Но бе късно за мислене. Изстрелите бяха привлекли и други животни и хора.
При него вече бяха два раптора. Той изкара калашника и започна да стреля. Изминаха десет минути, през които рапторите стояха настрана. Тогава Алексей тръгна да бяга в някаква посока като хвърли димка. Успя да им се изплъзне. С ...

ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКИ
О мать ты милая, страна родная,
зачем ты плачешь так жально и скорбно?
Проклятый ворон, и ты птица злая,
над чьей могилой каркаешь грозно? ...

Край. Нали си с нея вече и си щастлив. Искаше ме, получи ме. Нищо останало няма значение, освен собствената ти изгода и правота. О, да! И гордостта ти, разбира се. Но ти я имаш в изобилие. Нали не си ти този, който плаче всяка вечер от болка? Нали накрая не беше ти този, който се умоляваше? Не си ти ...

СВЯТ ІІ
Като безкрайно тъжна Пепеляшка
светът край мен очаква светло чудо;
светът край мен живее в дом сирашки
и злата мащеха в зори го буди. ...

Вдишвам ден, обагрен във червено.
И пàри, някъде във дробовете.
Дълбоко, непритулено очакване
прелива от неслученост.
Безумно е. ...

От Дявола писмо едно получих"
"Не ме вини, че влюбен съм във теб",
усмихнах се "И как така се случи"
попитах... и изчакал своя ред,
отново на писмо ми върна нежно, ...

Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло ная ...

Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...

Не, няма щурчета в тази държава!
Тук всичко е ритъм и такт.
Птичките срещу цигулките възстават.
Неоспорим, реален факт!
Няма кой да напълни полето ...

Отиде си, когато щурците
тъкмо в полята запяха,
молитвите, когато отците
напевно с трепет четяха,
по Дяволите ведно светците, ...

Губиш контрол над себе си.
Започваш да чувстваш всичко.
Всичко, което те плаши до смърт.
Признаваш, че е истинско
и вече си луд...

Изтъкана от красиви моменти,
хвърлила косите си в зора,
ако тя, ако само ме погледне -
кълна се - ще забравя аз света.
Най-доброто е вътре в нея, ...

Орешарки с боза,
а така, а така,
в каква ли доза
да му… майката.

"Това е сън в съня,
това е шепот в дъжда"
- P.I.F, Сън в съня
Потапям се
в ленивото отсъствие ...

С останки от илюзии
сред самота безкрайна
и със сърце изпълнено
с мъката потайна.
Жена на никой и на всички, ...

на Нели Я.
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор. ...

Половин година се изниза от мига на съкрушение,
половината от болката не само не изчезна, утрои се,
и още всяка чаша вино ми е страшно изкушение
да те намеря, да ми кажеш любовта къде е, изпари се?
Броя секунди, паяжини и изпушени цигари, ...

Да стигнеш до Слънцето и да го докоснеш е нещо невъзможно, но не е нужно да направиш нещо толкова голямо, за да си значим. Можеш просто да огряваш всички със светлината, която криеш в душата си. Не е необходимо да правиш големи крачки, необходимо е да следваш мечтите си, за да постигнеш нещо в живот ...

То не е мое. Моята ръка
преди това не беше го люляла.
Вървеше бавно. Влачеше крака.
Господи, къде ли е живяло?
Приседна кротко в края на деня, ...

Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама ...

Мъжката природа
Мъжката природа
е в непрекъснатата потребност,
в безмилостния инстинкт
да преследваш, да побеждаваш, ...

Грейва домът озарен
от усмихнати, топли очи.
Прибрахме се - миг подарен.
Нещо в сърцата блести.
Колко е мило, когато ...

Да лъже мълчанието ти повече от думите,
да мразиш мисълта, че в краката ми се свличаш;
да сме непознати, само за пред другите;
събуждайки се сутрин мене да обличаш.
Да бъда за тебе наградата в облога; ...

Светлината - самотна, безгранична в този час…
спокойна, от летаргия обзета, но и вътрешно смутена.
Дръзка, смела – винаги в анфас.
Уверена в своето изящество – сирена.
Безброй искри от пламък невъобразимо бял, ...

На разсъмване плачат върбите
край заспалата тъмна река,
сякаш спомнят си Дядо с торбите
как ми маха за сбогом с ръка.
Конят вече потропва с копито, ...

За малко спри и погледни назад.
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък, ...

От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...

Когато всичко завършва с "обичам те"
и нежни ръце те притиснат към мен.
Тогава сърцето ми пърха с криле
(като птица в небесата пленен).
Когато всичко завършва със вричане ...

Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак, ...

Вратите нека да залостят.
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...

Огън и пепел
Искам да съм болна, да умра...
Не искам повече да виждам слънчевата светлина!
Искам мрак да ме скове,
И никой на повикът ми да се отзове... ...

Бе топла вечер в края на септември.
Случайна среща във квартален ресторант.
Кръчмарят пак доливаше ми бренди
под звуците на тих и ненатрапчив джаз.
Очите ни се срещнаха през масите, ...

Уважаеми читатели,
По случай годишнината от смъртта на Ботев се осмелявам да Ви предложа няколко превода на негови стихотворения на руски. Да превеждаш поезия си е трудно, да превеждаш Ботев е задача почти невъзможна, дори и на руски – език в доста отношения близък, затова – моля бъдете снизходителн ...

Когато тишината в пясъчните замъци
отстъпи плахо мястото си
на неочаквана и дръзка изневяра…
Стените се напукват и основите поддават –
обезверени от ласките приспивни на вълните, ...