От призраци преди не се боях,
как миналото може да ме плаши?
Но днес усещам тъмен страх,
че всички тези спомени са ваши.
Знам - с мен си, аз съм във ръцете ти, ...

Kакво ли си видял ти, стар гадателю,
във моите всетърсещи очи,
чак толкоз ужаси и болки непознати ли,
че не желаеш дори да ме докоснеш ти?
Не хапя, с нокти не раздирам плът, ...

Аз нямах този шанс,
в който да те осъзная -
погледно си Ти,
вътрешно съм Аз.
Утре ще те помня - ...

Разпуква огънят като цвят.
Облизва комина порутен.
А небето е бяло до смърт.
И снегът е добър и уютен.
От пукот до пукот кърви ...

Две ръце се срещат
във вечерния сумрак,
две ръце горещи -
скрит съдбовен знак!
Двете заедно в една, ...

О, измършавяло пиле,
ти като омайно биле
действаш ми на сетивата.
Спира куркането в червата,
щом те видя на яхния, ...

Изпрати ми любов отдалече,
прегърни ме със топли ръце,
прошепни ми словата вълшебни,
да потрепне в душата звънче.
Звънка песен с погалени струни ...

Днес и думите остро ми бягат...
Те без друго са пяна в морето.
Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,
изпарявам ги право в небето...
Там е мрак. Вътре черни проклятия ...

Красива топла вечер е отново
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави, ...

Разпънати гребени морски прииждат,
разтелени в бялата пяна,
умиват брега и назад се завръщат,
със новите дават си смяна.
Потънали в сенки дърветата, ...

Ей сега като птичка ако литна към теб,
ще достигна ли бряг, или остров за двама,
ще ме стигне навярно буря зла, ураган,
в който всичко мъгла е или просто измама.
Облак бял от памук е приклекнал във ниското, ...

Очите му са пълни със сълзи,
пропити с мъки тежки и болежки.
Лицето му по бръчките ще разпознаеш ти -
белези на бедност нечовешка.
Стои на портичката сам, ...

Къщичка от мечти
Ако ние с теб си построим Къщичка от мечти...
Искам тя да бъде
До поточе, за да чувам звънкия му ромон.
До море, за да чувам бурните вълни. ...

Много от печатните популярни издания у нас се използват за уреждане на лични сметки и отношения между олигарси и хора на изкуството. Поместените в тях клюки и слухове имат за цел да сринат и опорочат в емоционално отношение определени личности. Т.н. ,,жълтини”, някои от които с определено политическ ...

Слънце!
Цвете и...
Дъждовно море
Клони!
Чаша и... ...

Да бих могла да те залича,
да би могло да не се бяхме срещали,
да не бе галил косите ми,
да не бе докосвал лицето ми с твоето,
да не бе допирал устните си до моите, ...

По телата на всичките тези жени
аз преминах и стигнах до тая,
дето в сляпа неделя веднъж ми вмени,
че съм паднал от Марс. Или паднал от рая.
Бил съм Бог. Не светец с кухи, празни очи. ...

Да кажа: "Обичам те" е малко!
Две думи само са в речта.
Това, което чувствам, е голямо.
Голямо е, като света!
Недей ме пита колко те обичам!? ...

Пасторално
Размахал брястовици – геги,
подгонил стадо от овце,
в небето облаците бели
не иска вятъра да спре. ...

Слънчице навън пече
и към плажа ме влече.
Може и в гората хладна
да се поразходя бавно.
Мама пък ме изненада ...

Не си живял дотук напразно...
Живял си, за да срещнеш мен,
на двама ни е толкова понятно -
подарък ни е всеки ден...
Не си живял да ме изгубиш лесно, ...

Тишината съня ми прогони.
Във стъклото се цъкли луна жълтолика.
Сякаш зов от минали спомени
към баирите рошави с глас ме повика.
Сякаш пак край реката лудеем ...

Водата се откъсва от брега
под лепкавите звуци на камбаните,
от този черен плаж ще събера
на думите - отливките измамни,
на спомените - сухите весла ...

Тя не идва полека,
срамежлива и кротка,
носи в себе си екоти,
има нокти на котка.
Тя е много суетна - ...

Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...

Празна
Чашата е празна.
Ти до дъно я изпи.
Капка даже не остана,
само вкус на устни. ...

Ще разпоря корема си с ръце...
Ще те прегръщам...ъи поглъщам...
Ще се гърча и ще бъркам...
Ще кънтиш в главата ми....
Ще се захапя за врата... ...

Когато написах стихотворението "Попита", един колега от сайта ме попита да не би да искам да кажа, че човек има две души? Да! Човек наистина има две души, ако прочетете докрай това писание, ще разберете, че е така.
Има два източника на светлина, слънцето се сменя с луната, така сме създадени от мъжа ...

Добър пазар
Куп продавачи, рояк купувачи-
туй е пазарът на дините.
Роил на изгрев, бръмчи и след здрача,
до среднощ светят сергиите. ...

Затвори очи
и сънувай,
аз творя по теб -
ти ликувай,
като тих ветрец ...

Човекът малък е като плъхок,
със злобичка в очите - ходи, души
и често крие се зад гръб широк,
и кланя се и вярно служи.
Човекът малък ден и нощ не спи, ...

С КРИЛО НА ПТИЦА
В сълзата ми като надежда ти дойде
и с топла дума огън в мен запали.
Усмихна се лазурното небе,
с крило на птица нежно ме погали. ...

... и бос вървях
по ивицата мокра
на пясъка оставена
от хиляди докосвания
на облаците кадифето бяло ...

15 ЗАЩО ТЪЖИМ?
Защо тъжим сега, това е светотатство?!
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците ни е сив света! ...

Зимата се умори и си тръгна.
Няколко дръвчета се престрашиха да ми признаят, че вече не ги е страх и... цъфнаха.
Нощта направи комплимент на деня и се сви.
Ветровит беше потокът от мисли и... вечен. Зеленият поглед на пролетта спря сърцето ми - и нищо друго.
Небето нададе звезден писък. Нощ - и нищо ...

Защо всеки втори душата си продава,
на патриот се прави - театър разиграва

НЕПРЕДИЗВИКАН ГРЯХ
Бял гълъб в маранята долетя
и кацна на терасата до мене.
Погледна в овъргаляната ми душа
и тихичко във сянката ù легна. ...