Осъмнахме с бомбастичната, щедро тиражирана новина! В края на месец февруари вече ще е факт новият ТВ-канал с излъчване на мачовете от „А” ПФГ. Както казваше един велик, но позабравен поет: „Ликуй, народе! Старо и младо…”. Към екстаза (или екстъзито?) на малкото останали „ултраси” на родния шампиона ...
ДА ЖИВЕЯТ ВСИЧКИ ПАРТИИ!
Напоследък му вървеше. Смениха се няколко правителства, връхлетя ни финансова криза, какви ли не злини се изсипаха на главата на отечеството и на малките хора, но въпреки това на него му потръгна. Бизнесът се разширяваше, макар и скромен, хранеше семейството му, че и за спес ...
Усмивката ти северна се разпиля
и всичко си е пак предишно.
Предишни дъждове валят,
мистралите на времето въздишат...
И носят студ, роден в Хебридите, ...
... там където небето бе изплакало всичките си сълзи...
-... аз... аз съм запленен - каза той
-Замълчи!Тишината ни слуша - отвърна тя
... а нощта бе свалила тъмната си риза...
- Ти каза, че си запленен? ...
Да изпаднеш във честност е толкова тъжно,
по-сладки думите са от бонбони…
Всички сме свързани с взаимна окръжност,
в страховете ни тихо валят електрони.
Да признаеш пред себе си, че си се лъгал, ...
Ледено сърце
Когато те погледна, виждам буца лед.
Денят ми пак помръква, става блед.
Колко силно аз копнея, не знаеш ти,
да размразя сърцето със сълзи. ...
В морето бавно погледът се носи...
Тъмнее вече морската вода...
Ситнят към къщи стъпалата боси.
Отиват да се срещнат със нощта...
Небето е рубинено червено... ...
Не помня от колко дълго не бях плакала...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...
Звънял си
Накрая се обади, чак сега, не помня даже
минаха години. Да питаш как съм...
Ами все така. Боли ме още,че не си до мене.
Обадил си се късно вечерта, ...
на Ирена Панкева
Като козе мляко, прясно издоено,
в калайдисано котле от февруари,
зимата е в бяла рокля пременена -
време за легенди, вино и другари. ...
Ще си умра с отворени очи...
Със погледа към вашите лица.
Със погледа към слънчеви лъчи.
Със погледа към вашите сърца.
С отворени очи ще си умра... ...
Н А З Л Е З
Път нямаш ли? Отбий се да се видим!
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден, но красив.
а някой би възкликнал – просто сив. ...
Сълзите ми се стичат без да спират,
защото ти избра да бъдеш с него вместо с мен.
И всяка вечер от тогава, много трудно аз заспивам,
защото знам, че ще страдам пак на следващия ден...
Сълзите ми говорят вместо моите думи, ...
Всяка вечер пак усмивката ти почнах да сънувам...
Уж забравям те, а пак лицето ти рисувам...
И спомени нахлуват бавно и измъчват ме докрай...
И сърцето друга обич, освен тая към тебе, не знай...
Объркани мисли, разпилени слова... ...
Надявам се, че някой ден ще успея от моите мисли аз да те извадя.
Надявам се, че ще се влюбя в друга и няма да страдам повече така!
Надявам се, че ще намеря някоя която да ме направи истински щастлив.
Надявам се и ти да си добре и цял живот да си останем приятели добри!
Надявам се, че някъде там същ ...
Скъсало се, казваш, изречението,
което обяснявало живота.
Разпиляло се и станало на мнения.
Хаосът доволен пуснал котва.
Спорът се развихрил и пирувал. ...
''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търс ...
Дунавска лястовичка
Във водите на Дунав се взирам с тъга,
а тя отвръща ми с нежни тихи слова,
разказва за дните, когато далеч била е нощта,
и света бил е покрит с мека топла светлина. ...
Не, не съм перфектна любов,
викам, ревнувам, чупя и блъскам.
Не, не съжалявай, любов, че си ме изпуснал.
Не съм скромна любов - много мъже изгорих със жарта си.
Аз съм онзи паралелен живот, който сънуваш в съня си. ...
(По “Любимият цепи дърва” на Камик)
Понеже времето безмилостно лети,
а синоптиците предсказват люта зима,
додето още слънцето блести,
аз си измислих прелестна любима! ...