Реалност беше, че се запознахме,
рисувахме дървета, сгради
с черно-белия молив в ръката.
С цветните боички рисувахме на листа бял,
бял тогава, листът "черен е" сега. ...

Аз знам – всеки има път
Съзвездие- 2011
4-5 юни – Шумен
„Съмнителен е пътят, резултатът е несигурен и разрушителен, ти трябва да се отречеш от всичко друго, аз бих очаквал да съм твой единствен, изключителен стандарт…. Свали ръката си от мойто рамо и върви по своя път.”
Уолт Уитмън ...

Вървял Али Пехливанин,
колко друм извървял,
през колко села минал,
та дошъл в Прилеп, града голема,
Крали Марко да дири: ...

Някога чувствали ли сте как пропадате в собствения си свят. Гледате отстрани как всичко се руши и не можете да направите нищо. И всичко това се случва за няколко секунди. Връхлита ви буря от мисли, коя от коя все по-негативна.
Все по-чести стават миговете, когато осъзнавам, че нямам на кого да разчи ...

Последният микс на парчето. Звучи ми чудесно, остава може би да си презапиша част от вокалите и част от китарата, както и да се запишат реални барабани:) Иначе съм много доволен *юху!*

Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...

МОЯТА ИСТИНА
Аз не тичам. Не спирам. Вървя - не едва.
Пак срещам затворена все онази врата.
. Този път ме извика една странна жена
– Аз съм твоята Истина. В своя дом си. Ела! ...

на моята племенничка
Веселина Терзийска
Taлант не ми е присаден от Господ
да покорявам. Пламвах запленен.
Плевих дори среднощ смирено троскот ...

Жената в мен. Жената знае всичко.
A момичето понякога е вятър.
Жената знае - пада се от ниско,
а момичето хвърчи към небесата.
Жената е различна. Стои мирно, ...

ВЪПРОС
Толкоз неспокойни погледи съм срещал,
браздата земна аз додето съм орал,
от толкоз неспокойни погледи съм трепвал,
изпратени от тез самотни, чакащи сърца… ...

На село дядо ми петел
бил купил. Кръстил го Емтел,
че кукуригал час по час,
приветствал всички с пълен глас
и скачал с "есемеси" кратки ...

~&*~ Охлювче...
Навън е лято,
А при мене вихри се студа.
СТУДЕНО Е!
Обличам своите палта. ...

Писна ми вече от моята слабост.
Толкова време не те ли забравих!
Просих внимание и късчета радост.
Хиляди пъти от теб се опарих.
Плачещи рани във мене остави. ...

Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням ...

Странно, не е ли? – Виждам те вечер в съня си.
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят. ...

Жалба за обич
„Този влак за Бургас е тъй бавен,
още сънувам дъждовния плаж..”
Хр. Фотев
Когато ще се връщам в моя град ...

Когато всичко е неочаквано
и в главата ви раждат се бури,
когато всъщност това е очаквано,
но всички ви мислят за луди,
Когато мислите хаотични са ...

На залезите ехото заглъхва
и мракът като змей се спуска
над хребета, потънал във забрава.
Една надежда се задъхва –
мъгла над сънната дъбрава, ...

11 минути
Единадесет минути са само статистика -
хиляди опити под горчива луна.
Алхимик режисьор е на тази мистика,
убеден самият, че вярва в любовта. ...

И Залеза забрави за Зората,
застинал мълчаливо в светлината на Звездата.
Свенливо, тихо и вежливо Сълзата се търкулна
по криволичеща пътека, водеща безцелно към неяснотата.
Случайно срещна се с Душата и заговориха се двете ...

СЛЕД ПОРОЯ
Дъждът притихва в шепите на локвите,
подвил опашка като гузно куче.
И пак проблясва на небето цокъла.
Какво ли след пороя ще се случи? ...

Добро утро, слънчице мое!
Добро утро, моя любов!
Ще осмислиш ли днес деня ми?
С твойта истинска, чиста любов!
Ще посрещнем деня с усмивка, ...

Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени, ...

Животът е една витрина и гледайки от двете ù страни, се срещат две съдби,
едната, пълна с щастие и радост, а другата кърви от скръб и нищета
и само спомени нашепват красиви приказки за пролетта.
А някъде навън догарят последни есенни лъчи
и като огън тлеещ парят кристалните сълзи. ...

Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,
не оставяй ме сама, в плен на мрака.
Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница
в твоите килии мрачни.
Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти ...

Две хубави гърди. Очите на момче
в две хубави гърди; - мачкане – игри
Нещо искат, не признават...
Главата ми се моли,
секс, ...

Поредно обичане
Пореден дъжд. Поредна пролет.
Пореден ден рожден...
Ти пак си нещо недоволен,
пореден път, от мен. ...

Обичах те преди,
обичам те сега,
от твоите очи
искри светлина.
Не зная аз ...

Живее ми се същия живот
с копнежа, тръпката и риска...
дали падение е бил, или възход -
след мен да казва който иска...
Когато си отива любовта, ...

Давам ти го моичкия, скъпа!
И в добавка - ловно куче с котка!
Сигурно си мислиш, че съм тъпа,
щом като успя да го прикоткаш.
Не скърбя, а много съм щастлива, ...

Понякога сме като птиците -
разперваме крехки, човешки крила
и нека ни съдят умниците,
че сме уловили мига...
Понякога и като рибите - ...

РИТОРИЧНО
„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!...” ...