Отново тази черна дата от календара ми крещи,
кръвта във вените се мята, сърцето ми в гръдта боли.
Как искам някак да се върна и да прескоча този ден,
света обратно да обърна, но да те зърна пак до мен.
Да ме целунеш по челото, да ме погалиш със ръце, ...

Отдалече личи колко сме празни,
очите ни, пресъхнали изгладнели петна.
Заровени там са някъде спомени,
изпълзяват като змии и се впиват в плътта.
Прегръщат душите ни стенейки болни, ...

Ще те имам някъде в безкрая
на самотното ти бяло лято,
и луната даже ще е цяла,
няма да ни пречи тишината.
Ще те имам даже наранена, ...

Къде с дянахте, палави моми, в носии?
Къде изчезнаха момкови кушии?
Свирците и хората на мегдана...
Тоз живот невинен де остана?
Забравихме мириса свеж ...

Долу празникът свършва.
В моето, в твоето тяло
кичури мрак,
остатък от мистерия.
Горе зъбите на луната ...

Невидим пясъчен часовник
брои троха подир троха
от счупените ми надежди,
от стритата на прах душа.
Тече си времето, лечител ...

Излъгана
Ти излъгана ме остави,
за мен забрави,
остави душата ми без подслон,
сърцето ми без заслон; ...

Страх те е... от тишината
и мислите ти блъскат се сами.
Някой, някъде... те чака
със своите мисли да ги подреди.
Страх те е... от тъмнината, ...

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
Купих си две наколенки на д-р Ливайн, щото съм инвалид и си рекох, че може да оздравея. Имам протокол от ТЕЛК, който казва, че почти сто процента съм нефелен и нямам право да се занимавам с никакъв вид труд. Значи, докато натискам клавишите на компютъра, аз мога да ми ...

Хрупкави стъпки изплете пъртината.
В бистри сълзички - висулки от лед.
Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,
сякаш рисувано, ярко небе.
Зимното слънце разкошно прокрадна ...

В тази бяла, нежноснежна пелена,
душата ми сред снежинките се скита,
намига ми през запотените стъкла
и до сълзи премрежва ми очите.
Къде отиде ти? Ела! И не ми намигай! ...

Върлува в днешни времена,
в бездушие и без грам доблест,
грозна и някак неестествена е тя,
страдат мнозина от тази болест.
Трудът е "враг", недей да го дириш! ...

През една улица отсреща денонощно
работи клубът за усмихнатите лица;
работи и за плачещите безпомощно,
търсейки подарените си вече сърца.
Стъклената врата е отворена пак, ...

Той. Той беше висок, синеок, рус, горд, с втренчен поглед, отвратително красив, пушейки цигара. Отидох зад гърба му, потупах го по рамото, той се обърна намръщен, и изведнъж извади широката си, ослепителна усмивка и ми каза
"Здрасти". Това "здрасти" някак си не беше като другите, които ми беше казва ...

Лумна в пламък всяка моя дума,
въздишките ми станаха звезди,
сълзите светеща пътека образуваха,
за да те видя – щом се появиш!
Мислите – безкрило ято птици, ...

Бях влюбена в едно момче. Особено момче. Някак асоциално, отдалечено от обществото. Щом бяхме заедно, заедно се отдалечавахме от него.
И сега разбирам толкова много неща. Не бях влюбена. А може би бях, но не знаех какво е това платонична любов. Ала сега си припомням спомени, които ме връщат в същите ...

Онзи ред последен
Ти бе на онзи ред последен
най във ляво,
за последно
когато те видях... ...

Магазинче за мечти
Мечтая за кокетно магазинче,
гостоприемно да съм домакинче!
Да имам слънчево прозорче
и пейчица в градинско дворче, ...

Тази нощ ще се случи,
узрее ли месечината -
сънено ще пролае куче,
ще въздъхне в бъчвите виното,
ще проскърца врата, ще звънне прозорец, ...

Знам, че някога раздялата
със грозни пипала на октопод
във миг един ще ме обгърне цялата
и от помръкналия небосвод
наместо дъжд, отрова ще вали. ...

Зa крaтко... сякaш нa шегa,
почти ме нaречи любимa.
Зa крaтко... може би зa миг,
дa се усетя с тебе съвместимa.
Че истинaтa другa е... ...

Една жена, уютна като дом,
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот ...

Откровение
Не, няма сайт за който да мечтая -
населен само с ангели небесни,
и тук изглежда доста силно лаят,
вместо дружно да си пеят песни. ...

На други от себе си дадох
и грижи на много спестих.
Душата си аз не продадох
и в себе си нищо не скрих.
На никой в сърцето не бръкнах. ...

Ако знаеш колко те желая.
Kато слънце малките цветя.
С мен съдбата сякаш си играе -
днес съм тъжна - утре пак летя.
И сега, когато теб те няма, ...

Да се смиря. Да бъда тиха.
По-лесно ли живее се така?
Когато гласовете побеляха и се скриха,
а аз ги търся в тия стъпала,
които са пропити със въпроси! ...

КАМЪКЪТ
Децата вече са пораснали и са се променили, но винаги, когато се връщаме назад във времето, се сещаме с умиление и гледаме с по-други очи на случвалото се. Някои неща избледняват, за други се сещаме в неочакван момент, трети не искаме да ни се спохождат отново. Човек е богат не с пари, а с т ...

Една сълза
до устните се спря.
Една жена
в тъгата си се сгуши.
Разлисти се ...

1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...

- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях ...

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си голям скапан телевизор. Избери пералня, кола, музикална уредба и електрическа отварачка за консерви. Избери здравословен живот, нисък холестерол и личен зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом, приятел ...

Воловарски неволи
Имаш ли хабер, какво е да пасеш волове, дето сутринта са преяли с попара!... Хвърчал ли си, от единия край на мерата, до другия, с торба врязана до кръв в рамото! Преглъщал ли си без слюнка, щото си излял манерката, та да олекне тая пуста торба? Залитал ли си от глад, че си изхвърл ...

Плюшено мече
На Времето надвивам стреса
обратно то да потече,
ти- малката да си Принцеса,
аз- твойто плюшено мече... ...

Казармата изкарахме я някак –
стрелби, дневалства, с пушката на пост.
Разливах манджа в кухнята с черпака,
загрявах със въртежите на лост.
А вечер тихо песни тананиках ...

Текст и музика - Лилия Велчева
Аранжимент - Пламен Скорчелиев
Идпълнява Детска вокална група ДО РЕ МИ, Силистра

Пред прозореца отворен безмълвна аз стоя,
вперила в небето поглед - звездите кротичко броя.
Тез хиляди звезди чудни приказки разказват,
от самотата сякаш да ме предпазват.
За миг премигнах и светът се промени, ...

ЦЯЛОСТ
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни. ...

Пияници градски
Сатири на паважа и бетона
Статуи към традиция изконна
На ракията и рома
върли почитатели ...

Вдигни очи и погледни небето,
в лазур искрящ след бурята в нощта
дъга блести, от слънцето родена,
да ти разкрие моята душа.
С червеното сърцето ми гори, ...