Пейдж Маск се събуди и тази сутрин, необезпокоявана от съвестта си. Стана от леглото, протегна се с прозявка и се загледа през прозореца на апартамента си. Гледката беше невероятна - с един-единствен облак на небето, тъмносив, чиято плътна маса образуваше нещо, което тя не можа да определи на нищо. ...

Под прозореца на вечния ти дом
със сигурност цъфти мушкато,
в градината растат най-хубавите гъби,
река тече, но май не е достатъчно,
защото нас ни няма! ...

ПЛЕТИВО
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете ...

Пъзел
През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,
просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.
През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,
патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето. ...

Понеже съм толкова глупава,
не спрях да се взирам в очите ти,
дори когато не си тука.
Ти си плод на мечтите ми.
Понеже съм толкова глупава, ...

Всички рано или късно ще отлетят,
може би в ежедневието си не искат да горят.
Клоните вече не са утеха...
Свободата и смелостта мястото им заеха.
Старото стъбло - основата на всичко живо, ...

Времето
Времето превърна ме
в спътник свой,
показа ми, че празен лист
сега съм вече ...

Пътят все за теб напомня ми,
всичко все към миналото ме тегли,
отключват се болезнени спомени,
припомням си за пролятите сълзи.
Сърцето ми не ще преживее отново ...

Търсих
Търсих успокоение, и сред цял бряг от мечти не можах да го намеря.
Търсих защита, но нямам отбранителна техника.
Търсих порядък и точно там се обърках.
Търсих модул, схема, по която да не греша. ...

Когато те видях...
застинаха по устните ми думите,
които исках да ти кажа.
Прегръщам вятъра,
а можех тебе да притисна ...

Стовари се един проблем при мене!
И с него трябва да троша глава.
От него взе душата ми да стене:
понякога забравям имена!
Изглежда е при мене старостта ми! ...

***
На черния петък родена,
без дори грам късмет,
аз продължавам напред,
бодра и засмяна, ...

На Плевен, с любов
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло. ...

Обичам те, когато слънцето изгрява
и светът отваря своите сънени очи.
Когато мъглата сива се развиделява
и усещам, че до мен спокойно спиш.
Прокарвам пръсти през косите ти, ...

Преди година-две ти ми обеща
нещо, което да си припомня и днес,
за деня, в който любовта ми завеща,
за начало на този любовен процес.
Знам, че обещанията се лесно изтриват, ...

Така ли сме орисани, кажи -
ти все да тръгваш, аз пък да оставам,
борейки всички нощи, всички дни,
когато трябва обич да ти давам.
И все да те очаквам - миг след миг, ...

Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...

МАРИЯ
Мое малко съкровище нежно,
като чиста, кристална сълза
ти донесе в живота ми свежест
и блаженство за мойта душа. ...

Гурбетчиите трябва да владеят англ. език, иначе може да не ги приемат на работа, а ако ги вземат - само на най-ниско платено ниво.
Интересно беше да науча котировката на жени за мъжете, които искат да се оженят. Там:
1. Рускини - дами
2. Чехкини и полякини - умни
3. Българки и румънки - да чистят, д ...

Искам теб.
Видях те и на мига се влюбих.
Тогава си казах:
"Господи, това ли е било любовта,
толкова красива ли е била?" ...

Павел се определяше като най-големия боклук на този свят. Натрапчивата миризма на прогнила храна, мухлясали парцали и разложена пластмаса се беше превърнала в негов дневен парфюм, а найлоновото облекло и гумените ръкавици, които носеше всеки ден, го караха да вярва, че хората отдавна са напуснали та ...

В душата ми сега е тишина...
След толкова изпитана тревога
съм седнала на тихо, у дома,
с усещане за милостта на Бога...
Препъвах се от бързане в това ...

"Сега свободата е само на крачка
и небето отваря небесна квартира..."
Пламен Александров
Какъв бе този късен автостоп
във края на прегарящото лято? ...

Гласът привиква и трепти,
гласът подканва и мълчи,
гласът ще бъде тих и ще крещи,
гласът е звук, който ще си тръгне,
ще се връща и кръжи... ...

Не ме търси по старите бистра,
онази пролет няма да се върне
със късата клоширана пола
и перли разпилени на разсъмване.
Не ме търси сред весели сърца, ...

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват, докато сме живи, които не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравям ...

На улицата селска вятърът изтича.
Застана бос до пътното дърво,
в клоните се покатери
и хукна, дявол знае накъде.
И бистър ден ми смигна, ...

Не референция, а реверанс
Истината е невидима за очите. Използвай ума си.
Станцията , 2881 година
***DON’T PANIC***
< ...

Звън на чаши. И всред него вървеше замислена тя. Натрапваше й се блясъка на златоткания гоблен със змееборчески мотиви, който някой от предишните Наместници бе заръчал да се изтъче навремето и сега сияеше на стената в огромната трапезария. В чашата й имаше вино. Тя не го бе опитвала и не сещаше нужд ...

Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...

Аз не съм се раждал като всички.
Бате Климент Денчев ме създаде
с глас и четка, с няколко чертички.
Знам, защото гледах как го прави.
После, след като ме нарисува, ...

Колко много праведни,
ах, колко гордо вдигнати глави...
колко лесно
заклеймявате
това, което не прилича на вас... ...

Ако те няма в този свят,
какъв би бил светът за мене?
В един единствен бледен цвят –
живот под непосилно бреме.
Ако те няма... миг поне ...

Лятна импресия
На Кали
Топла лятна вечер беше изместила горeщия ден. Лунната пътека се хлъзгаше по тъмносините води на морето. Луната усмихната и весела, намигаше съзаклятнически от трона си. Ти лежеше гола на пясъка, а летният бриз галеше настръхналите зърна на гърдите ти. Прибоя надвесил се над те ...

БРАЗДАТА
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...