Знам, че някъде те има
и за мен на този свят живееш ти,
не ме познаваш, но ти липсвам
и са общи нашите мечти.
Може би си с някоя, но си самотен ...

Приличаме
на сгазен таралеж
върху шосето:
бодлите ни - разперени,
муцуните - озъбени, ...

Знаеш ли, най-ценното богатство, което крием, е вярата?! Вярвай, за да можеш да полетиш! Вярвай, за да дадеш живот на мечтите си! Вярвай в себе си, защото ти можеш да бъдеш и да го направиш, в силата, която движи света и го кара да се върти, в сърцето си - то никога не би те предало и никога няма да ...

*
* *
Аз може да съм малка клечка от кибрит –
безпомощна. И слабичко да светя.
Ала на факел се превръщам скрит, ...

Като крадец си тръгна тихо.
Нощта изстена в самота.
Подадох ти последната си дреха -
две топли от любов крила.
Да можеш да летиш от обич ...

Моята двуглава смела ламя
си пази своите принципни истини.
Не коленичи дори пред смъртта.
Но е самотна понякога, мисля си.
Иначе е дяволски нежна. ...

С най-глухите си уши
ще долавя
смеха ти в китари,
плача – в пиана.
В нежно-тръпчиви ...

Дядо Петко вторачи тъжните си очи в термометъра. Температурата в малкото таванско помещение, където живееше той, беше паднала до рекордните за тази зима минус 3 градуса, което не беше изненадващо, като се има предвид, че навън беше минус 15. Двата дрипави пуловера, които бе навлякъл един връз друг, ...

втори разказ
СЪНИЩАТА – ПРОЗОРЕЦ КЪМ ОТВЪДНОТО
25 ноември 2001 – 23 часа
Нареждане към подсъзнанието
Искам тази нощ да се срещна с представители на други светове, по-точно да сънувам фантастични сънища, но без страховити сцени. (записва се на хартия) ...

Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...

---
Единствено когато съм сама,
не преча на сълзите да изтичат -
и тръгвам из солената тъма,
загубила посока в плитчините. ...

Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той спокойно отвръщаше, че се намира в перфектна форма и нищо н ...

Когато те плени Свещената Тъга,
протяга се сякаш Невидима Ръка,
от Небитието и Вечността
ти сваля дарове красиви...
Започваш да твориш ...

ПРОСТАКЪТ
Простакът, понеже е прост, винаги ще изръси някоя простотия чрез ругатня и цинични думи. Смята, че това е най-лесният и най-умният начин да сподели своите възгледи спрямо опонента си. Дори и да са негови съмишленици по определени въпроси, простакът си е простак, ще нагруби и тях.
Социалнат ...

Небето си раздрах от дъждове
и слънцето в илика му тропосах.
Над мене виснала е дреб, а не небе,
ненужна дреб върху гърба на просяк.
Морето ми пресъхна без сълзи, ...

Клошарят
Отиде си бездомният клошар.
Замина - казват, че било далече.
Изчезна сам - без помен и олтар.
Живя, а никой не го помни вече. ...

За любовта Човек ще стана,
от искреност ще заблестя!
Най-скъпа тя за мен остана,
в сърцето ми живее тя!
Тя майка е на красотата. ...

Миг
Колко кратък е човешкият живот,
мъдрост оставя душата.
Като река, отишла толкоз далеч,
като любов пролетен вятър. ...

СОФИЙСКА САГА 32
Глава двадесет и девета
Нощта беше хвърлила виолетовия си воал върху планината. Витоша изглеждаше като забулена монахиня, скрила в пазвата си своите интимни тайни. Току-що падналият здрач омекотяваше формите и притъпяваше контурите на предмети и хора. Въздухът беше напоен с планинск ...

SPLEEN
Гори над мен на залеза пожара
– и в прекия му смисъл, и в преносния –
и в този огън моят ден изгаря
и слизат облаците буреносни. ...

От любов
понякога трябва да тръгнеш,
от любов понякога трябва да вървиш
и да гледаш напред, преди да погледнеш
във себе си, ...

Животът труден е. Това го зная.
Ала защо ли често си мечтая...
щастието лесно да достигна.
С едничка дума, жест или усмивка да постигна.
Сърцето ми да трепка пълно със любов, ...

Чудя се как ли хората не се побъркват, когато си мислят за смъртта. Може би защото и те, точно като мен преди, я възприемат като нещо неизбежно. Нещо, което стои в края на живота им. Колко успокояващо е да се мисли по този начин.
И колко неправилно…
Бях малък, когато осъзнах, че ще умра.
Не че ми се ...

В мъничка, сребърна кутийка,
аз скрих моето ранено сърце.
То е толкоз натъжено ,
че затупка кат медено звънче.
От поредната твоя измама, ...

"душата-номад" (Ангел Колев)
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала... ...

Спомняш ли си какви бяхме,
леле. какви бяхме преди,
спяхме на пода в мъничката стая,
а царете на нашата любов завиждаха дори!
Гладни и влюбени, помниш ли ти? ...

Прелиствам емоции...
Строя светове...
Издигам небе...
Ушивам криле...
Тичам с ветрове... ...

Не можеш да ме видиш между редовете,
но можеш да усетиш част от мен.
А запитваш ли се, може би за кратко,
трудно ли е минал моят ден?
Ти даде ли си сметка, като тръгна, ...

В Бермудския триъгълник...
... И ето ме, най- после съм във теб-
Триъгълник мистичен на Бермуда,
край мене са рогатите навред
танцувайки до острова на Куба!.. ...

От среднощна песен на щурци
си нарекох тайно заклинание.
Почне ли нощта ми да боли
и да ражда спомен от предания,
и луната висне ли сама ...

Светкавицата на фотоапарата ме събуди. Отворих едното си око и я видях, ухилена до уши като четири годишно хлапе, което е направило беля. Разсмях се при вида ù.
- Мило, съжалявам, че те събудих. - нацупи розовите си перфектни устни, опита се да скрие усмивката си, но не можа.- Ще компенсирам ето так ...

Така те пих до дъно и несвяст,
че бързеят ми завидя за тази дързост.
Разплиска ме по брегове от листопад,
за да потъна в мъжката ти гордост.
Удавена от непокорната си нежност ...

Стара къща с прозорци разплакани.
Овдовяли и пусти гнезда.
Натежала от спомени стряха.
Недолюбена, тъжна чешма...
Плевня срутена - рана отворена. ...