Да си Човек
Как да разрушим "Стената" -
от всевъзможни стереотипи и лъжи?
Сложно е да подчиним Съдбата
на Волята - в желания, мечти. ...

Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха,
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите), ...

Лековерни ветрове прелитат -
погледи на слънчогледи
от слънцето отвличат...
Да можех и аз така
с тебе да си играя, ...

Да бленуваш, да мечтаеш,
всичко от живота да си пожелаеш.
До обичаш, да се смееш,
като буря да вилнееш.
Но понякога мечтите ...

Моята любов
блести в очите ти,
гори в душата ти,
ръце уморени отпускаш
и за мен мислиш, нали? ...

Роми поругаха нагло българска светиня.
Родино мила, твоят глас е глас в пустиня.
Паметникът "Левски", уви, осквернен бе.
Тоз и онзи циганин части от него краде.
Събуди се, народе, от това безразличие ...

Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза, ...

Продавайте, о, неразбрани,
свещена българска земя!
Безумци, днеска вас едва ли
ще може някой да ви спре!
Раздавайте вий на концесии: ...

Моя вярна любов, моя вяра до гроб,
отвори ми ти слънчев прозорец!
Нека влезе отвън този пролетен звън,
нека въздухът чист вдигне щора.
Събуди ме от сън! Одеялото вдън ...

Може би звездите са души,
угаснали отдавна на земята.
Събирали в сърцата си лъчи,
днес пръскат ги от небесата.
Едните са обичали докрай ...

Където и да сме, ще ни дочака.
Не ни задава вечните въпроси....
Обича изненадите на мрака,
но утрото в зениците си носи.
Ръцете ù ни търсят запъхтяни ...

Уморена, земята
пътуваше към съня си.
Тревите заспаха.
***
Лековерен вятър ...

Продължение на "Извинете"
(приказката от 21 век, която ви "прочетох" вчера)
Днес слънчевото утро ме навежда
на някак си примамливата мисъл
да вкарам героинята Надежда, ...

„Врабчета”
по терасите накацали,
с цигара,
втренчени в нощта,
сами ...

Беше като диво конче.
С дълга грива, искрящи очи.
И гонеше розово балонче
пълно с много наивни мечти.
Обичах те, непослушнице малка. ...

най-кратката поема
се състои в поемането
на дъх
миг преди избухването
в плач ...

Пътят е начало ново.
Пътят може да осмисли твоята съдба.
Пътят не поднася нищо наготово,
само те подтиква към борба.
Най-трудна е вътрешната битка, ...

Когато болката в теб изчезне,
когато душата ти се успокои,
накарай своето сърце да се усмихне
и по пътеката тръгни.
Тръгни с усмивка на лице, ...

За първи път
в живота си се влюбвах,
туй беше рано в младостта,
за първи път тогава
и разлюбвах, ...

Отивaш си, но aз не моля вече -
предaлa съм се нa скръбтa,
a тя нaд мен кaто кинжaл се е нaдвесилa и бaвно отброявa
дните до смърттa.
Отивaш си, но aз не плaчa вече, ...

В ръцете ти изгарям,
толкова отдавна...
Сърце не ми остана.
Само пепел и жарава.
Не зная как от черен въглен ...

Парченце
Едно
Две
Три
Пет ...

Надежда за живот
Счупени парчета живот.
Времето боли от безверие.
От мизерия, отчаяние и упреци.
Пропукани илюзии гризат очаквания ...

27-ма дупка на кавала
Не съм антиглобалист, но Европа не с приетите принципи, а с развитието и прилагането им започва да заприличва на един друг опит преди почти век (1917-та) продължил до преди две десетилетия.
Тогава дали ще сме 16-та република или ен-та република в един такъв съюз, май няма да им ...

Дали да не опита мозъкът му със лъжичка сребърна във късен час
Разделящ себе си на две той спореше със социопат живеещ в неговото друго аз
Направи го
Срещу теб той направи всичко нека бъде смачкан от последният галоп на мъртвите коне
Нека и последната му капка кръв се слее във едно със кожата по тво ...

Здравей, Любов!
Не! Моля те, не захвърляй и това писмо. Няма да те упреквам, няма да те умолявам да върнеш времето назад и да поправиш грешката си спрямо мен. Искам да те питам „Защо?” Защо от всички хора на този свят избра точно мен за своя жертва? С какво те ядосах, с какво си заслужих да ми обърн ...

Звездата твоя
свети в мен,
блестейки ярко
отразява
моя изгрев, ...

А вятърът промушва нежните си длани
през стоновете истерични
на разкрепостените
по майски котки,
които с еротични обещания ...

С тебе се разминахме.
Кое му е неясното?
Още неизстинали,
безмълвно се подминахме.
А времето, ужасното, ...

Политиците не са мръсници...
Просто са матрици - във Матрицата...
Работата им е мръсна, вярно.
Тежка. Грешна. И неблагодарна...
Те от Бога са благословени... ...

Пролетен сняг заваля,
розов и бял на парцали.
Нахлуват сега с пролетта
чувства отминали, стари...
Пролетен вятър довя ...

Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...

По стъпките на Скитникът Евреин*...
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...