Любовта ми ти не пожела,
обрече ме на мрак и самота!
Ти грешка бе - сега е време да платя,
но вземаш ми най-скъпа цена.
Уби във мен надежда и мечти, ...

Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...

Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...

Българийо, родино,
ти беше тъй добра,
ти майчица ми беше,
ти беше ми сестра!
Сега си по-различна ...

Иди си... обърни се и тръгни!
Не казвай нищо... думите отнася вятър...
За Бога, не разбра ли – не пиши!!!
Пиши... и се обаждай... на жената...
Аз всичко казах, писах... обясних! ...

В стремежа си да бъде някой друг, Жалкото канарче е готово
в стремежа си да е известен, да повтаря чужд мотив харесан.
той думите кове със чужди чук, Дай на тоя свят лирично слово,
и пее даже чужда песен. като жаба пей, но своя песен.
Какво че няма облик свой и стил, С. Есенин ...

Баба Марта се гневи
и порой от дъжд се лее,
а усмихне ли се, знай -
топло слънчице ще грее.
Макар и да се сърди, ...

Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш... ...

До болка как ми е познато
туй чувство, че си въздесъщ,
напират силите в телата
и крачиш с увереност по своя път.
А после като миг изтичат покрай теб годините ...

Запознай ме със нея - искам да знам
плаче ли нощем, от какво я е срам?
Вижда ли мъката в твоите сини очи
и защо, защо постоянно мълчи?
Вярва ли още, че с тебе ще бъде до гроб ...

НА МОЯТА МАРТЕНИЧКА
Ти, сине, се роди в един четвъртък,
почука поривисто, даде знак
и втурна се към тоя свят отвътре.
Разбрах тогава, че ще си юнак. ...

ПОРИВ
Свенливо кокиче -
нежно момиче…
Капчица вода -
блян за светлина… ...

Откровение
Любимата наша Истина
не е лесна жена.
Но измамена, веднъж приютила,
не друг, а самата Злина. ...

Щастливоблагодаряощемоля
Щастливо се сливат
тела с капки алкохол.
Благодаря на света,
че ни гледа зад ъгъла. ...

На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра. ...

Тази необикновена случка публикувах преди година. Сега открих снимки, те говорят най-истински... Затова си позволявам отново да я споделя.
Сега вече не знам дали тази история изобщо се е случила. Може и да съм си я измислила, както често става, когато имам нужда от гимнастика на ума. Но не съм. Доко ...

Страхливци
Финансово притиснати,
психически потиснати
живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!
Мълчим и се преструваме ...

Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи... ...

Нека животът сам да се търкаля
и нека делникът сам да изтече...
А празничните дни във календара
добрата фея нека изтъче.
Това, което е, Е. Факт. На Съдбата ...

ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА
Отново мъдрият Жу-Шоу* покрива плътно
с ръкава си притихналото Мироздание,
и тръгвам аз в мъглата – вечен пътник
в света на старите забравени предания. ...

Лягам. Заспивам. Сънувам.
Светлината бленувам.
Събуждам се. Ставам. Общувам.
През миражи нанякъде плувам.
Чакам те. Викам те. Чувам ...

ОБИЧ ОТ МЕНЕ ПОИСКАЙ
Обич от мене поискай,
с пълни шепи ще я дам.
Ще захвърля спомени стари,
ще дотичам при тебе с плам. ...

Уминаре отвори очи и направи кисела физиономия при вида на ръждясалите тръби на тавана. Тя се изправи до седнало положение. Хоукай седеше в единия ъгъл на малката, воняща килия. На ръката му имаше странно устройство, което покриваше всичко от лакътя, до върха на пръстите. От устройството излизаха ду ...

СмрадтТта
Връщах се от Татун и Майка Зайка, родителите на моята бивша вече изгора. Те имат едно симпатично дворче и малко бунгало на Ярема. Това е вилна зона над Железница.
Късна есен, духаше студен вятър, бях чакал автобуса около 50 минути и измръзнал като куче. Накрая взе, че дойде.
В автобуса беш ...

Стоиш самичка в ъгъла на мислите,
опитвайки се да си върнеш младостта.
През спомени минаваш ти, прелиствайки
живота си, загубил свойта чистота.
Отдадена на хората, децата и на времето, ...

Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше. ...

Гергана Тачкова, една млада певица, която интерпретира тази песен на Мариза, според мен доста успешно.

Последната ми песен, посветена на моята голяма Любов!

Забрави мен и мойте мечти,
побягна като пале, усетил страх.
Отново заживя на чисто,
живот без трудни хора и съдби...
Уморен се скиташ сам, уви, ...

Ти бе моят смисъл, мое сладъко дръзновение,
искрата моя в огъня любовен на страстта.
Ти бе единчък пристан, едничкото спасение
за сърце, крещящо за живот преди смъртта.
Не търсех и не виждах аз цветята неувехли, ...

Знаеш ли, душата ми се люби,
дори когато тялото е в плен.
И споменът за болката се губи
от толкова сълзи опиянен..
Душата ми се смее и целува, ...

Как да се преструвам, че още искам те.
Успях и себе си да заблудя.
Че мога още с теб.
Как чак сега разбирам.
Че си прекалено малка. ...

КОГАТО НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА
(по действителен случай)
Мартин Ралчевски
Тази година се навършват 20 години от едно събитие, което никога няма да забравя. Предполагам, че някои от вас ще се почудят, а други дори може и да се присмеят над това, което ще прочетат, защото ще им се стори нереално. Аз обаче ...

Положението вече не владея.
Трудно ми е да си го призная.
Вярвах, че за мен проблеми няма
с тези буйни младежки нрави.
Вече не чувам думичката моля. ...

Най-тежка присъда – живот без помилване –
получи злодей след смъртта!...
Очаквал бе друго: не прошка–ужилване,
низвергване, ад – за греха!
Извърши убийство!... Реши да се гръмне, ...

Забележка на автора: След година прекъсване пак съм на линия. Ще се старая да качвам по една глава на няколко дена... Освен ако редакторите на сайта не решат да се заяждат за пунктуация/правопис/прекомерно използване на главни букви/или-някоя-друга-простотия-която-си-е-мое-право-като-автор, каквато ...

Сякаш лудата болка ме спря
( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света...
После дрипав се шмугна зад хълма...
Досега все със мен бе вървял ...

Дъждът е откровение,
капките са малки точки памет,
мостове от многоточия...