Ревнувах те... защото те обичам,
но ти недей се възгордява!
Не вярвай, че след теб ще тичам,
щом пак навън си до забрава...
Красивите жени, знам, твоя страст са, ...

Том 3 – Загубата на всичко
Когато си допуснал грешки, усмихни се на тях и ги поправи! Момчето се прибра гневно, изкарваше си яда, ритайки всичко, което му видят очите. Отиде до хладилника и взе бутилка с вино, в момента, в който опита да пие, той тресна бутилката на пода.
- Уморен съм вече от това! ...

Когато Луната
тайните си зашепти,
звезда проблясва в мен.
И знам
- може би това си ти. ...

Дните ми са като косъмчета
на разпръснато глухарче,
ефирен облак от свят,
разкъсан от вятърни
закачки и слънчеви нагревки, ...

Когато двама души се оженят или се съберат да живеят заедно, родителите на двамата рядко приемат безрезервно и с обич изборите на децата си. Доста често се чувстват трайно разочаровани, дълбоко огорчени и силно прецакани. Те обикновено смятат, че децата им не са получили това, което заслужават; че е ...

Тази нощ ми се искаше да си поплача.
Но да плача не умея.
Спомен тегнеше ми в душата...
Но е толкоз тъмно в нея,
че дори и слънцето да блесне - няма да го видя. ...

За всички радост пролетта е,
тук всеки българин я знае.
С живот ни тя дарява,
сърцата завладява!
Пристигна тя с надежда и вълнение, ...

Arrangement "SIGMA 2", 1987: DANIEL : lead vocal, bass, rhythmbox; MIROSLAV: guitar, vocals; ANGEL: keyboard
...............................................................................................................................................................

КОЙ ЩЕ ПЛАТИ НА ЕМИЛИЯ? - I ЧАСТ
/РАЗКАЗ В ДВЕ ЧАСТИ/
- Много го обичах, о, колко го обичах...! – прошепна жената с блага усмивка. Изглеждаше приятно уморена от всичките бързо прехвръкнали години, спокойна, ленива, малко високомерна, жена с благородно лице, добило цвета на отдавна излята, медна камб ...

Болка и се раждаш!
Ставаш Ти „човек”.
Бързо огладняваш,
има си бюфет.
Влизаш – хора много! ...

Сериозно, мисля вече да си тръгваш.
Дори кафето още да не е кипяло.
То май и захар в шкафа вече няма.
И да имаше, отдавна ми е загорчало.
Да поседим, преди да тръгнеш вяло ...

СМЪРТ В РАВНИНАТА
Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти
или без презервативи в подводница на морското дъно ...

На юг се изправя Родопа
и вдигнала гордо глава,
все с обич тя гледа живота
на цялата наша земя.
Върхари подпират небето, ...

И тази вечер те сънувах,
дойде отново в нощта,
Насън безсилно те жадувах
и мислих аз до сутринта.
Целувах устните ти пак, ...

Бягство
Тази нощ няма къде да отида,
нито да чуя познат глас
и свой сред чуждите да видя.
Тази нощ колко сама съм аз! ...

ВЕЩИЦА
Денем кротко аз вървя,
нощем чудеса творя.
Денем погледът забит е в улиците прашни.
Нощем изричам аз слова, дори страшни. ...

Завивам се със собствената воля,
а ти се давиш с трепета в гласа ти.
Опитваш се да си герой във роля,
в която водещ е страхът ти.
Изгубвам се, но блудна не оставам. ...

Като цигарата съм - лесно запалима,
димя и тлея, докато съм в теб.
Но дърпаш ли ме бързо, си отивам.
Остава само пепелта отпред.
Ако пък често прекаляваш ...

За последен път сълзи в очите ми блестят.
За последен път лъжи в ушите ми кънтят.
За последен път доверявам ти се,
за последен път прекланям ти се.
За последен път обичам те, ...

Ако дъхът ми спре бъзмълвен,
докато "Сбогом" изговаряш ти...
ще извикам: "Слънце, я се събуди,
прегърни ме, целуни ме и се усмихни!"
Уви, ти не чуваш моя глас... ...

На сина ми!
Наследство
Наследство искам да ти дам голямо!
В моята душа "Щастието" от мене неизживяно.
Животът ти да е река от песни, да няма сиво! ...

Харесва ти да си играеш с чувства
и нараняваш, без да се замислиш.
Признавам, всъщност правиш го изкусно,
щом може после толкова да липсваш...
И може би зад маската сценична ...

Черен пушек отскоро
в едното око ми заплува.
Светлината нехае и бавно
се промушва отвън.
Надеждата да те видя ...

На столче трикрако, приседнал на буната с каменен гръб,
ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело
и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,
се състезаваш за първи, хващайки куките смело.
Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите ...

полет прекършен
в издълбани пътеки
сух вятър шепти

Думите се изливат като топъл дъжд
дъжд любовен, нежен, дори пламенен..
Искам лицето ти да докосна поне веднъж,
но копнежа в мен със страх е заменен..
Ако моите думи те уплашат ...

Остават думи да тежат като вселени,
обесено пространство да дели.
И ново, настаненото безвремие,
в безтебието почва да боли.
Остава спомен, остър и пронизващ ...

На Росен
Обичам те,
ръцете ти са дюни,
повличаш ме към себе си,
повличаш, ...

Ти си нещо, което не знам дали се е случило,
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...

Где изчезна щедрата десница,
дето цял народ богопомаза –
пъхна я министър в ръкавица
или счетоводно я отряза?!
Който иска, нека си въздиша, ...

Къде си ти, кога ще бъда с тебе
и кой е пътят ни, постлан с мечти?
Животът вечно ни разделя
и ний вървим, но все сами...
Когато сутрин се събудя, те търся, ...

Копнеж
Желая те невъобразимо,
искам те наяве неудържимо,
не ме разочаровай,
а ме уважавай и подкрепяй, ...

Обичам те!
Господи, как те обичам!
Без обич, без ласки години живяла,
в годините цялата обич събрала
и всичко на тебе събрано поднасям, ...

Случайно ти край мене мина,
с твоята усмивка ме плени,
но какво в теб се промени,
че повече не се появи.
Душата ми за тебе всеки ден жадува, ...

Цъфтят отново хризантеми,
красиви есенни цветя.
Дали някой ще се сети
да ми подари поне една.
Случай нямам, ей така ...

Небето някак посивя,
дори вълните мантии облякоха.
Тръгвам боса и неука по света,
дъждовни облаци едва дочакаха.
Заплаках, плачеха и те, ...

Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... ...

Животът е кратък,
от вечност е миг
и ние живеем забързани.
И често тревожно надаваме вик,
усетим ли ...