Превземай ме! Безсрамно-методично
и сбъдвай сънищата ми, наяве...
Дали си Ангел ми е безразлично,
ако си Дявол - хич не ща да зная...
Магьосник си! Вълшебник нощен... ...

По площадите останахме без гласове,
подметките изтрихме, протъркахме и джинсите.
Омаляха ни ръцете и краката от подскачане.
Измръзнахме от студ, макар и чайче да ни давахте.
Развявахме байраци и свирките надувахме, ...

Има едно нещо, пред което беззащитен може да се окаже и най-смелият, и най-умният, и най-хитрият, и най-трезво мислещият мъж - това нещо се нарича жена.

Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...

Етика на успеха
Ако се огледаме наоколо, ние ще видим, че около нас е пълно с преуспели хора - лекари, учители, инженери, научни работници, хора все с престижни и уважавани професии. Други са поели по пътя на бизнеса, усъвършенстват своето професионално майсторство или създават добри семейства. Всич ...

На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...

Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...

Все по-трудно ми е да съм ведър.
Обичам, радвам се, работя и творя.
Към всеки аз искам да съм щедър.
Защо тогава плаче моята душа?
Не ми е хубаво да съм обиден, ...

С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...

Пролет, зима, есен, лято
са сезоните великолепни.
Във небето виждам ято
- птички достолепни.
Зимата - гостенката мразовита, ...

И заблестяха сапфирени въздишки
Тъгувал си... И няколко въздишки от странна
нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка
влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна
роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака. ...

Стъпихме накриво,
за да хванем един път...
стъпихме накриво,
за да намерим
едно неправо решение, ...

Беззащитно и слабичко, малко,
то в дома за сираци расте
изоставено... Тежко и жалко
е да видиш такова дете!
Не плачи, мъничко пеленаче! ...

Баба Марта се събудила в 5 и 30, както всяка сутрин. Станала светкавично и направила мощна физарядка, за да не замръзне. Още загрята, се стрелнала към балкона, но изпищяла, щото докоснала без да ще ледения радиатор и космите ù настръхнали. Навлякла няколко пуловера и си свила цигарка. Отворила празн ...

Чистота в най-кристална форма,
наивност в куп, без граница и норма.
С мирис на лимон, с
обноски от изтънчен салон.
Гледа ме тя като мила сестра ...

1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...

Пребледняла пред тебе стоя.
В нощница - бяла премяна.
Не съм самодива. С бака бяла боя
те чакам ремонт да захванем.
Бялата техника вкъщи ...

Покълва с мокри усмивки пролетта,
в душата - кокиче красиво изгрява,
а Марта зарежда ни днес с радостта.
Засмяна пристигна. Добро обещава.
Накичила пъстри дрехи, гърди, ...

"Не го обичаш" - сама на себе си говоря,
сърцето друго шепне, Господи, какво да сторя?
"Не го обичаш" - пак повтарям в тишината,
но душата друго иска, не иска вече самотата!
Дали и той така в тъмното повтаря ...

Сън не ме лови и пиша...
Ще го пратя, може би.
Ала без да се подпиша,
пък дано се сетиш ти
на кого си с мигли пърхала ...

Днес вървя напосоки,
нещастен, ранен.
Сам стоя насред път,
тръгвам, спирам, мълча.
Но това е за днес - ...

Монолог на гневната улица
Отмествам на дните
воденичните камъни.
Всеки ден все по-тежки и остри.
Силица не ми остана. ...

Честита Баба Марта!
От залеза червен изплетох
ширит за нощната луна.
От слънце бяло пък оплетох
ширит за другата страна. ...

ЛОВЕШКА МАРТЕНИЧКА
Алено ми е сърцето.
Птица ми дари перцето.
Мартеничка сплитам днес,
нека да е в твоя чест. ...

Днес те няма, ала утре бих желал да си отново тук,
за да продължим единствено ний двама
това, което други Щастие зоват.
В момента пусто е във тази къща,
която двама с теб създадохме с Любов, ...

Ти си моята най-свежа рима.
Ти си мой пролетен цвят.
Ти си моя мечта неустоима.
Ти за мен си и близък, и непознат
Ти си страст и копнеж, и желание. ...

Колко? - Толкова!
Толкова ли? - Не!
Нищо не е достатъчно
дори и да е от сърце.
Малко ли е? - Малко?! ...

Мечтаехме ние за слънце сред зимата.
Очаквахме Пролет и син небосвод...
И все безутешно ругаехме климата
и скърцахме с зъби, на този живот.
Мечтахме за щастие... Радости чакахме! ...

Мартенички
Хайде днес, мило внуче,
с мартенички да накичим
кравичката и овцата,
двете агънца, козата. ...

ПТИЦИ МОИ
Съдбата знае две и двеста,
но мен дари с момиче и момче
момиче - бъдеща невеста,
момченце пъргаво жребче. ...

Небето се разпука. Изведнъж.
На хиляди измъчени парчета.
Продъни се от кървав дъжд,
изплете стягащи въжета.
Изплака заедно със нас. ...

Красота безпаметна съзирам
с мисълта си нейде между вас.
Горя, надявам се и искам
единственият да съм Аз!

СПОМЕН
Ах, любими мой,
сърцето ми отново тлее
и в мрак обвито тъне пред
спомена за теб, ...

Той е край и начало.
Весел. Тъжен... И горд.
От червено и бяло
шие нов небосвод.
С дъх топи ледовете ...

СЕСТРА НА ВЯТЪРА
Със мисъл търся пролука във времето,
успявам някак си да го догоня,
живея все забързано и шеметно
и плача, без сълзица да отроня... ...

Той е някакъв мъж. И почти е поет.
И рисува по мене със думи,
рисува.
Аз пък съм тъжна.
Нямам лист. А молива проклет, ...

Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...