Хей… Обичам те.
Знам, че досега ме беше страх.
Но сега го казвам…
Знам. Късно е.
Нощта вече облизва небето, като малко ...

Курабиите на мама
В оранжевата гръд на лятното момче
тупти с опасен код сърце огромно,
в басмена рокля и с грейнали в брашно ръце
посреща мама – по-слънчева и по-гальовна. ...

От огледалото ме гледат две очи
и се питам ден след ден,
къде ли съм ги виждала преди,
май бяха най-важните за мен.
Виждам само теб, вървиш към своя край, ...

Вънка цяла нощ валяло,
после слънцето огряло,
а след детската градина
Мимето се заиграло.
Рови Мими сред тревата ...

На Софийското летище днес
бе пълно с хора и коли.
Наоколо тягостно, шумно
и куфари, пакетирани в тиксо.
На чекинг опашката дълга, ...

Със две очи, като небето,
и устни само за любов.
Коси с вълни, като морето.
Със две ръце - иконен зов.
Сърцето ти, като вселена. ...

Все говориш. Не спираш.
Думите ти са стрели.
Все спориш. Не разбираш
нито думичка моя, нали?
Все говориш. Нараняваш. ...

Истинският мъж не лъже,
не купува,
с чувства не търгува!
Усмихва се и с лекота флиртува.
До смърт обича, точно тъй и мрази, ...

Бледа, усмихваща се, тихо...
Прекоси пустинята с боси нозе.
През пясъци, носещи дирите,
остави дъха си да спре...
Миражът - нетленен, замислен, ...

Дали да приключа със стиховете аз?
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли ...

Може би ще се влюбя отново.
И сърцето ми пак приказно ще трепка
в унисон с твойто…
Може би ще творя отново.
Пръстите ми трескаво ще шепнат ...

Събудаш се и някак си усещаш,
че днес си нов, че нещо в тебе трепва,
и вътрешното Аз наум крещи:
Стани! Започват новите ти дни!
Донякъде изпитваш малко страх ...

Харесваш ми!
текст: Мила
музика: Пепи Попов (Атлас)
аранж.: Емил Илиев (Тибетски сърца)

Софийска сага 24
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...

Нощта мълчи, а аз говоря в мрака.
За нечии ръце, нозе, коси.
Луната уморено ме изчаква,
навярно ще започне да вали.
А аз повтарям... Слушат ли? Едва ли. ...

Вампири не съществуват. Нека никой не се залъгва. Те не съществуват. Не и такива, каквито хората си ги представят.
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...

Да бъдеш или Да не бъдеш
Често напоследък си задавам един малко страшен въпрос: Има ли смисъл всичко това? Защо съм жив и за какво e цялата тази борба? За какво е цялата тази скапана работа. Та нали ако се вгледаме достатъчно проницателно в този свят, ще осъзнаем както Еклесиаст, че всичко е суета. ...

На Шипка всичко е спокойно
Шипка, на историята наша ореол си ти,
ореол ще бъдеш до далечни бъднини.
Годините ще летят, ще отминават,
но поколенията няма да забравят, ...

Ден с теб - полъх…
Нощ с теб - прегръдка…
Петата ти ме докосва…
Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…
Нежно е. ...

С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха др ...

Нека да тръгнем...
посоките стоят
пред нас
и чакат нашите решения...
още миг, ...

Има една-единствена висша сила на този свят и за всеки е ясно, че тя се нарича Господ Бог. Това е Творецът, създал света, в който живуркаме и създал го е по свой образ и подобие. Бог е изобретил двата пола не само при хората, а при всички живи същества, за да могат те чрез сексуално общуване да прод ...

КОПНЕЖ
Вдишвам аромата
на крайпътните треви
и в копнеж душата
влюбено, за теб, трепти. ...

Каква жега, Господи... не се диша.
Сякаш адът издигнал е стълб
и разпръсква жарава на късове,
да ги ниже по моята гръд.
Там посях семена от букета ...

Аз съм глътката свежест
в много дългите нощи,
аз съм капката нежност
на съня ти тревожен...
Ти си сладката болка ...

Очите ти потъват в моите очи,
с любов ме гали нежният ти глас,
ръцете ти са топли и добри -
разтварям се в прегръдките ти аз.
Звучи край нас красива музика, ...

С нокти не стържа по стъклени чувства.
С нежност не хуля най- грозните стъпки.
С поглед не плаша, видяла измяна.
С вас... мен сякаш ме няма...
Притихнала, плаха и скучна. ...

2 НАСТРОЕНИЕ
(преработено и допълнено)
Напира през стъклата
закъсняла пролет.
Съдбата си оплаква ...

Дует: Rosen_R0sen и Самодива
Ти си просто един непознат,
аз съм сянка без плът и без име.
Как успя да взривиш моя свят,
без да кажеш ни дума? Кажи ми... ...

РИТУАЛНИ САМОУБИЙСТВА
Отрова, изстрел, острие звънтящо
или пък примката на проста връв
и – край!
Животът гасне – свещ димяща, ...

Звезди
Толкова звезди,
галактики далечни,
а сред тях сама ли е Земята,
майка на дедите ни? ...

Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...

Онзи от другата приказка
На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно -
така, във два различни ще е просто. ...

♥♥♥… Ако можеше да почувстваш това, което аз изпитвам, да усетиш горестта на душата ми в тези тeжки среднощни часове, обречени на мисли по теб, мисли, обречени на хаос и тъга, за Теб, за Мен, за любовтa!!!.. За момент се опитвам да събера мислите си и да си наложа да бъда по-силна, но някак и това с ...

С руските сандалки
потропва чичо Сам,
от Америка пристига,
ходи кат насран.
Той е скорпион ...

Море, пясък, вълни...
Море, пясък, вълни - мечти;
Вечер, звезди, път - без следи;
Лице, щастие, тъга - сълзи;
Сърце, тупти, рана - боли; ...

I
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрач ...