Усмивката :)
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...

Този спомен вече е чужд.
Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.
Като вик от нечий гроб.
Без да оставя следи.
Без да извиква усмивка. ...

Охльо Бохльо, помогни на...
Охльо Бохльо, покажи си, моля те, рогцата!
Една душа приветлива и детска… вършела е нещо.
Замислила се е на хора слаби за сърцата
и без да иска малешките си… скрипнала ги е… зловещо! ...

Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...

Една пиеса с роли,
пълна с различни, абсурдни герои.
Едни засенчват други и фалшиво се раздават,
в костюми пъстри себе си продават.
Черна дреха и образ без значение, ...

дрипава мъгла... от уличните лампи
призраци изскачат и разплитат плетива
нишките пресукват намотават на кълба
минутите а аз варя си лещена чорба...
сянка от крила... крясъка на птица ...

не казвай, че ме обичаш
- лумват телата
не казвай, че ме желаеш
- търсят ръцете
не казвай, че ме копнееш ...

Дойдох си в село на почивка.
Животът ми да се смени...
Тук ме посрещнаха с усмивка,
това дори ме притесни.
Покой намерих във селото ...

САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...

Не дочаках те, моя любов!
Уморих се, ти не порасна -
малка, крехка, две устни живот,
мила, звездна, бяла и страстна.
Не дочаках те, моя любов! ...

Пролет е
и ме извеждаш на разходка
сред
цветовете хубави
на тревите, ...

Нощта
Нощта леко пристъпва
и обгръща тишината.
В мистични усещания -
нежен блус, събрал в мелодия ...

Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?
Защо не може друг да те измести от моето сърце?
Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?
Кажи ми докога ще е така?
Докога ще чувствам тази цялата тъга, ...

Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...

Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...

Официално, идеята на всички социални мрежи е да ни свързват с приятели, познати, близки; да ни дадат възможност да споделяме всичко с тях - размисли, снимки, видеота, живота си... Неофициално? Нямам представа каква им е целта - освен да ни заливат със спамерски съобщения и доброволно да си даваме ли ...

Ти виждал ли си как пустиня граби?
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява, ...

Не стигат думите за любовта
и няма нищо по-красиво
от това, да чувстваш радостта
да обичаш всеотдайно, диво.
И когато вкусваш плодове ...

Не чакаме само Коледни вълшебства,
няма празни приказки и ала-бала.
Няма сложни думи и твърдения,
няма гордост и излишна суета.
Любов сме по всяко вълче време, ...

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...

Аз пак ще обичам,
с любов от ръцете на Господ,
чиста, истинска топлина,
очите му ще са моята радост,
а от моите повече няма да капне сълза. ...

КОЛКО МАЛКО...
Колко малко аз искам от тебе,
но колко много това ми тежи!
Мен да обичаш, за мен да мислиш
до късно вечер, от ранни зори. ...

През прозореца влезе нощта
с две танцуващи пеперуди,
с тази синя, магична луна,
дето идва на края на лятото.
Някой диша до мен, ...

Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...

Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...

***
Дъждът римува
рехави вълшебства.
Извалях тихо.
*** ...

Интервюто на спящата красавица
Събудих се и ме е страх
от всички земни беди!
Не помня колко години проспах.
Щом казвате - сто са били... ...

Проклето да е моето сърце,
че дори за миг не спря да те обича.
Проклети да са моите ръце, че не се научиха
друга да прегръщат .
Проклети да са моите очи, ...

Aз стъпвам на земята, ти витаеш в облаците,
аз не мисля за теб,
ти не ме искаш,
аз не си пожелавам да съм с теб,
ти не се надяваш да сме заедно, ...

Мокро. Студено и грозно.
Есента е дошла -
мъртви листа, танцуващи с вятъра,
падат в калта.
Тъжни облаци, плаче дъждът. ...

Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...

ПОБЕДЕН
Ще дойдеш късно вечерта
от сърцето късче да откраднеш.
Ще пиеш жадно от страстта,
после изведнъж ще си отидеш. ...

Целунах устните ти и разбрах,
че няма вече смисъл да те моля.
Изкуствен вятър все едно от тях
нашепна ми: "Върви си, мила моя!"
И никак лесно не обърнах поглед ...

Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...

Бойко, банкянският "мислител",
едва ли не изкара се наш спасител.
Българите имали пари за домати,
следователно били богати?!
(Каква логика, егати!) ...

"Hometown Glory"
I've been walking in the same way as I did
Missing out the cracks in the pavement
And tutting my heel and strutting my feet
"Is there anything I can do for you dear? Is there anyone I could call?" ...

Ако съм дал трошица повод
ти ревността си да отключиш,
заслужил ще съм твойта строгост:
пропъдено бездомно куче.
Ако от вярата отстъпя ...

БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...

Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!
И ако някъде случайно някой срещна, ...