Беше време за труд. Беше слънцето в златно и бяло,
наедряваха кротко в градините попските круши
и пъхтяха лозите по пладне, от плод натежали,
а потта им засъхваше в сладката есенна суша.
Подир ден ги обраха и виното в бъчвите кротна, ...

Признание
формата на сърцето ми
е чисто човешка
ако я вземеш в ръце
ще видиш колко е тежка ...

:-)
Настръхнала е обич
в мене
по закъсняло
време ... ...

Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли ...

Сблъсках се челно с вината
на заледения спомен - път.
Остана жива мечтата.
Умря в съня си страхът.
На крачки от избора - пропаст, ...

Някъде бях чела, че силата на човек се проявява в това, как той реагира на промените в живота му. Е, явно аз съм една много слаба личност. Но какво да сторя като промените, които преживявам, всеки път ме водят надолу. Аз самата много се промених последните няколко години. И това, в което се превърна ...

На пейката стояхме двама,
там под старата върба,
аз прегърнах те през рамо,
ти ме щипна по гърба.
Целунах те и сякаш бликна ...

Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...

само след 25
часовникът ще започне
да тиктака по-бързо
жената ще се превърне
в уморено и тъжно момиче ...

Догонващ вик
Слънцето угасва бавно,
Потъва в пурпура красив.
Плъзва сянка по земята,
Обгръща всичко като дим ...

Определено това е формата на сърцето ми ;) !

Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.
Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка. ...

Нещо има във очите - във душата.
Нещо има във главата.
Дълбоко скрито.
Илюзия?
Мираж? ...

Така не ти простих за тишината,
с която ме научи да живея.
Уютно бе ми долу на земята –
наместо горе с птиците да пея…
Така не ти простих за самотата, ...

Дъждовете танцуват по белите покриви.
Снеговете топят се от капчуците, стоплени.
Заискряват с усмивки пролетни ромони.
Зимните демони се разпиляват, прогонени.
Вятър прегръща на дърветата клоните – ...

На прекрасната Ками!
Тя е мъжкото момиче
с дънки и пуловер.
С усмивка на лице
тази вечер някой ще представи. ...

"Душа "
Душата ми е дом,
не го руши, ако в него
ще влизаш ти!
Душата ми не е камина, ...

Ателието под червените фенери
Животът е един порочен ъгъл, загърбил целомъдрения свят.
Милиони платоници той излъга, притихнал ги изчака да заспят.
И пламна във хартиени фенери!
Изсъска от пробит акордеон, ...

Кафе в събота
Кафето в събота и в четири
почти е важно като манифест:
да сляза след разпети петък
на топло място и под нимб, ...

Уж губя се във чуждите неща,
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.
Аз нося във душата си живот, ...

ШАМАРЪТ
Седим си с Митьо Семето на малка мастика пред кафенето и ей я насреща Дешка Дашната: кърши снага, друса любеници.
- Ей-й-й, тъй само аз не можах да се внедря при Дешка – въздъхвам си аз, както винаги издълбоко, а Семето ме тупна по коляното и дума, примижайки като себе си с едното око:
- Чак ...

... (рециклиране на... сънища, болки, и т.н.)
От цяла зима сънища складирам
кошмарни, романтични, неразбрани...
Дори спрях вече да ги номерирам.
Сега са като мене - разпиляни. ...

Всяко нещо по навик започваме,
дори и да звучи като наизустяване,
даже в любовта така се насочваме,
а казваме, че е само пристрастяване.
Любовта е нещо, което не се купува, ...

Виж ме в сълза на ранена кошута
виж ме в живота на капка роса
виж ме в безкрайния цвят на дъгата
виж ме в стремежа на бурна вълна.
Виж ме във звучния сън на щурчето ...

Наскита ли се, блуднице Любов?!
Я, виж се - свита, гола, боса...
Премръзнала висиш пред моя дом -
от Камък... топлина, подслон да просиш.
Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд... ...

Двор, цветя, градина,
прашна улица, деца - дузина,
ято гъски, бяла перушина -
някогашна мила татковина.
Къща, лятна кухня и геран, ...

Летя като самотна птица.
Летя във черното на мрака.
Но свети в моите зеници
една звезда. Която чака.
Която чака да я види ...

Настроение терминално
Около 25 хиляди души напускат ежегодно България, над 3 милиона са общо българите които живеят извън пределите на родината. Но защо? Защо младите напускат България? Какво не е наред тук? Всъщност какво е наред тук и защо ние оставаме? На този въпрос много по-лесно може да се отг ...

Разкажи ми приказка,
макар и да не съм дете.
Нека да е истинска
не като онези в книгите.
Разкажи ми за живота, ...

Късна есен,
късна любов…
се превръща в песен,
спомен за любов…
Вече отминал, ...

Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...

Защо не си до мен сега
и да ме погалиш с ръка!?
Нежно да ме прегърнеш,
а после и да ме целунеш.
И "обичам те" да ми шептиш. ...

Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...

НА СБОГУВАНЕ
Сбогувам се със тебе, скъпо училище!
Дойдох при тебе, като в храм, да се пречистя…
Не знам защо аз тъй възторжено мълча?!
И на раздялата какво да ти реча? ...