Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...

Преглътнала поредното предателство,
си мислех, че не мога повече...
Не търсех вече любови, приятелство,
повтарях си, че ще се пазя вече.
Но по закони някакви - неписани, ...

Близостта на душата ти отнема дъха ми...
Аз тe чувствам при всеки удар на сърцето си.
Когато затворя очи, мога да видя нежното ти лице
и да почувствам огъня на твoята ласка.
Ти си в мекотата на роза... ...

Черен си. Ще трябва да те боядисам.
Ти как си мислиш, че се става ангел?
И има притча някаква - неписана,
че си от тях, но някога си паднал.
А дяволското минало не се пречиства ...

Луната изгря,
облиза морето
закачливо с лъчи...
Царува нощта,
а на небето ...

За жените, с уважение, погледнати отзад
Еротично-хумористична ода
Загледан често в женски дупета огромни,
примигвам силно развълнуван и в захлас.
Като Олимп са таинствено заоблени, чаровни, ...

Тази вечер те обрисувах в мечтите си
така, както искам.
Не какъвто си.
И без друго аз не знам какъв си точно.
Обрисувах те в синьо. ...

Слънце от детството
Не мога да повярвам, пак е Август,
пак се плискат бело-сините вълни
и ме връщат в моята крехка младост,
слънцето пак се заплита в моите коси.... ...

Къде е суетата
на слънцето,
греещо
ослепително
за всички?

Виждаш ли как...
Небето безмилостно гасне звезди,
изстрадало лее с шепи сълзи.
Слънцето как плахо пробужда лъчи,
в стаята нежно рисува цветя по стени. ...

Уморена съм от злобата, от завистта -
и да ме сочат, че съм все различна.
Една огромна пустота
сред хора - обезверени, себични.
Уморена съм от многото съдби, ...

Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-н ...

Доскоро бях дете, игриво, закачливо...
Доскоро бях дете - със сълзи в очите...
Доскро в тишината стоях,
съвсем непозната.
Сега вече съм Жена. ...

Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...

Aми, ако утре животът ни ненадейно приключи, какво ще стане с всичко, което не се престрашихме да направим днес, а оставихме за някога напред? Ако утре се наложи да напуснеш познатия свят, а не успя да изречеш няколко прости думи, които с дни се въртяха в мислите ти? Наблюдаваш залеза, дочакваш изгр ...

Стават, казват, в нета чудеса -
мъж да се представи за жена...
И от полови страсти обзет -
пИф, изтънчен някакъв поет,
влюбен в аватар със странен ник, ...

Навярно не знам
как мога да дам
малко повече вяра
на всеки под слънцето.
Навярно обичам, ...

У дома
Отново се завръщам в бащината стряха.
Тук всяко нещо ме зове.
Пристъпвам плахо и очаквам
пред прага мама да снове. ...

* * *
По поляната тичат усмихнати макове;
като цветни момичета - те - деца непораснали.
Във очите ми слагат чисти бели мечти;
и те моля: "Избягай от сърцето ми ти!".

Лъжи, двуличие, в гърба ти нож.
В това ли се превърна този свят?
Изкажеш мнение и ставаш лош,
стомах наситен, а в душата - глад…
Облечени тъй лъскаво - обвивка, ...

Есенни листа
Топъл полъх, мека тишина.
Златен листопад тихичко ръми.
Над земята слънцето е слязло
с плащ от багри я покри. ...

Нощите заспиват тъжни и самотни,
надеждите ни светят пак едва, едва...
Думите замират, вятърът ги гони,
вечно е такава нашата съдба.
Поредната нощ без твоето присъствие, ...

Под ударите на тихата нощ
навън два силуета вървяха.
И срещу вятъра лош
тихи думи един на друг мълвяха.
Бяха сами из тайните багри на зноя ...

СЪНУВАХ СЪН
В нощ лунна сънувах сън.
В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка. ...

С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...

Погледни през очите ми - нежните устни,
закопнели за капчици - пролетен дъжд.
Докосни със ръцете ми - топлите пръсти,
начертали "Обичам те" - в тихата нощ.
Погледни през очите ми - твоето тяло. ...

"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...

Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода ...

Храна на гарваните давах –
от месоядството преситени,
те литваха!... И сам оставах
сред спомените запокитени!
А зимата без теб завръща се ...

Ти ли си тази,
която тайно разлиства
в зелено пейзажа на пролет?
Ти ли си тази,
която тихо дарява ...

На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...

Молът срещу гробищата
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...

Искам да плача от щастие.
Да забравя коя съм.
Искам да обезумея от любов.
На вятъра да заприличам.
Искам да завия от горчива болка. ...

Брегът е сам. Морето се отлива
назад към непристъпните си дебри.
Една вълна с последните си сили
докосва ме едва. И се оттегля.
И някак засиява тишината ...

Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страда ...

Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази случая в тайна, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...

Опасен ум над мислите ми властва…
Опасно разрушава всичко в мен…
И вместо над ума си да израствам,
аз чувствам се от него покорен...
Опасни чувства в мен се мятат лудо, ...

Обичам те, защото те обичам –
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Обичам те, защото тъй желая, ...

Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...