Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.8K resultados
Усмивката :)
🇧🇬
Усмивката :)
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...
Охльо Бохльо, помогни на...
Охльо Бохльо, покажи си, моля те, рогцата!
Една душа приветлива и детска… вършела е нещо.
Замислила се е на хора слаби за сърцата
и без да иска малешките си… скрипнала ги е… зловещо! ...
Една пиеса с роли,
пълна с различни, абсурдни герои.
Едни засенчват други и фалшиво се раздават,
в костюми пъстри себе си продават.
Черна дреха и образ без значение, ...
дрипава мъгла... от уличните лампи
призраци изскачат и разплитат плетива
нишките пресукват намотават на кълба
минутите а аз варя си лещена чорба...
сянка от крила... крясъка на птица ...
САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...
Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?
Защо не може друг да те измести от моето сърце?
Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?
Кажи ми докога ще е така?
Докога ще чувствам тази цялата тъга, ...
Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...
Официално, идеята на всички социални мрежи е да ни свързват с приятели, познати, близки; да ни дадат възможност да споделяме всичко с тях - размисли, снимки, видеота, живота си... Неофициално? Нямам представа каква им е целта - освен да ни заливат със спамерски съобщения и доброволно да си даваме ли ...
Ти виждал ли си как пустиня граби?
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява, ...
Не чакаме само Коледни вълшебства,
няма празни приказки и ала-бала.
Няма сложни думи и твърдения,
няма гордост и излишна суета.
Любов сме по всяко вълче време, ...
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...
Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...
Проклето да е моето сърце,
че дори за миг не спря да те обича.
Проклети да са моите ръце, че не се научиха
друга да прегръщат .
Проклети да са моите очи, ...
Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...
Целунах устните ти и разбрах,
че няма вече смисъл да те моля.
Изкуствен вятър все едно от тях
нашепна ми: "Върви си, мила моя!"
И никак лесно не обърнах поглед ...
Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...
Бойко, банкянският "мислител",
едва ли не изкара се наш спасител.
Българите имали пари за домати,
следователно били богати?!
(Каква логика, егати!) ...
"Hometown Glory"
I've been walking in the same way as I did
Missing out the cracks in the pavement
And tutting my heel and strutting my feet
"Is there anything I can do for you dear? Is there anyone I could call?" ...
БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...
Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!
И ако някъде случайно някой срещна, ...