Древногръцкият философ Зенон - виден представител на школата на Елеатите, е известен най-вече със своите апории за движението - парадокси, които на пръв поглед опровергават реалността на движението. Изградени на строго логическа основа, не се вижда как те могат да бъдат оборени и това е всявало смут ...
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
Наближавахме безлюдна автобусна спирка.
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно с ...
Спомен за Чоки ... ( със съкращения из от онзи корен - горския ... - автобиографична повест)
🇧🇬
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...
Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени. ...
Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла, ...
Ако си щраус - със заровена глава,
а искаш в небесата да политнеш,
и със ятата да заминеш пролетта
на север - някой лебед да обикнеш,
с нагоните… дори да се простиш - ...
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
https://www.youtube.com/watch?v=SaYwcqxleek&list=RDMMSaYwcqxleek&start_radio=1
Release by Saleka
I see danger
Your love's like a loaded gun
Just a stranger ...
От писмата на Б.С. - (Васил Тоциновски, Република Северна Македонија)
🇲🇰
ОТ ПИСМАТА НА Б.С.
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Измамникът вятър ще бъда
и ще дойда в леглото ти,
да ме завиеш с мечти от бели сенки, ...
Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
А С О Ц И А Ц И И
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...
Надникнах зад завесата ефирна,
Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,
Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,
Тишина , омая и звезди в очите,
Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити, ...
Тъкмо се прибрах в къщи след горещия и доста напрегнат ден. Климатикът жужеше приспивателно. Оха, ще ударя едно узо с дзанзики с повече чесън за дезинфекция и зехтин, да се къпя ли, аме всекидневното къпане не било полезно. Ами ако намирисвам,... тогава се пръскам с дезодорант и се получава чудна см ...
Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си. ...
Една слоница силно се разгонила, но старият слон се споминал скоропостижно, та нямало кой да я оправи.. Горката тя - влязла дори в парламента, за да си реши с парламентарно мнозинство казуса, но те ти малшанс - депутатите били заети с това да гласуват закон в полза на джендърите и не й обърнали ника ...
ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...
Из „Котка на голо“
Ние, врабчетата
После всичко изчезна, настана страшна тишина, ние стояхме свити в една трънка и никой не смееше да наруши тишината, освен сърцата ни, които биеха страшно. Стояхме и гледахме към небето със смътната надежда, че Ю. Тц. ще се появи пак, че всичко това е било само един ...
Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...
Спят кротко "съвестите" "мили", родни,
на чуждите сили явно са станали угодни!
Българските властници грижи не полагат
на сънародник с несправедливо обвинение!
Вместо ръка за помощ те да му протягат - ...
Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
Горещ ден, слънчево изригване и три студени бири...
🇧🇬
Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...