И бременна си вече ти,
очите ти от щастие блестят
и очакваш с нетърпение
бъдещото поколение.
Чудиш и се маеш ...

В Огледалото
Посветено на Петко Илиев-Divak
В лицето ти нека всеки да се вгледа -
обратната страна на огледалото не е за теб!
Ти не търсиш - всички знаем го - победа! ...

Виж раззеленилите се дървета, свободните птици, извисяващи се над света.
Яркото слънце, кръжащо в синьото небе – извор на радостта.
Тук са златните залези, къпещи се в море от светлина.
Усети летния въздух, всичко е толкова истинско – да!
Но видях самотна стая на незнайно място и заключена врата. ...

,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...

Пътят на опиума,
Път на коприната,
Пътят към небесата,
Път за нещастници…
Надежда за хляба, ...

Очите ти често спохождат съня ми.
Замислени галят умореното ми лице,
а пламъкът в тях все още разказва
за отминалите малки добри светове.
И чезнеше в мрака искрицата бяла. ...

Ти не говориш - не,
не казваш нито дума,
а всъщност толкова добре
разбираш всяка моя глума.
Ти не поглеждаш - не, ...

НЕРАВНОВЕСИЯ
На този свят щом вземаш, трябва да дадеш.
Неравновесия животът не понася.
И ако присвояваш, значи, че крадеш;
за всички дейности в живота се отнася! ...

В няколко български градове има
паметници на Хан Аспарух, но
само моят град носи неговото име.
Авторката
Във плодородна Лудогорска равнина ...

Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници, ...

Акварелът се нарича "Актриса" и е дело на майстор, рисувал декорите на над 50 филма в студия "Мосфилм" и други филмови центрове. Нарича се Валентин Николаевич Вырвич. Открих го в един сайт съвсвм случайно... И много се радвам!
Стихът... заформя трилогия с "Полунощ" и "В залата".
Така се получи...
Ще ...

Имало едно време 1 малко момче,
живеело само,
няма значение къде.
Разправят, било лудо -
често изведнъж започвало да вика - ...

Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,
в тях няма вече топла светлина
и погледът се рее нейде устремени,
сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.
Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга, ...

Не узря в мен и късче от лятото,
дето миналата зима обещах си.
А мечтаех си да бъда малък бог
и с вятъра да милвам всички майчински...
Така и не пораснах до тавана. ...

И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...

ОДА ЗА "ПОЗИТИВНОТО"
І.
ДА МИСЛИШ позитивно е градивно!
Във Времето жестоко,
объркано, брутално, сиво, ...

Заплаках...
"За кой ли път, сърце, не си ли уморено -
от раните, от болката нима не си сломено?
Защо се бориш още и защо обичаш...
и себе си, и мен ще спреш ли да обричаш..." ...

ОЧАКВАНЕ
Моето сърце жадува изнурено,
като изсъхнала земя за майски дъжд,
да дойде с лице от обич озарено,
неповторимият, единствен мъж. ...

Любовта ми към теб е толкова силна,
че когато те няма, в сърцето ми настъпва
болка и огорчение от бъдещето.
Без теб слънцето не свети за мен.
Без теб душата ми на клада гори. ...

СОНЕТ ЗА МЪРТВИТЕ
Спомените се усещат,
като детски длани.
Както първите им срещи
със любов неразгадана. ...

Вярвам на всичко, което
сърцето диктува.
Вярвам във всичко, за което
душата жадува.
Вярвам в доброто, стаено ...

Дните ми преди вторник бяха страхотни. По личната ми скала от черно до розово. Синът ми стана на 7 год. в събота и не знам защо аз почерпих, а не от Градския транспорт? Честито, имаме нов горд собственик на билет.
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...

По синора са избуяли тръни.
Свисти трева. Стопанинът го няма.
"Дори за оран няма да се върне!" -
подпира пътят нивата със рамо.
По тоя път отнесоха човека, ...

Доброто не е черно
В пръстта ръце забивам
и ровя в мрака с болка,
погледът ми празен е в тъмнина,
нищо не виждам- доброто почерня. ...

Искам нещо лудо,
казах го накрая и на себе си,
признах го...
катерих се по улици нагорнища,
и черпих от тъмнината на нощта, ...

Погледът, целувките, копнежите,
тъгата, носталгията, кроежите -
кое е по-силно в теб,
какво искаш от любовта,
дали ще кипи кръвта? ...

ПРАЗНИК МИЛ - ПЪРВИ ЮНИ
Засмян е Слънчо, грее чудно.
Едно детенце ранобудно
със росна китчица сега,
къде ли бърза сутринта? ...

Аз пиша.
Напук на всички правила.
Тъй както дишам,
както тече река,
като полъх на вятър, ...

Ако си Мария в Душата си
И Мевляна в сърцето си -
Ще се счупят стените
На чашата на ограниченията.
Любовта на всеки влюбен - ...

Някак лунно е мойто обичане,
че по слънце щурее ми пътя –
безсловесна оставам от тичане,
но по мръкване мога да бъда
много истинска, вярна, без маска ...

Видение
В една прекрасна майска утрин
събудих се с усмивка на уста,
сънувах теб, любима моя,
и твоята неземна красота. ...

В единствен миг земята се отвори, приласка ме нежно,
не беше страшно, а неземно, като усмивка на кърмаче,
площадът, суматохата за дъх се лутаха в безбрежие,
небето просветля и чух от щастие как птици плачат.
А после – фойерверки с цвят на магма, луди и затичани, ...

Разтопи ме
Разтопи ме като пролетния сняг
от преспите не виждам и не чувам
като лавина съм или съдбовен знак
но виж как с миналото се сбогувам ...

Но нека питаме Димитър Хемингуея
от ж.к. Дружба – 2; фургона с надпис,
в близост до алеята,
къде се помещават двете му семейни тайни:
майка му и дъщеря му траят. ...

РЕАЛНОСТ
В този свят на фалш и лъжи
срещнаха се нашите души.
Бях объркана, свенлива,
а сърцето ми препускаше кат’ самодива. ...

Плача, смейте се!
Плача, сълзите капят,
мъжки срам ме обгръща,
но все едно, не ми пука.
Мога да плача, ...

Вдъхновено от "Виртуална жена" на Илко Илиев (poeta)
Благодаря ти сърдечно за красивия стих, Илко!
Нереален е той. Недостъпен. Миражен.
Лъч във твоя покой. Или вопъл протяжен.
Мислите ти краде. И деня ти тревожи. ...

Уморена от гняв и обида,
ти заспа, малка моя, сънуваш,
толкоз много ли болка видя,
че проплакваш насън и бълнуваш?
Кой душата ти нежна рани? ...

Дните ми нямат раздели,
те са безкрайни самотници.