От чуждо щастие крадях,
не се опитвах да се крия,
докрая себе си аз бях,
макар разпъната стихия.
Преборих всички страхове, ...

И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира
прибира ме в горчиво-сладък миг,
ограбва ме, отнася ме, умира...
И една молба, копнеж по края
ловко в мрежите си ме оплита, ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
/ПОЕМА/
Замисля ли се за живота
си правя изводи така:
за мен той е една Голгота, ...

На вила съм. Дъждът не спира.
И не намирам миг покой.
Душата – плачеща е лира –
не различава враг от свой.
Градината – в трева обрасла. ...

Бъдете живи, здрави и щастливи!
Нали това от памтивек се казва.
Аз бих добавил още – работливи!
От мързела човек се охайлазва.
Не чакайте късмет или сполука! ...

Небето се обгърна със сияние,
затрепка с хиляди искри-звезди,
съзнало своето очарование...
усмихна се, тъй както никога преди.
... Заплува бавно с ладията своя, ...

Сън
Политайки в своята дрямка,
аз се моля там да си ти.
Красотата ти на слънце и на сянка
ума ми да заплени. ...

Треска в малките часове
Ръцете треперят. Мускулите се свиват в спазми. Очите изгарят в болка. Езикът нервно облизва напуканите ми устни.
Няма лек.
Треперя!
Да, гордото ми Аз е пречупено сега. ...

Да си до мен сега
Не искам нищо друго
На топло във прегръдките ти да се сгуша
Притаила дъх до твоето сърце.
Да седим и да мечтаем. ...

Аз знам Вселената е храм -
безкраен, чуден, необятен
и свързани сме - Ин и Ян
с душите си – от Бог изляти...
У всеки мъничка звезда ...

Разрошил пръските на стария фонтан,
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра, ...

Завъртя се
със зелените листа
в ефирен танц
мойта грейнала душа.
Питаш ме защо летя? ...

Стих по небето
На Г.
Сто тишини сгушени спях
в очите ти страшно красиви
и в тях потъвам, потъвам, ...

Строшено огледало
Изцапано с кръв
Мъртви цветове
Безлични страхове
Звукът се усилва ...

Една звезда от горе ме погледна
проля красива, мъничка сълза,
реших да видя и ръка протегнах
и тя в дланта ми тихичко заспа.
Застинах да не я събудя ...

Като мене
Петя Дубарова
Луната като бучка от масло
поиска да се плъзне през комина,
но гларуси със своето крило ...

С вяра, воля и с мечти
Стоиш притихнал в необята..
След теб оставени следи
проправят вените в земята
и хоризонта диша и кипи! ...

Ти помниш ли животът в младост сладък
в колата с запотените стъкла?
Целувахме се с тебе до припадък
и галех две божествени зърна?
Когато ти, ефирна, се наместваш ...

Без Бийтълс няма как ! ;)
НЕЩО
Нещо в начина по който тя се движи,
ме привлича ,както никоя друга.
Нещо в начина по който ме ухажва, ...

Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...

Живот - така ли го наричаш
ти на север, аз на юг.
Та това е глупост най-велика,
трябва да я спрем веднъж.
Като два магнита, като ден и нощ ...

Случайността на един ум
Случайно или не, нещата се случват. Не е случайно, че ти не харесваш случайностите. А и вероятно е случайно, че ти вярваш в предопределеното. Но също може да е неслучайно, че ти не вярваш в случайността.
В даден момент сме щастливи, в безтегловност, невежи за собствените си д ...

Всеки край е начало едно.
Всеки път почва с малка пътека.
И реката се ражда поток,
а пред нея се ширва морето.
Всеки ден е изтлеела нощ. ...

януари 2014 Румяна Славова
Клети, задъхани птици...
Отмалели, тежки крила...
Отлетели, безвъзвратно, мечтици...
Тишина - гробно студена! ...

Искам те сега
и в последния ми час да си до мен,
нека светът да е срещу нас ,
нека Ангела Свят да ни гони.
Нека, аз ще се бия за теб дори и със Смъртта. ...

НЕ ИСКАМ ДА ЧУЯ ЗА МЪЖ
Не искам да чуя за мъж,
полите на майка си стиснал -
такъв за ръчичка го дръж,
додето накрая ти писне!... ...

Ти знаеш ли, че още те обичам?
Объркан смях и мъничко сълзи.
Не искам повече да го отричам.
Признах го.
Но пред себе си, уви... ...

аз мъкна силуети
по мъничко крещя
римувам със поета
тъгуващ през дъжда
издрасквам си теглото ...

Цял живот каквото трябва правих,
само да живея май забравих!
Сливах се със сивото в тълпата.
Следвах, нямах мисъл във главата.
Слушах чуждо мнение ...

Когато си на дъното и изход някак не намираш
и когато си се сгушил в чужди за теб веч ръце,
изкачи се по планината стръмна и ще политнеш,
криле съществуват само в силното сърце.
В живота няма място за страхливци, ...

Да живей, живей труда
на народа на гърба,
та управниците скъпи,
във охолство да се къпят!
Тъй било е от години, ...