ПРЕДЗАЛЕЗНА ЛЮБОВ
Угасват чувства, страсти избледняват...
В живота, все по-труден и суров,
единствено спасение остава
предзалезната, тихата любов. ...

Пореден ден, поредна нощ, а утре
отново всичко старо се повтаря.
Кафе и душ, цигара, двоен бърбън,
заспивам, ставам, времето изгаря.
Понасям се отново с бясна скорост. ...

Денят отминава
и се чувствам
шастлив.
Тъгата преминава,
усмихвам се - ...

ЕЛЕГИЯ ЗА ЧИСЛОТО 7
Дали числото 7 е щастливо? –
започнах да се питам често аз.
Вълнува ли ни истински и живо,
трептения какви излъчва в нас? ...

Където и да бягам - все същата оставам.
Изминатият път не се променя.
И крачка да върна, на същото място ще стъпи кракът ми,
дори да е бездна към ада.
Знам, че всеки ход напред ще ме води натам, ...

Луната се изгърби като мост,
по който искам в твоя сън да вляза,
въртя се по неземната си ос
и драскам с нея стихове по плажа.
И паля със кибрита от мечти ...

"Душата ми плаче за бяло"
Душата ми плаче за тяло,
с което в едно да се слее.
Душата ми дава се цяла,
песен последна да пее. ...

Ще се влюбя в дъжда,
за да мога да достигна
до твоите устни.
С капките нежни
ще доплувам ...

Беше нощ.
Озъби се на спомена.
После тръгна по пътеката,
навътре някъде в душата.
Заспа. ...

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...

- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...

Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и ...

– Не пипай Божиите птички! –
гълчеше баба всяко лято,
решех ли колчем да надничам
на лястовиците в гнездата.
Щом бишнеш крехкото им гняздо, ...

Искам цялата да съм изгрев,
не искам да съм тъжна и залезна;
да пее в мен поточе изворно,
светулки да надничат в очите ми.
Не позволявам да умира птицата, ...

Онова момче не съм навярно.
Не си и ти предишното момиче.
Това между ни, мисля си отдавна,
съвсем на обич не прилича.
Зад себе си оставям този свят ...

Не спирай да живееш в мен. Не спирай!
Без тихите ти стъпки ще угасна
тъй, както гасне пясъчната диря
под дансинга на морското фиаско.
Недей да ме оставяш на покоя. ...

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъ ...

Срещу високите цени и ниските доходи
ще организираме протестни походи.
Ще направим шествие голямо,
защото това правителство е нямо,
когато го питат как да разреши проблема. ...

Европа тъмнее, Америка - също,
и в Азия често се водят войни...
Но изгревът розов надеждите връща,
щом гълъбът на Пикасо полети!
О, нека да литне той във небесата... ...

Времето навън е тъй прекрасно,
а аз не мога да изляза.
Прикован съм към леглото тясно,
прикован в тази мрачна стая.
"Няма шанс за него" - ...

Белота
Аз съм бяла.
И моят свят е бял.
Срещнах птица бяла.
Видях, че и вятърът е бял. ...

Аз съм измамникът от "АЗ",
остров, липсващ от атласа,
защото той е вътре в мен
и аз на него всеки ден.
Ти си свободната "ЛЕТИ", ...

2006 г.
Четата на Таньо войвода: път от саможертва към свобода
„Походът по пътя на четата на Таньо войвода
е израз на патриотизъм и съпричастие с
добродетелите на българския народ. ...

Музо, мила, я ела,
скачай бързо на крака,
да не идвам да те хвана,
ще не слушаш ли - с тигана!
Трябваш ми за цяла вечер, ...

Нощ,
тишина,
мисъл,
време...
нощ... ...

Пера се сипят от небето
и разгръщат над мен кървава дъга.
Тихо до мен тръпне врабчето,
уплашено, неискащо да литне.
Защо смени песента им ...

Китайско пълнолуние
(песничка)
Пусни в сърцето си изгнаните мечти,
с които въздухът пропит е,
послушай вятъра, заплетен във липите: ...

Прежадняло утро в очите мълчи,
ще види ли своето слънце днес?
Облак мрачен в душата ми сълзи,
копнее за дъгата си пъстроцветна.
Сълзи изгарят ме, ...

Ще се влюбиш в мен,
когато лунните лъчи по тялото ти се разходят,
щом вятърът се гмурне изморен
в косите ти и сънени очи преброди.
Ще се влюбиш в мен, ...

И последният лъч светлина
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .
Тишината отдавна дойде ...

Поглеждам нагоре и те виждам – там, високо в небето, вървиш и търсиш своя път сред живи и мъртви. Твоята пътека е огледалният образ на лунния лъч, който разкрива пред света своите тайни. И ти вървиш, дете, чийто образ е съхранил в себе си сакралната чиста обвивка на космическата хармония. Вятърът жи ...

Не тъгувай по мен... не, недей,
аз отдавна не струвам сълзите ти!
Пропилях всеки наш хубав ден,
за да гоня до дупка мечтите си.
И една по една ги догоних, ...

В огнен вихър!
Огнен порив ме раздира,
жадно тупка моето сърце,
в погледа ти - себе си съзирам,
но не виждам път към теб! ...

Обичам ли те още? Знам ли?­ -
Бе отдавна…
когато в сънищата се яви.
Очаквах ли те? – Не… едва ли!
Бе случайност… ...

Кристал
Кристалът ме заслепява,
следа от съблазън дали по мен остава,
летни страсти се разгарят,
възможностите за флирт неусетно се отварят, ...

Живял някога един цар, който имал чудно красива дъщеря. Много кандидати се изредили да искат ръката ù, но царят винаги отговарял: „Още е малка – нека порасне!“
Минали години. Дъщерята станала на 35, а царят продължавал да настоява пред кандидат-женихите, че дъщеря му е още малка за женене. Един ден ...

Не ме наказвай с още време -
загубените нощи нямат спомени...
Отиваш си... Дали ще се завърнеш -
въпрос един, а милиони отговори...
Не се наказвай - утрините тихи ...

Дъждът разказа ми за ехото
от твойте стъпки калдъръмени.
След туй сълзите ми потекоха...
след спомените още сънени.
Не вярвах, че ще мога след това ...