Пренебрегваш ме, ноктите ми рисуват по стената,
но не се отказвам,
обиждаш ме, ръката ми трепери, кълбо от нерви,
не се отказвам от теб,
удряш ме, душата ми се излива като водопад, ...

Луничава есен
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
***
Капят салкъми. ...

Не е тъй трудно стихове да пишеш,
когато сто години бил си в самота.
За сто години много думи се събират,
подреждат се, превръщат се в слова!
Аз нова съм. Едва ли ще остана в занята! ...

Сине, сине
Две старчески ръце отвън на прага
изсъхнаха от чакане по тебе.
За майчината мъка не помагат
нито думи, нито спомен, нито време. ...

ù
Природата се побеждава само когато ù се подчиняваме
(есе)
Всичко онова, което ни заобикаля, от мъничкото стръгче трева, есенните листенца, покриващи градските пътища, омайният аромат на цветята, всяко едно дръвче, различаващо се от съседното, та чак до Ниагара и Амазонка, Северното сияние и Белогр ...

В мен (като крадец) влезе,
с взлом през тъгата, с която дишам.
Помръквам. С всяко действие.
Гълтам куршуми...
На всичко вярвам. ...

Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък, цяла канара; ...

- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...

Целувай ме сутрин с мократа роса, целувай ме
вечер с бялата луна, целувай ме, нека с твоите целувки да заспя,
нищо че със някой друг си ти в нощта!!!
Докосвай ме сутрин с първите лъчи, докосвай ме
вечер с бледите звезди, докосвай ме, нека с твоя нежен допир да заспя, ...

Невиждана приказка една
започва тук сега.
Подавам ти ръка
Приемаш ли я ти сега?

Какво ще кажеш да изпием чаша вино–
така ми е студено тази нощ.
Дори и виното да е тръпчиво,
стопли ме с думи, ако щеш!
Кажи, че ме обичаш, излъжи ме, ...

Знам, ще дойде началото на края
и всеки ще получи това, което заслужава,
и мисля, може би е за добро
да ни мачкат като нечовешко същество!
Но чудя се защо има толкова злоба ...

Стойност най-голяма има любовта.
Доверието между двама е мечта.
Господи, кажи ми каква е моята съдба?
Ще бъда ли щастлива някога?
Препятствия минаваме ден след ден. ...

Силна бях
и даже по-силна станах!
Понеже плачех
и все влачех се,
за тебе страдах. ...

Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите ...

на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван. ...

Песъчинка радост
в моята пустиня утаиха
твойте светещи слова.
Заключиха усмивка
в крайчеца на устните - ...

Уби ме... с две думи и тръгване,
разстреля ме с предразсъдъци,
може би беше начин за лесно измъкване,
а аз едва си удържам душата в зъбите...
Подхвърляш ми сламки, като ме видиш в дълбокото, ...

Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна. И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...

Напоследък често се случва политици и журналисти да плашат достатъчно намъчилия се вече български народ с анархия. Мине не мине време и хоп, недейте така да правите, защото ще настане анархия. И един уважаван дисидент наскоро, и той - не искал да предизвиква анархия, а само да протестира срещу инсти ...

Подтикнат от всеобщата неволя,
лирата ми тъй смърди.
Наоколо е пълно с хора,
а животински се отнасяме, уви.
Покажа ли се вънка, гледам - ...

Дядо Захари слизаше по стълбите към подлеза на Софийския университет. Толкова дълго и мъчно му се стори това слизане, че на два-три пъти поспря да си почине, като се подпираше на здравата си тояжка. Ето, най-сетне стъпи на равната земя. Долу, в подлеза, той се огледа и видя същите лица, които бе вид ...

Отчаяно мечтата ми разпери
крехки и неопитни крила,
обречена, сама, изплашена трепери
от първия си полет във реалността.
Устремена към далечни небеса, ...

Аз ще тръгна натам
На Гери с милион прегръдки
Аз ще тръгна натам. Към безкрая, където
полски вятър се вплита между влюбена ръж.
Ще се скрия в пръстта. Ще докосна небето. ...

Не ме питай как съм, погледни ми очите,
те ще разкажат всичко за мен:
как до болка в приятел се влюбих
и как вярвах в това без край!
Но нещо май в него се счупи, ...

"Oh Say Can You See"
Oh, say can you see my stars
The night time is almost ours
To wander through Hayley's and look at the bars
Night time is almost ours ...

Course Of Nature - Caught In The Sun
You're my distant destination of choice
I'd give anything just to hear your voice
I could have passed you on the street
Without saying a word ...

Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...

От болката ти пия вдъхновение
О, нека никога не ме достигнеш
и нека винаги за теб да бъда само блян!
И откривайки ме, ако само мигнеш,
да ме изгубваш пак, от многоточия пиян... ...

Няма влюбване. Чу ли?
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...