И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...

Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата, ...

Искам -2
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...

Ждала, сидела, поседела,
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...

Възкресението се случва в избирателните списъци у частна и свита каморепублика.
Прераждането става в изборните секции у страната на неограничените невъзможности.

Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...

Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих, ...

Тишината прилича на тебе – жестока и сигурна.
Избереш ли да бъдеш до нея – загубил си всичко.
Тя убива на думите смисъла, полета, силата.
Тишината прилича на тебе.
Но аз те обичам. ...

Навън бе мрачно и студено,
и претоварено с мъгла!
Качих се в нас, и мигновено
докопах уискито с ръка!
Студът бе повод да си капна ...

Тя познава те. Все ми е тая. До стотинка пресметнала риска,
точка, точка, тире, запетая – вечно точното копче натиска.
Аз и себе си хич не познавам, откачалки – дежурни през ден,
вдигат често в главата ми врява, пишат стих – от любов е роден,
а прелива и в лудост и чести ураганите всичко рушат, ...

ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади, ...

/Просто неправилно мислене за модерния свят/
/Не, не става дума за жените, издигнали се до мъжките емоции относно ближните си.
Лесбийки в историята са останали митологичните жени от остров Лесбос, решили да живеят без мъже. Властта и официално да е тяхна, силата да е в тях и с тях, женското – мислен ...

Тъй близо съм и тъй далече
протягаш ти към мен ръце,
в съня ти идвам всяка вечер,
целувам твоето лице.
Докосвам тялото ти нежно, ...

Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето, звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите! ...

В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...

- Мъжът ти нещо е понапълнял, косата му май се е сгъстила, бодър и весел…
- Абе, кучето умря и що храна остана… Няма да я изхвърлям, я…
хххх
Жените са два типа – домакини или романтички.
Ако видят в дома на евентуалния избраник прах, първите забърсват, вторите рисуват сърце… ...

Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно, ...

КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ
За всички недовършени дела
едва ли мога да намеря време.
Със скоростта на пусната стрела
животът прелетя по пътя земен. ...

ВЛАКЪТ КЪМ НИЩОТО
Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови – къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса? ...

Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...

Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...

– Нека да започнем с точка,
без да чакаме отсрочка.
Нищо, че се пише в края –
наставлява кака Рая. –
Точката не трий ти с гума – ...

Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...

В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...

Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...

В прегръдката ми топла се унасяш,
звездите слизат пак при нас.
Със мен в съня си се понасяш,
към щастието си намерила компас.

в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...

И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...

Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...

КОГАТО ПТИЧИТЕ ЯТА В НЕБЕТО ИМЕТО ТИ ПИШАТ
Когато птичите ята
извият сетното стакато,
аз ще подам на есента
за отлетялото ми лято - ...

Над непрогледната, облачна, нощна гора се отвори пролука между облаците на небосвода и се показа част от пълната луна. Тогава на една горска пътека се появи едно чисто сивичко и много сладко малко котенце. То крачеше смело през горските пътечки, а малките му жълто-зеленикави очички светеха като малк ...

Сякаш у нас напираше топлина и отвътре, вероятно от топлите дрехи с които се бяхме навлякли, ами да зима е.
От телевизора се носеше музиката на ''Йохан Щраус оркестър'' на Андре Рийо, разкош на музика и изпълнители. Сякаш бяхме попаднали в друг свят обладани от музиката.
- Редовно гледам и Новогодиш ...

4.Небесна поща
Това с небесната поща ми хрумна случайно преди години. В разговор с близка приятелка заявих шеговито:
⸺ Изпращам ти по небесната поща сънища с море и палми.
На другия ден тя развълнувана се обади по телефона и ми благодари. Оказа се, че бе сънувала точно такъв сън.
⸺ Пълна случайност ...

Забраната е препоръчителна! :)
Не затваряй очите ми.
Искам с тях да те имам.
Ще усетя мечтите ми
и с реалност ще сливам. ...