръсна, ...

Струваш ли?
Стих подир стих,
сонет след сонет.
Аз питам се, мила,
какво бях за теб? ...

Последна чаша?
Последна чаша и през рамо – трясс!
Последен допир и палеж – екстаз!
И първа глътка липса – и няма „нас”.
И първа мъка вие на кукувица в храст. ...

Да взема огън
Любов.
Чувство, което преминава
като тръпка по тялото.
Думите "Любов" И "Обичам те" ...

Аз искам, Боже, да я има
във всеки лош и хубав ден.
Във пролет, лято, есен, зима
от нея да съм озарен.
Сезоните със нея даже ...

Лунната соната
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят. ...

НЕ СМОГНА ЛИ...
Сред сивота,
студенина и злост -
над бездна от бездушие -
увисвам. ...

ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА
Стоя със спомените си и разсъждавам.
И виждам, че сега съм променен.
Усещам, че с науките си изоставам
и част от новостите са далеч от мен. ...

Непознат мъж по тротоарите крачи
в този сив ден глухоням, изтрезнял.
Няма мисли тук, а въпросите значат
грешна стъпка в още повече кал.
По чадъра ми - купол на църква, ...

Песента приветства те, момиче!
Тез' нозе ще сетят ли миг благ?
Ти все още палиш сам-самичко
свойте клечици сред дебнещ сняг...
Гледаш - вред звезди безбройни мигат! ...

Притихват онемели, в плен на тъмнината,
те са възлюбените дъщери
на черната Нощ, необятна.
И тайна в светлината им искри.
Как била орисана Нощта, ...

Няма да те мразя!
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...

Различни сме хората,
скитаме по тази земя.
Нямаме волята да бъдем
свободни птичи ята.
На водата приличаме, ...

Липсваш ми...
Липсваш ми както на пустинята липсва капчица вода!
Липсваш ми както на тъмнината липсва лъч светлина!
Липсваш ми както на затворника липсва свободна!
Ти за мен си всичко на света! ...

Когато можем да се върнем към себе си
Да разграбим усмивките си
в мълчание
Да прозрем
че никога не сме говорили ...

Работа си търсят постоянно
В това време толкова нехайно
Нямат ни парички, ни късмет
Ех, веднъж да сложат дните в ред!
Тя учителка е по литература ...

Когато вечер теб те няма -
измислям си, че си звезда,
търкулвам слънцето зад хълма
и идвам с нощ от чудеса.
Събирам време и пространство, ...

Мария Събева
07.03.15
Кръговрат
Космическото време е безкрайно,
човешкото е твърде краткотрайно. ...

Живот на скорост.
Криволичи пътят ми.
Обичам. Дишам.

Един ден ще съжаляваме...
Високите ми токчета са от година в гардероба,
но утре на работа съм от сутринта,
сгъната прилежно очаква роклята ми нова
но не и тази вечер няма да я облека… ...

Приятелю верен
като теб неизменим
и когато дойде време
с теб да споделим.
Щастие и болка ...

Знаеш ли, Красавице?
Ти си най-ценната перла, която морето може да създаде.
Ти си най-нежното и мило създание, което може да се разхожда по земята.
Ти си.... най-красивото и нежно цвете, което земята може да роди.
Ти си усмивката на лицето ми, блясъка в очите ми... ...