Животът ни просмуква като гъба
и в своя край красив е като есенни листа.
Чертите ни старателно поръбва,
на младостта широки прави тесните сита.
И дните ни през тях внезапно падат - ...

Същото време, същият час
Върнах се...
Върнах се на мястото, където се срещнахме.
Върнах се там..
Исках да почуствам нежността ти, ...

Когато си тръгнеш, за нея времето спира
и когато си тръгнеш, сърцето ù заспива,
тъга цялото ù същество облива
и самонадеяното момиче в черупка отново се прибира.
За да се роди от какавидата пеперуда красива, ...

Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...

Пътуване към себе си
Пътувам аз към приказен Китай
и първата ми спирка е Шанхай:
с изглед към необятното море
и към безлунното тъмно небе. ...

Към външния си вид небрежен бил
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...

Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски. ...

И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...

Сама
В дълбока бездна
и черна самота,
прегърнала сърцето,
задушаваща света... ...

Няма поезия, няма, бе брат!
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...

От кожата си ще изляза...
От чакане ще се взривя.
Една целувка ме беляза
и аз по облаци вървя.
Небето синьо ме целува. ...

Така много ми се иска
да летя като теб, соколе!
Високо, безгрижно, красиво,
далече от човешки беди.
Не искам да съм тъжна ...

Детскa приспивнa песничкa
Нaни, бебчо нaни,
сънчо пaк те кaни
нaни, нaни нa,
сънчо идвa нa чaсa { 2 } ...

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...

И кой луд те накара да ме търсиш по тия прашни пътища, по които сам си тръгнах?! И всичко, само за да си докажеш, че те искам още. Трябваше да ти мине през ума, че дявола за опашката дърпаш. Аз не съм легло да легнеш върху мен да си починеш. Предишният ни опит за връзка не ти ли стигаше, че дойде за ...

РАЗЛИЧНИТЕ
Пълнотата е част от душата
на различните – зов от отвъд.
Навестява онези богатите
с тишината на личната гръд. ...

СВАТБА
Тридесет години след това:
Усещане за топлина и рамо в дните -
несретници в един намръщен свят.
Гнездо на птици, които отлитат. ...

Днес Слънцето във синьото лети,
разпъва шатрата си над гората...
Поточето забързано шурти
и тича да се гмурне във реката.
А Преспата по урвата блести, ...

Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.
Вашият образ ще носят ...

Тъга виня
Миг след миг -
бездна.
Вик без отклик –
тризна. ...

Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...

Надежда
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...

Когато мълчанието с него започне да ми харесва.
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...

На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...

Не спирай
Не спирай да ме караш да мечтая. Не спирай да ме караш да искам повече. Не спирай да отключваш нови хоризонти в мен. Не спирай да бъдеш голямата светлина в малката ми стая. Не спирай да бъдеш най-добрите ми решения. Не спирай да изпълваш съзнанието ми. Не спирай да си зад всяка моя буква. ...

Животът ни - часовник пясъчен, тече,
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...

Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...

Историята на глупака
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна. ...

Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...

Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов, ...

- Виж този плакат, във ВИТИЗ играят пиеса на Недялко Йорданов - побърза да я успокои Любослав. И се усмихна, повече на собствената си шега, дошла внезапно. За да наруши сковаността, която беше обхванала двамата.
- Кажи ми нещо- я подкани той.
- Копче - вече усмихнато му отговориха кафявите й очи, ко ...

Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх, ...

Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи може, дългокраки,
в очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си...

Навярно ти незримо ме обичаш,
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...

Не си като моите предишни коли -
купето е дълго и здраво.
Шасито стабилно на пътя стои.
И дизелът звучно припява.
Стоте коня дърпат ли, дърпат напред. ...

Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...

Вода от лозови листа се стича,
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем, ...

Детероднице вечна - съдба,
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...

Духна вятърът, падна листо,
мисълта ми до кокал изтръпна,
във окото ми влезе стъкло
и ципът на душата си дръпнах
чак догоре - до последния край. ...