Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за с ...

Сърцето ми с тъга се пълни,
че трябва с теб да се простя,
че нивга няма да те видя,
че занапред ще бъда аз сама.
Горчиви сълзи аз проливам ...

Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...

Кой се страхува от обичане?
Та божи дар е любовта!
Нали разбра - обречен си
да бъдеш пролет в есента.
Не се плаши, обичай ме, ...

И бурите черни имат свой дом –
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад ...

От днес четенето е строго забранено. Чувате ли? Строго! Предлагам всички книги да бъдат изгорени. Хвърлени в морето. Стъпкани от индийски слонове гиганти, погълнати от кит и изплюти в някоя друга вселена. Тази възможност е за предпочитане пред висенето в час по литература и слушането на безкрайни ле ...

Защото гордостта не е съюзник,
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина, ...

„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...

РАЗОТИВАНЕ
Край на смеха.
Разотиват се гостите.
Беше им весело, топло и мило.
Мазно лъщят по чиниите костите, ...

От очите на слепи надежди
няма как да си сипя вода.
Колко още забравени грешки
ще потърсят днес свойта цена?...
А въпросите в минало време, ...

Ехо в гимназиалния двор
Свобода- да, д-а-а-а-а!
Задръжки- дръжки!
Даскал- кал, кал!
Ученик- ник... ...

Ела, убий ме с усмивка,
пронижи ме с зелени очи.
Целувка една подари ми.
Че ме обичаш, сега излъжи,
за да мога очи да затворя, ...

Когато се сбогуваш с любовта.
Остават само думи под дъжда.
Сълзите падат бавно в нощта.
Оставаш сам със своята тъга.
Когато се сбогуваш с любовта. ...

Ако си тръгна някой ден,
дали ще тъгуваш ти за мен,
дали ще ме забравиш,
или споменът за мен
ще те изгаря всеки божи ден. ...

Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам в ...

Аз бях...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...

Не за този лицимерен свят
Не за този лицимерен свят съм дошла -
беден, жалък, богат и нечестен!
Дошла съм като жена
да обичам живота с песен. ...

"Излъжи! Излъжи ме красиво!" Валентина Йосифова
Замълчи, затвори очи и ме слушай,
ще те лъжа колко много обичам те аз,
ще те водя по приказни горски пътеки,
по пенливи вълни ще люлея небето над нас. ...

***
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...

Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!
Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!
Ние не знаем, само „подозираме” какво става в държавата!
*
Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия… ...

Чуждото винаги ни завладява.
Казваме си -"Трябва да е мое."
И тази мисъл все ни покорява,
сякаш никой няма нищо свое.
Борим се за чужди каузи. ...

по Добромир Тонев
Навярно ще се видим с тебе в Ада
и няма да те сбъркам с твоя двойник.
Не ме огря в конкурса за награда
с жалейната ми ода за покойник. ...

Пролетно видение...
През цветните полегнали поляни
коси развяла бягаш ти към мене,
очите ти са огньове засмяни,
а вятърът жаравата им вее... ...

Каква радост е, когато ме потърсиш,
наистина неземна е тя,
надявайки се при теб да ме повикаш,
и случи ли се, поникват ми крила!
Политам, загърбила всичко и всеки, ...

Къде си? Пада синкав здрач...
Да те открия никак не е лесно.
Кълве сърцето ми страхът-кълвач,
минутите препускат като бесни.
Къде си? Небето сякаш от олово ...

През девет луни недочакана...
За теб повече светя от всякога.
Ти не дишаш, когато
съм бялата
кожа на твойте желания. ...

Всичко е любов, цветя, надежди,
светлината в твоите очи...
И животът ни има нови одежди -
изпълва ни с вяра в нашите мечти
Всичко е смелост, стремеж, упоритост, ...

ДИАЛЕКТИКА
“Надувам флейта сред възторга на кретени”
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”
Вървя напред със стиснати очи!
И не защото съм незрящ сред здрача, ...

Омръзна ми фалшивата усмивка,
натежаха и прикритите сълзи.
В таз гнусна лицемерна битка
красота и радост аз затрих.
Тежи ми! Как да не повярвам, ...

Заровила краката си в тревата,
зареяла съм поглед в синевата.
Ръцете ми безцелно са потънали,
къпят се безплатно - в росата.
Косите ми под шапката се сърдят, ...

Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...