Първи куплет
Стоя в тъмната стая, скрит от лъжливия свят, гледайки твоята снимка.
Опитвайки се да не плача за теб, но е напълно безсмислено.
Спомням си как бяхме заедно и как бавно се изплъзваше от мен.
Защо си тръгна? Какво направих? ...
Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...
Не ми трябваш, за да живея, не ми трябваш и за да дишам...
Не, но всеки дълбоко поет дъх ми напомня за това, че те обичам...
Не ми дължиш нищо и не смея да те моля да оставаш в моя живот...
Тръгвай си, щом така желаеш, не те задържам насила, моя любов...
Бъди щастлив - животът е хубав, желая ти сбог ...
Извинете ме, господа недорасли,
че във сивото внасям корекции.
Разкроявам скуката многопластова,
но не съм шивач на конфекция.
Мойте думи имат широки размери - ...
Няма нужда да бъдеш нито първа, любов,
ни в притихнала есен - последна.
Всеки миг, всеки праг, всеки рай е готов
да запее с теб химни победни.
Няма нужда да носиш свеж венец от цветя, ...
Другото лице на лукса
Дали не ви се е случвало в някой топъл летен ден да съзрете в зелената трева, в леко разхвърляната ви стая, в някоя остаряла мебел да съзрете нещо необяснимо. Как дори дребните набиващи се на очи дефекти са точно там, където са, и вие не можете да си представите друго място за ...
Булевардна преса. Слово с пирони.
Забити в пръстите букви, неизричани прози.
Безделни делници - като просяци -
свличат се в канала. Четива,
запълващи шахти от глупост. ...
От мен животът много, много взе,
дори и вас... на всичкото отгоре...
А някой ден - до моите нозе
ще искате със мене да говорите...
Тогава нещо, знам ли, може би... ...
Българската учебникарска мафия
произвежда учебници порнография.
Как банкянският "супермен"
допуска да се говори за сутиен
в учебник по български език? ...
Объркан си и луташ се в безпътното,
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен, ...
Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...
Аз винаги ще съм онази, другата,
която с нежни думи и със топъл глас,
те приласкава нощ след нощ с усмивка влюбена
и ти дарява обич, топлина и страст!
За тебе винаги ще си остана другата - ...
Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...
Преживял бе той една торба несгоди,
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?
И впиваше се във живота, ...
Глава 3
- Не знам дали е възможно да дам информация за себе си. Все пак не ви познавам, не знам, може да се окажете луд или някакъв психопат. - тя се разсмя, а той загуби ума и дума. - Нали знаете, че не е учтиво да зяпате така дама и още повече да не проронвате дума? - гледаше го и се усмихваше, ся ...