Аз съм си
такава:
мъничка и слаба.
Правя се
на силна - ...

Който обича...
Който обича, има в сърцето си
сто слънца, шепа тишини и лято.
Който обича, има нежност в ръцете си
и жадният му дъх гали света. ...

На перваза се припичат гълъби. Тишина и застиналост. Като камъни се изтъркулват един по един, един по един в сивия въздух на бавни коли. После политат като куршуми право надолу, докато други чистят перата си.
Не ти ли напомнят тия гълъби на нас, хората? Ние, хората, върху перваза на един бетонен жив ...

- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича.
Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми.
Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал.
След една раздяла сълзите измиват ненужното, ...

Ние, децата, обичахме, когато вали. Бяха щастливите дни, в които не бе справедливо да ни се карат защо сме закъсняли и за мънистата кални парченца, украсили ни щедро от глава до пети. Харесвахме барабанчето от разкази на дъждовните капки по прозореца. По-късно разбрах, че съм се влюбил в дъжда такъв ...

Гледам човека остреща,
как странно поглежда встрани!
И в погледа негов...! Тъга и надежда,
са вечно в сплетни...
Как втренчил се той ...

Мразят ли те, Родино,
че така те нареждат?...
Райската ти градина
е в кукувича прежда.
Знамето непленено, ...

България – земята на безсмъртни,
славни прадеди, на Аспарух, Борис
и Калоян, на Кирил и Методий и
Паисий Хилендарски, България, която
Райна княгиня, Ботев и Левски роди, ...

СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
Усещаш я, нали?
Ах, колко бързо построи квартал
в белодробните ти алвеоли.
Строител на щастливия живот, нали? ...

Да можеше да литнеш денем,
когато всичко е красиво, светло,
щях да бъда долепен до тебе,
защото Господ ни е тъй обрекъл.
Знай, че сънищата пак са сиви, ...

Какво ли ще откриеш във омая
на страстта ми раздирателна?
Ела във моята емоционална стая
да ти шепна нежно, обаятелно.
От мен ще чуеш за простора бляскав ...

Подгонена
се втурна песента,
разсипана,
като торба стотинки,
по тротоара. ...

Прашен е пътят, по който вървя
и езерата ми – в синьо премрежени,
парят безсилно, като коприва в дъжда,
а баирът над тях белочерен е…
И защото съм пръ′жар ли, някак си знам, ...

Мой свят
Разлиствам често своята душа
и своя род проправен с вековете,
и сред запалени звезди и небеса
издигам мисълта към боговете. ...

СВЕТЛО
На...
Вълшебно е когато ме целуваш,
тъй слънчева душата ми трепти!...
И нека да е, нека да е лудост ...

Коса преплетена във форма на венец,
със устни алени като жарава.
Рисувайки с нозе като творец,
на огъня неспирно се отдава.
Лицето ù е по-бяло и от сняг. ...

Мисъл
Ти си невидима творческа сила,
трептяща енергия на Началото,
в две форми материята изваяла
и в безброй живота на Земята! ...

Здравей и довиждане, моя любов...
Съвсем на сериал заприличах.
Уж страсти да няма, а мокър светът
в очите на сълзи прилича.
Здравей и довиждане, сън и мираж... ...

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...

Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танц ...

Лежах по корем върху широката спалня на полуприглушена светлина и слушах новия албум на DIO - Master Of The Moon. Но нито неповторимия вокал на Рони Джеймс, нито Блак Сабат-ския саунд бяха в състояние да ме разсеят от тежките и мрачни мисли, които като олово тежаха в главата ми. Мъката също бе засед ...

Без подправки
Ще кажа „не“ от днес!
Омръзна ми да съм с финес!
„Не“ на злобните усмивки,
„не“ и на фалшивите обвивки! ...

Длъжник си ми, за всеки косъм побелял,
за всяка мисъл преминала в главата ми,
за всяка болка и всеки спомен наболял,
за всяка тъжна нотка във душата ми.
Длъжник си ми, за всичко, казано напук, ...

Разбрах. Не е дошъл,
за да остане във живота ми.
Помислих, че денят е бял,
а то било е от прахта в очите ми.
Запомних. Думите са кал, ...

Уж съм педя човече и лакет коса,
уж с торбата ми с приказки вечно ме мяркат -
как така не можах да намеря една,
да е моята и да ми бъде по мярка?
На Червената шапчица – мразя цвета. ...

Ти
Ти вихър от емоции си цяла
И с бурно темпо в него се въртиш.
Куп мисли те връхлитат като хала
И шеметът те буди щом заспиш. ...

И те са хора – също като нас.
Но вече почнах и да се съмнявам.
Май в нещо друго се превъплъщават
когато се докопат те до власт.
В мига, във който се усетят ВИП, ...

СЕЛСКА ПЕЧАЛ
Да зърнеш родната си къща,
стаена в диплите на мрака.
Когато с трепет се завръщаш –
където никой те не чака. ...

Във себе си аз пазя твойто име
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци ...

Не е от днеска лошото в човека,
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи, на наш`те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...

Отивам на среща с жена, тя ме посреща,
Наивно подава ми свойта ръка гореща,
Взимам ръката в своята и мисля за нещо,
С какво да я заговора тази жена отсреща.
Тя обяснява, това било невинна среща, ...

В разбиването на морето
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...

Вървях по пътя - хей така,
и без да искам
подритнах саксия
с изсъхнала роза една.
Не се обърнах, ...

Купесто-дъждовно с възможност за преваляване
Спасете ми шибаната душа, изроди!
Тая гадна черна дупка поглъща всичко.
Никакъв шанс!
Ебати нанагорното. ...

„Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на първи май!” - Христо Смирненски
Е, доживяхме и стигнахме и до тоя първи май! Работници, работници - колко щеш! С лопата да ги ринеш! Ама работа няма, бай Ицо-о-о, ням ...

"Блазе на този, който Тя обича!"
... (думите са на И. В., по повод една моя снимка)
Недей, приятелю, не му завиждай
задето си избрах да го обичам!
Проклех го вече сто пъти, не трижди, ...

Народе, руши се туй, що за век се създаде -
и армията ни, що някой може би предаде.
Чуйте - и цивилни, и военнослужещи -
тъй постъпват хора на чужди интереси служещи!
Армията ни и без това е много малка, още ще я съкратят, безобразие, близко до предателство, който не храни своя армия, ще храни чужда!