Отварям вратата на стария апартамент. Усещам аромат, аромат който ме завръща в отминалите ми години и ми шепне "спомни си". Нищо не се е променило. Всичко си е същото. Аз съм същата и вече друга. Книгите стоят подредени по рафтовете, потънали в прах, записките ми стоят разхвърляни по бюрото. Надраск ...

Без тебе няма плясък на вълни.
И шепот на поклащащи се лодки.
Без тебе тъпо кретат сиви дни.
И слънцето е блудкаво и кротко.
Без тебе няма тръпнеща луна. ...

Природата ни е скъпа, ценна,
нека я запазим от разрушение!
В тази държава слаба, бедна,
да мислим за нейното спасение!
Въглищният газ е зло опасно, ...

През големия прозорец се вижда огнения диск на слънцето, който мързеливо се търкаля зад гърба на тепето. Духа вятър и кара клоните на дърветата да се поклащат като ръце на екзалтирана публика на рокфестивала в Каварна. Кафените очи на Джон Доу се впиват настойчиво в моите и чувствам горещия му дъх в ...

Аз съм палаво детенце,
всичко искам аз да знам.
Ала мама все не дава
аз да пипам тук и там!
Но ще дойде време, ...

Ретро
И пак съм лека и духовна,
обичаща живота до разпад.
Студена някак, безтегловна -
без чувства, зимен водопад. ...

Загаси лампата…
Остави и тази вечер да стоим на тъмно в компанията на луната. Нека потънем в черния свят и бъдем погълнати от мрака. Не говори. Дори и когато устните ти напират да се отворят, затвори ги. Не искам думите да разкъсат спокойствието на тъмнината.
Пожелай си нещо. Ей така, направи го кра ...

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата със пряспи навяти
аз си търся другарска ръка.
Аз я търся в горите дълбоки ...

Химн на Радостта...
Великата безкрайност ме подема
на своита крила със дързостта-
а аз съм стих от светлата поема
която тук повтаря Вечността!... ...

На нашата любов крилете са вече отрязани
от тебе, любими, от тебе....
Ти заклейми я, до смърт я беляза
и сложи ù стреме...
От нашата любов какво ли остана!? - ...

по правило
показват само
едната си страна
другата им е тъмна
неосъзнати луни ...

Събудих се след обеда
и седнах зад лаптопа,
от транса да се изведа,
но бях си пуснал "стопа"!
След обедното спинкане, ...

Изменчиви са чувствата, делими!
Не са обичани от никоя жена!
Ти искаш все неща простими
Забравил, че обичта е скрита в дълга!
Нали и аз все искам да съм права. ...

Не мислете за мен... Аз отдавна воювам.
Да, така е - моят живот е война...
Тъкмо ще проверя, дали все още струвам.
Но не мисля за смърт, а за нежна жена.
Не тъжете за мен. Мой приятел е мечът... ...

Много хора -
с бутонни глави...
Програмирани. Като роботи.
Работи!... Дай!... Бутни!...
И пари направи!... ...

Животът ми премина
загледана във теб.
Минаваха години
все в този щур копнеж.
Гласът ти обич буди, ...

Съвършеният мъж се показа
пред моята стряха.
Погледна изкосо,
нарамил свежи идеи цял арсенал.
“Дали този танц Ви допада?!” ...

Аз не плача - душата ми плаче!
Аз не тъгувам - душата ми тъгува!
Аз не обичам - душата ми обича!
Аз ти подарявам цялата своя душа!

на Горан Тодоров
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава. ...

Музика тиха. Походка на котка.
Седни. Отпусни се добре.
Очите ми светят, а черната рокля
вещае сюрпризи, Момче!
Процежда завесата снопче едничко ...

Записано е единствено и само от мен в домашни условия,без абсолютно никакво аудио оборудване.Записът не е обработен професионално,текстът е ЛИЧНО мой и не е минавал през редактор.

Пиша ти, мила приятелко! Да те попитам „как я караш“!?
И да ти кажа, мила приятелко, без него как оцелявам.
Навярно и ти си изстрадала от живота, от тежкото бреме.
Навярно и ти като мен, понякога душата ти стене.
С неволите в дните се справям. Трудно, но бутам ги някак… ...

Бягаме от себе си.
Мигове, дни, години...
Крием се под стряхата-илюзия,
когато Истината силно завали.
Затваряме прозорците-предчувствия, ...

В "балкана" са и пак копаят,
да търсят редки старини,
студентите ни нещо правят,
и не от вчера - от лани!
Копаят все по върховете, ...

Сочни, алени устни!
Топла, дъхава пазва!
Разсъблечени чувства!
Огнен миг на екстаза!
След изгарящи страсти – ...

Жените, които обичах, са виж: до една задомени.
Въздушни и леки, или от живак, дваж по-течни.
Каприз е да питам дали още мислят за мене.
Замръзнал съм в тяхната памет, подобно на глетчер.
Жените, които обичах, не търсиха лукса, разкоша, ...

Както някога
Нали забраненият плод е по-сладък,
а пълнолунието носи сила омайна,
брахме чужди череши в нощта както някога -
пакост, години останала в тайна. ...

17
— Какво?! – казах, недружелюбна както обикновено.
Гледаше ме странно, сякаш съм индивид от нова невиждана досега порода плъхове. После се обърна и ме остави на мира.
— Пуши ми се! Айде с мен на пейката, че не издържам.
— Днес не съм в настроение за разходка. Може ли да отидеш сама? – попитах с пл ...

Тъга
Мрак е в моето сърце
няма миг покой за мен
болката тъй силно ме боде
аз съм в мрачен плен! ...

Избрах те
между цветове
и светлосенки
неземна красота.
Прегърнах те, ...

Неволи...
Черното куче в зелената сянка
на ниските, гъсти треви...
Плътна черта на отричане - чака
да видим какво не върви! ...

Все другата.....
Все другата врата отварям!
Все другият въпрос от тест?
Все другата любов намирам...
Все нещо либства ми... Защо? ...

Скъсявам се до късче неизбежност
по мярка са ми само думите
и всичките пропуснати възможности
да кажа нещо смислено на тръгване...
… и вятърът навън ми е по мярка ...

Ще чакам да се влюбиш в мен
А аз ще ти мълча
Ще крещиш в лицето ми
А аз ще ти мълча
Ще бъда твоя кошмар през деня и през нощта ...

От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи, ...

Не съм докосвала писеца с години
и дневника стар прах събира,
и някакъв страх в мен възпира
да започна да мисля във рими.
Реших аз, че не струвам, не умея ...