Млъкни, сърце! Нали ти казах,
че пулсът ти не ми е здравословен!
Не ме измъчвай пак на халост
със ритъма любовно-невъзможен!
Да ти крещя или да плача? ...

Отмивам аромата на деня,
по навик пак присядам на дивана,
в ъглите ми наднича самота
и с тишина снагата е обляна.
Запалените свещи миг рисуват ...

Минават мигове, изпълнени с мълчание,
минават мигове, пропити с тъга,
минават мигове, с мисловен диалог запълнени,
минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.
Как съжалявам и колко жалко е, ...

Постепенно споменът за теб избледнява..
Очи, които не се виждат...
се забравят...
Вече не помня лицето ти...
Не помня очите ти... ...

Тръгваш. Бързаш много.
Все едно, че дявол срещу теб стои.
Страх ме е да те догоня,
страх ме е, ще ме отхвърлиш ти.
Искам да ти кажа: “Стига! ...

Пътят е стръмен, пътят е труден,
такава е и борбата!
За това се хвърляме ний в нея,
без страх в сърцата!
И се борим ние безпирно, до последния светъл спомен, ...

Сърце, сърце човешко,
колкото юмрук,
създадено за нежност,
обич и мечти.
Ти можеш да понасяш ...

Мислителят
Прероденият BG мислител на Роден
стои пред Билла, Метро, Кауфланд,
Сани...
Със празен джоб, с блуждаещ поглед ...

Отново плачеш - ти сърце,
защо си тъжно пак?
Кой ли щастието ти отне,
кой ли те рани и как?
Плачи сърце, безсилно си сега, ...

Изповедта на един мъж, пил от дяволското вино:
- Пийни със мен - учтиво ме покани. -
Боли ме и съм много сам...
А бе изпил три малки кани,
замезвайки със сух салам. ...

Снощи пътьом аз за вкъщи
се загледах в синьото небе.
То започна да се мръщи,
засмя се моето лице.
Обикновен човек не съм ли?... ...

Нежност бяла~*
Изписах на дланта си аз...
Твойте длани със Любов изписах...
~&*~
Възлюбена, говоря ти~* ...

Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не ...

Смехът на лунните хора
Тъмно и хладно. Дълбоко и тъжно, смазващо с тежестта си бездушие.
Мрак!
Студът сковава крайниците. Ставите болят, тялото изтръпва. Кръвта се сгъстява, става като гел и с мъка се опитва да си пробие път през изтънелите вени.
Костите вибрират, стаили глуха болка в себе си. ...

ТАЙНСТВО
Лъчите преследват те лунни -
в очакване тръпне градът.
И в мене напират забравени думи -
извайвам за двама любовния кът. ...

Друго проявление на любовта, Мария, са снизхождението и услужливостта. Любовта предпазва да бъдете безогледно строги към слабостите и недостатъците на близките си и да се отнасяте към тях според закона на справедливостта. В името на този закон, трябва да отстъпвате пред слабостите на себеподобните с ...

Много ми липсваш, но ще се справя,
не се тревожи, не ме мисли,
след година, две, век ще забравя
за това, че с теб приятели сме били.
Още повече липсваш, сърцето се свива, ...

Не се побирам в спомена за болка.
Не диря власт над теб,
ни състрадание.
Бих искала да мога да те стопля,
без за това да търся оправдание. ...

С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините ня ...

Тя лежеше на леглото - сама в задимената от цигарен дим сива, мръсна и малка стаичка. Пожълтялата риза, в която беше облечена, се сливаше с овехтелите чаршафи. Нежният ú детски смях кънтеше, докато тънките ú пръсчета разлистваха книжката. Вратата се отвори с трясък, смехът ú изчезна и тя подскочи ст ...

Не те познавам,
Не ме познаваш.
Не си ме търсил.
Не си ме и жадувал.
Защо тогава ...

За какво ми е втори живот? За да мразя?
Да наказвам за всичкото лошо във този?
Аз раздавам любов. Откъм злоба съм празен.
И не виждам с очите си нищо мъртво и грозно.
Аз обичам достатъчно силно. Насреща ...

Празна поща изгаря очите ми,
сладка болка се стича в тази душа.
Много тъжни, студени са дните ми
сякаш тихо ме обричаш на тъмнина.
Но въпреки всичко, аз чакам, ...

Водно конче в шепата си скрих
и се замолих за свобода
на духа му,
замолих се и за себе си
да спра да съм в нечии шепи ...

Преля във вените ми
радост.
В очите се стопи
ледът.
Надникнах зад ...

Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тем ...

В нощта звездите силно заблестяха,
тази вечер гледах ги в захлас
и теб до себе си представях,
и с топлота те дарявах.
Нима не знаеш колко те обичам, ...

От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...

Вечно млада
Зад огледалото наднича бяла старост
и дебнешком се крие в мършавите клони,
пришпорена, изчезва с всяка твоя радост,
а с всеки тъжен поглед светлината гони... ...

Кръжи, блуждае мисълта неясна
в сънищата и реалността
и всеки път се пробужда с крясък,
попаднала в действителността.
Покой намира и утеха свята ...

Сънувам те.
И пак, и пак!
Ти идваш във съня ми, мили.
И няма слънце, само мрак,
щом съмне и не си до мен, любими. ...

Събудих се.
Отново теб те нямаше.
И беше тъжно, празно
и почти изгаряше ме липсата
на пулса ти ...

„Жаден съм- Свърши се“
Последни думи - вопъл в тъмнината,
в пътя пуст разтвориха врата.
Смъртта окови готвеше на прага,
но на прага не достигна светлина. ...

Не тръгвай в тази тъмна нощ.
Вятърът е бурен, улиците - кални.
Смелостта понякога е лош порок
и как прежали дните наши малки?
Обувки нови утре ще си купиш. ...

Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение ...