орел лъв и мъка
мостът му падна
има зъб на този град

Бай Ганьо вечно критикува,
натиснат ли го, с глас реве...
Над чуждия проблем умува,
а над своя си... не ще...
И като видрите в реката, ...

Душата ми е болна,
ми сподели една жена.
Една жена, докосната от любовта.
Когато една душа е болна,
вътре любовта я няма. ...

продължение :)
8804 км не са много. Никак.
Вярвайте и търсете, така само ще намерите щастието, но ако вече го имате, просто ще намерите повече. Минаха години, откакто писах за последно, но ето пак съм тук, за да ви кажа, че има път. Има, но всеки сам трябва да го отъпка за себе си, няма кой да прове ...

Хирошима
Зората се надигаше над сивия град,
всички хора в него сънуваха мечти.
Никой не подозираше идващия ад,
падащо от небето атомно цунами. ...

Давай! Силнооо! ВИКАЙ!
Облей търпението ми с чалга!
Убий музиката с нея!
Накарай ме да се съобразявам, както винаги го правя!
Знаеш, че го мога, нали? ...

Дали е уморено небето от раздялата голяма,
как разделят се слънцето и луната всеки ден,
дали някъде при всяка раздяла тайно изгаря
по една звездица, влюбена в изгрева сломен.
Изгревът е тяхната раздяла голяма, ...

Влязох в лабиринта,
опитах да се изгубя,
но не успях.
Харесва ми самотата.
Потърсих призраци, ...

Ангелите винаги гледат нагоре -
със слънчогледова привързаност.
Ангелите ми миришат на Пролет
и на вишнева цъфналост.
Ангелите си играят със полета ...

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...

На мама
Днес идвам да те видя, мамо,
че твоят дом отдавна опустя.
Ограбиха сърцето ти голямо.
Ти всичката си обич разпиля. ...

Среднощен скитник
Аз пак не мога да заспя!
За сетен път в нощта се лутам!
Житейски сцени, мисли, суета..
и пак стена безсънно бутам! ...

Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...

Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...

Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха, ...

Свят за двама
В този свят аз и ти оцеляхме.
Бил е писан за нас този миг,
който заедно с теб изживяхме
(без сценарий), романтичен и див. ...

Стръмна стрелба по…
сълзата на спусъка
мигом отекна и хапещо спря.
Тихи надежди, бездомни залутаха.
Пръсна дихание, нейде се свря. ...

Красиви са очите твои...
По-хубави от звездното небе;
И виждам в тях искрицата да грее
и топли моето сърце.
Краси ви са очите твои, ...

Много бих искала да пътувам във времето. Да се върна в отдавна отминали времена, да почувствам старомодния начин на живот на прадедите ми. Да видя бъдещето, какво ще стане с мен, със семейството ми след 10-15 години. Да видя планетата Земя след 3 хилядолетия - ще съществуват ли още онези приказни де ...

Събудих се от липсата му. Болезнено, задушаващо събуждане. Пред очите ми - неговият образ, а в главата ми името му кънти и разпилява всичките ми мисли, като ураган и не ми позволява да мисля за нищо друго, освен за него...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...

Заблудата
Каква заблуда! Толкова години живея в моя въображаем свят. Сама си го създадох, за да осмисля живота си. Живях с носталгията по загубата на това, което не е съществувало. Какво търсене и очакване да се сбъднат илюзорните ми мечти. Какво търсене и очакване на неосъществимото е всъщност живо ...

Откъсва времето със зъби пъпна връв,
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...
С ръцете сгушва птичето в гнездото си - ...

Сгушено в прегръдките на планината,
в самотното подножие на връх Орляк,
след крехко слънце, нейде в тишината,
селцето Пирин, скрило се във злак,
разказва ни за времето мистично, ...

Последният допир и последната милувка помня,
последният шепот и погледа на сбогом студен.
Помня ги, те в мене тихо нощем палят,
гонят последните мисли и погледа овъглен.
И последната ласка и думите на сбогом помня, ...

САМО ТЕ ОБИЧАМ
Съблякох мисълта си. Нека спи във ъгъла.
И луната кротна тъжна и смутена.
Парят ме очите ти – два горещи въглена.
В нежността ни има жар за споделеност. ...

Хвани ме за ръка и ела с мене във парка,
до мястото, което наричам свое,
където старият панелен блок закрива залеза
и шосето шуми отстрани
да ти покажа как се гонят облаци ...

Забързан животът тече си полека
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът ...

Колко пъти си сълзях в
река,
тайно можех да пречистя
всичко,
после исках да умра ...