Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единст ...

Аз те обичам
Бъди сигурна в това
Винаги съм гледал тебе
Госпожицата в моята душа
Давам ти сърцето ми ...

Реших да чакам
изгрева на слънцето
в душевен залез.

Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море ...

1
Со днями грустно слова поползают
в губами сжатыми наперсником,
а вдруг - катрены сами успевают
прольется, как дождливый звон. ...

От тук до там
е само пламък
който изгасям
с обратното на ръцете си…
и всяка постеля е все по-далечна ...

Гори по всички параграфи
в буквален и преносен смисъл.
Кой каквото и да прави,
е все със риск и все без мисъл.
Тя съхне от кошмарна жега ...

Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!.. ...

† Раба Божия Десислава †
2012 година в разгара на летния сезон, точно тогава аз бях в Испания, изготвяйки дипломната си работа си в University of Santiago de Compostela, град Сантияго де Компостела, Испания. А времето тук нетипично за сезона беше студено, дъждовно и напомнящо за късна есен. Докато в ...

Още малък ти повярва,
колко малко можеш ти!
От тогава ти си станал
смях в чуждите очи!
Все повтарят ти - "Не ставаш". ...

Толкова несъвършено пиша,
а с такава страст държа молива,
чувствам как в ръцете смело диша,
драскайки по листа с всичка сила!
Дъх поемам, той го отразява ...

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...

Неделята пристигна босонога.
Задъхана, с буйнали коси.
Прогони сънената ми умора.
Усмихна се с грейнали очи.
И моят град бе вече по-различен. ...

Делфините, луната и морето...
Понякога си мисля, че ме чакат.
Достатъчно е само да пристъпя - ето
да ходя мога по водата!
А слънцето навярно ще се чуди - ...

Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...

Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето, ...

ИЗКУШЕНИЯ
Изповед на един съвременен светец
Почти по Смирненски
Не отидох на гости на стария дявол.
Не опитах абсента му. С поглед зелен ...

Изгубих се от погледа ти,
изгубих се в мрака, изгубих се.
Тръгнах на някъде, но не знам
къде да отида. Изгубена в мрака
съм аз сега. ...

Тъй дълго обич търсих по земята
и нищо - само болка там съзрях.
Ранена днес е може би душата ми.
да я спася от любовта така и не успях!
Обичах силно, но останах неразбрана, ...

По пътя на разбитите мечти
единствено със самотата си говоря,
вървя, а сякаш в нищото отивам
и пак не знам какво да сторя.
Сълзите си изплаках ги отдавна, ...

За мен няма утеха,
няма опора,
вървя по грешна пътека,
чувствам умора.
За мен е само ...

Покълва чувство
объркано; непонятно
и ново е... и старо.
Но не като преди.
Познато и далечно, ...

Превръщам се във звука на китара,
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете, ...

Две дечица засмени,
едно до друго залепени.
На първи март ги носят всички,
викали им Мартенички.
Пижо и Пенда ги наричат ...

Дайте ми доза силно изчервяване,
налята във чаша пълно безсрамие.
Дайте ми похот без капчица свян,
разгулни дела, изпепеляващ блян.
Дайте въздух да дишам със съсък, ...

От днес съм малка черна точка,
която няма да си има име.
Свършвам се, преди да се започна.
Стапям се по теб и няма да ме има.
От днес съм някой без лице - ...

Мечтаех за любов като в книгите,
на фон от нещастни лица.
Дрънчаха край мене веригите
на пленени - разбити сърца.
Казват, че любовта е като цвете, ...

Мила моя Тройко,
мое знаме бойко,
ти си ми най-мила,
ти ми даваш сила!...
Ти щастлив ме правиш; ...

Нека вземем за пример едно дърво - то консумира вода и минерали от почвата също и слънчева светлина и произвежда кислород. Сега да си представим, че хората сме дървета, които живеят в пъти по-малко от истинското дърво. Консумираме храна и вода и се нуждаем от светлина. Да се запитаме какво произвежд ...

Ненужно е
Не ми ги разправяй топлите думи,
че в гърдите ми пламък не палят.
Там клони се люшкат и вълчи вой
се долавя. ...

Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...

Това - премълчаното,
това - премисленото,
пак витаеше в пространството,
пак ни призоваваше,
пак се молеше ...

Разговори съкровени
тръгват от сърцето,
изливат се в
душата -
извор благодатен ...

на Д.М.
Не съм ти първата любов
и пръстен с мен не си менил.
Без Менделсон, без благослов
щастлив със друга, знам, си бил. ...

Дали да те събудя... не, не искам
в мига, във който търсиш ме в небето
и в синьото на прилива разплискан,
и в тайния копнеж на ветровете.
Да ме сънуваш искам, моя ласка, ...

- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...