С вяра, воля и с мечти
Стоиш притихнал в необята..
След теб оставени следи
проправят вените в земята
и хоризонта диша и кипи! ...

Ти помниш ли животът в младост сладък
в колата с запотените стъкла?
Целувахме се с тебе до припадък
и галех две божествени зърна?
Когато ти, ефирна, се наместваш ...

Без Бийтълс няма как ! ;)
НЕЩО
Нещо в начина по който тя се движи,
ме привлича ,както никоя друга.
Нещо в начина по който ме ухажва, ...

Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...

Живот - така ли го наричаш
ти на север, аз на юг.
Та това е глупост най-велика,
трябва да я спрем веднъж.
Като два магнита, като ден и нощ ...

Случайността на един ум
Случайно или не, нещата се случват. Не е случайно, че ти не харесваш случайностите. А и вероятно е случайно, че ти вярваш в предопределеното. Но също може да е неслучайно, че ти не вярваш в случайността.
В даден момент сме щастливи, в безтегловност, невежи за собствените си д ...

Всеки край е начало едно.
Всеки път почва с малка пътека.
И реката се ражда поток,
а пред нея се ширва морето.
Всеки ден е изтлеела нощ. ...

януари 2014 Румяна Славова
Клети, задъхани птици...
Отмалели, тежки крила...
Отлетели, безвъзвратно, мечтици...
Тишина - гробно студена! ...

Искам те сега
и в последния ми час да си до мен,
нека светът да е срещу нас ,
нека Ангела Свят да ни гони.
Нека, аз ще се бия за теб дори и със Смъртта. ...

НЕ ИСКАМ ДА ЧУЯ ЗА МЪЖ
Не искам да чуя за мъж,
полите на майка си стиснал -
такъв за ръчичка го дръж,
додето накрая ти писне!... ...

Ти знаеш ли, че още те обичам?
Объркан смях и мъничко сълзи.
Не искам повече да го отричам.
Признах го.
Но пред себе си, уви... ...

аз мъкна силуети
по мъничко крещя
римувам със поета
тъгуващ през дъжда
издрасквам си теглото ...

Цял живот каквото трябва правих,
само да живея май забравих!
Сливах се със сивото в тълпата.
Следвах, нямах мисъл във главата.
Слушах чуждо мнение ...

Когато си на дъното и изход някак не намираш
и когато си се сгушил в чужди за теб веч ръце,
изкачи се по планината стръмна и ще политнеш,
криле съществуват само в силното сърце.
В живота няма място за страхливци, ...

Да живей, живей труда
на народа на гърба,
та управниците скъпи,
във охолство да се къпят!
Тъй било е от години, ...

Тъй както цвят на розов храст
от път възпира всеки млад.
И аз в уханната си власт
обгърнах го в омаен ад.
Чувствата ми разискрени ...

Пребродих хиляди вселени,
надзърнах във милион сърца,
освободих и множество пленени,
сълзи обърсах от безброй лица.
Наказах всичките злодеи, ...

Небето ляга в мойте длани
и то пред мене се смалява.
Луна и слънце се целуват
и ден във мене се вселява.
В искри очите се превръщат ...

Третата луна се придвижваше монотонно по своята дълга орбита, около газовия гигант в далечината, като закриваше бавно остатъка от неговия силует. По нейния гладък контур пълзяха ярките лъчи на залязващата зад хоризонта звезда. Пространството беше изпълнено с виолетова светлина, бликаща със сетни сил ...

Кикот камъка разнесе! Вой на вопъл!
Златен звън! И посърна есента, инкарнирана с безкрай-контраст!
Вятър блясъка поднесе в погледа на водно конче!
И с омая на деня сега се рея в пролетта докъдето се простира свободата на водата от потока дето плиска!
Класиката е винаги на място, но ако ти харесва бл ...

чуваш ли...чуваш ли как
в душата и другата тихо просъсква
и свалила от себе си зимната риза
грациозна срещу тебе присяда...
запалва замислено тънка цигара ...

Няма и няма такава любов,
дето да не е раздяла.
Камък на шията, лъскав хомот,
кретат по-пътя към Рая.
Няма и няма такава любов, ...

Десни лидери днес ни управляват
като социалисти хитро маскирани!
За наша сметка те се обогатяват,
лъжат ни, че криво са разбирани!
Лявата риторика те ловко употребяват, ...

С цвета на месинг
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...

Сърцето ми плаче. Душата ми се къса.
Аз искам, а не мога
глътка въздух да глътна.
Буцата седи, още и все
още е там, така и не мръдна. ...

Какво ли във живота си не правим,
със модата да сме добре.
И глупавата суета да славим,
и да го правим от сърце...
Отказваме нормално да се храним! ...

Където и да съм – ще ме намери
и няма да поиска да се връщам.
Ще седне и ще помълчим. Безвремие,
в което ще си кажем всичко.
Ще диша с моя дъх от устните. ...

В самия край на осемдесетте,
една вълна, по-страшна от цунами,
дойде с огромна мощ да помете
най-грозната от всичките измами!
И стана по-жестоко от война. ...

Сърце добро заради тебе страда,
душа очернена във мрак пропада,
запратена към портите на ада...
А беше още толкоз млада...
Любов красива зарад теб погина, ...

Дали защото дъжд валеше
(прогизнала бе таз земя)
и празникът у мен мрачеше,
обидих него без вина?
Ей тъй, без никаква причина, ...

Дълги години учените не можели да разберат причините за масовите катаклизми на Земята, докато един ден не открили, че оръжия от чуждоземно естество причиняват всички трагедии.
Скрити дотогава планети, наобиколи земното кълбо, постепенно започнали да се открояват в небосклона. Незнайни същества обстр ...

Освободи ме... освободи ме.
Прости ми!
Търсих желанието, търсих страстта.
Бебешки кичур...
Мислех че съм голямо момиче... ...

Свири пиано. Искам днес да полудея.
И както свирило си и преди
да ми напомняш що с болката живея
и що са мокри моите очи.
Свири мелодията – същата, ...

Арогантното му Аз го качи на скапания автобус, така както го свали и от полета. Шест и половина часовият му дом е тесен, но ще я намести до себе си. Тя го прави завършен клоун и той не може да рискува да я хвърли между бурканите, лекциите и чувствата, които пътниците са изоставили в багажното отделе ...

Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза, ...