След тебе...
След тебе нищо вече няма да същото,
дори Животът, знам ще ми тежи,
но накъдето и да го обръщаме:
той трябва и без теб да продължи... ...

Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота ...

Заших тъгата
с тънката игла
на истината
и здравия конец
на радостта. ...

Остани си -
път без посока,
стена без опора,
часовник без стрелки,
но за мене само забрави. ...

Тя го гледаше така, сякаш виждаше последния си дъх.
Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.
Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.
Затова просто го гледаше.
И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваш ...

Красива си, когато си облечена
в усмивката прикриваща тъга,
действена, пулсираща, увлечена,
без време да поканиш слабостта.
Мила, безпроблемна и отдадена, ...

СТРАННА ПТИЦА
- Странна птица е този, или пък голям карък – промърмори пак Заместника по режима, дръпна от цигарата и продължи – за четвърти път се връща, а даже сега и година не се задържа навън.
Загледах го: млад мъж, а косата му по-бяла и от моята. „Не ще да е леко и за началниците на затвора”, п ...

Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли, ...

В морето нощем
вълните милват брега
бавно и нежно.

Десет стъпки делят ме от тебе!
Ако заедно двамата тръгнем -
аз насреща ти, ти срещу мене,
дваж по-рано ще се прегърнем.
Първа стъпка - с мехлема за рани, ...

Ако не си луд днес, не си нормален. Нормалните са малцинство.
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...

Почувствай как се плъзга помежду ни
и се промъква ловко, пълномощно -
корав, любовно устремен, безумен!...
Усещаш ли го - страстно и разкошно?...
А после... бързотечно, неусетно ...

Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя. ...

Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда. ...

-
В началото сърцето ме боля.
Но бе по детски плитка тази рана.
Тя беше дъжд над кротките поля —
дори нищожен белег не остана. ...

Орбиталност
Всеки ден ги навивам нагоре
малки улици на моите дни –
но търкаля кълбото надолу
непознат и инатлив Сизиф. ...

Когато ти дойде до мен, аз спях…
Когато влезе ми под кожата,
изрови ми сърцето и обрече го
на любов и тъга, мъка ти ми посея.
Сега страдам омагьосана, ...

Разхождам се из уморените улици
На един цял град от въздишки...
Проблясват светкавици и тъжни усмивки.
На мен сякаш ми се плаче,
Мислех, че този път ще отмине... ...

_ Хей, дребната, изрод... на теб говоря. Я се помести, не ми се мотай из краката- подвикна затлъстелият шеф на фирмата по Фран.
Само заради ръстът си това беше десетото прослушване за работа без резултат. Защо, защо хората оценяват по ръст, а не по възможностите на човека. Нима за счетоводител ти тр ...

Безтебието бавно ме убива,
още чакам да дойдеш в сълза,
по пътека от милост по-сива,
по изгубена малка река.
Още чакам, а тебе те няма, ...

Небето върви и ме увличат
облаците в своя бяг,
накъде са тръгнали да тичат,
свободни от човешки впряг.
И сякаш нагоре ме възземат ...

Даваме си сърцето,
събираме парата,
след което
започва играта.
Върти се зара, ...

Той погледна към очите ù,
тъй жадни за тялото до нея -
"Обичам те." - изрече.
"В дивна страст се рея."
* * * ...

Гъделичкане в гърдите
нощем тайничко усещам.
Сякаш лазят буболечки,
които скритичко подреждат.
В стомаха пърхат пеперуди ...

ИЗМАМНИЦИ
Политици, олигарси, мафиоти -
всички са обхванати от бяс.
Като изгладнели, виещи койоти,
се боричкат за пари и власт. ...

Превърнахме телата си в тържища...
Душите замълчаха.
Предадохме и Бог за трийсет гроша...
няма и жълтица...
Поне един да бяхме дали на сирака. ...

От малка все обичам
да тичам из дивите места...
Да се боря с дърветата гиганти
и да побеждавам упоритостта!
Но тези дни обръщам се ...

Стихотворението е част от поетичен цикъл "В дебрите на нощта" (други публикувани стихотворения от цикъла: "Нощем в гробището").
Съновидения
Когато часовникът уплашено бие полунощ,
и полумесецът свети като чист сребърен грош,
и трябвало отдавна спокойно да спиш, ...

Посвещавам този разказ на светлата памет на мама
Брат ми беше много хубаво момче. Възмъжа и момите му се лепяха като мухи на мед, но той си избра най-хубавата, най-добрата. Като им се роди първото детенце, направихме такава кръщавка, че смаяхме мало и голямо. Булката ни – същинска Богородица, като г ...

Хората казват, че има съдба.
Рани в живота ни има.
Истина скрита в последна сълза,
спомен и миг се преплитат.
Толкова нощи и толкова дни... ...

На всички даде нещо... а на мен?Ръцете ми от чакане пресъхнаха.Приключихме. На яве и на сън.Единствено душата ми издъхна.Единствено сърцето ми кървис отворените рани от мълчание,но даже да говориш – ме болии даже да си честен – съм предадена.Обикна ме, а ставаше баща –кое ти даде правото да искаш?За ...

Внезапно мрак обгърна моята душа.
А беше ден.
Слънчев и красив, за хората около мен.
Но не и за моята душа.
Усещах само студ и болка. ...

Бяха се карали дълго и безрезултатно. Тя, Силвия, искаше развод, защото не виждаше перспективи в този брак, а той, Васил, искаше да останат заедно,завинаги, защото обичаше Силвия, толкова много я обичаше… че бе готов да я убие, само и само за да я запази за себе си. Той не можеше да понесе мисълта, ...

Във празното кафе поседнах... празна...
Не чувствам нищо, само празнота...
Изпих си млякото със нес и станах -
ще взема да излея вън от мене тая празнота..
Ще се разплиска жадно по асфалта... ...