Любов във въздуха витае
(по принцип не е неприсъщо).
Навсякъде на грях ухае
и нищо вече не е същото.
О, съвест моя, ти недей ме хока! ...

Когато вече съм в средата на живота
и мисля си, че всичко е наред.
Оказва се, че среща ме съдбата
с непоправимото в тоз момент.
Създала съм свой дом, семейство! ...

Животът отпрати ме грубо
обратно в родния град,
така ми е пусто и чуждо,
днес тук съм забравен познат.
Намусено гледа ме старият: ...

“Слава. Почести. Премиери.
На сцената фалшивия звук.
Търсим се да се намерим,
а живеем един без друг.”
Н. Йорданов ...

Боса пак ще тичам сред тревата,
вперила безмълвно поглед в небесата;
боса пак ще тичам в Пролетта,
а над мен в небето - птици на ята.
За какво са ми обувки? ...

И пак те хванах, може би по навик,
надвесена над книгата нощес.
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза ...

Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...

Дойде и преобърна живота ми,
като метеор пресече небосклона.
Дойде и накара сърцето ми
без страх да върви по наклона.
Обичам изгрева в очите ти, ...

На теб аз дарявам душата си
В дълбоки и тъмни води
скочих и дълго се давих,
на брега ти се появи,
но сякаш за тебе забравих. ...

Неумолима съм във себе си,
от жаждата, в която се потапям,
от шемета на нощите задъхани
и моят свят до твоя зареден
от шепоти ...

Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.
Много, много време мина, любов моя, кратка, ...

Усмихни се, какво ще ти струва -
шепа гордост, парещи въглени,
две сълзи, от обида преглътнати,
ще се скрият засрамено в ъгъла.
Усмихни се, не позволявай ...

Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...

Но чуй, това какво е – звън отмерен.
Камбана известява кръгъл час.
На времето вестител злонамерен
Припява със металния си глас.
Изсвирва влакът. Лампичка зелена ...

От страх или от съвест неразбрана,
сами убихме думите красиви,
a погледите парят – скрита рана,
в която всички спомени са живи.
Внезaпно идват, сякаш ни връхлитат ...

Родство
На теб приличам, планина.
Тъй както ти в студени нощи
трепериш с хиляди листа,
така и аз в беда и горест ...

създаден си ти само за грях,
караш ме да му изневеря сега,
да го направя мен не ме е страх...
давай! чакам те! хайде, ела!
желай ме - луда, щура, необуздана, ...

О, мой вечен град на любовта,
хем си близо, а си тъй далече,
с теб, знай, по-различен е света,
зеницата ми те поглъща всяка вечер.
Твоите вълшебни светлини ...

Душата ми-трепет
барабани по волана
и търси да зърне
сред нощния мрак
подарени съзвездия. ...

Помни, каквото и да става,
животът просто продължава.
А ти недей се лесно
дава -
бори се, както подобава. ...

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

Когато мечтите
една по една
отлетят -
семенца на глухарче -
разнасяйки ...

Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...

Няма те
Няма те, а силно липсваш,
колко още ще те чакам?
Къде ли си, дали ме мислиш?
И тази нощ за теб не плаках. ...

Недопушена цигара
Недей да търсиш само в мен вината,
аз за всичко си платих!
За грешката, за слабостта, за болката,
която на теб ти причиних! ...

***
Забравени думи
преследват съня ми
и тихо изсипват
в леглото ми ден ...

Щастие
Много се знае за щастието и всеки си го усеща така, както иска. Да, то се усеща, а не е нещо, което можеш да купиш или да вземеш назаем от някого. Това е лично притежание на любов, красота, радост и насита. Поводи за щастие има непрекъснато. Пълнотата на сърцето ни и спокойствието на мислите ...

АЗ НЯМА ДА ПРИЕМА
Не мога аз... И няма да приема
да ми натрапват идоли в света.
Аз пример от разбойници не вземам.
И идеологиите им не ща! ...

Всяка година помагам на баба си, като ù бера една определена билка от гората. През последните няколко години все се случва така, че я бера на едно и също място и ходя по няколко пъти, и качеството на билката на това място не е кой знае колко високо.
И ето, времето за беритба настъпи и през този сезо ...

Усещам как с осанката си пак денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.
Прегърнал лятото със сините очи, ...

Горчи от загоряло прясно мляко.
Детето кашля. Масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава. ...

Необятен навеки
В нощ съдбовна сънувах очите ти.
С лунен лъч ги чертах в паметта.
Неподправена с грим синева
взида чудни мъниста във дните ми. ...

ОТРАЖЕНИЕ
Погледнах в огледалото -
а то се счупи.
От черното ми отражение.
Огледах се в прозорците - ...

Пристанище съм. И това море
ми обещава срещи и раздели.
Аз не познавам други брегове
и по-далечни някакви предели.
Ти тръгваш днес. Ще чакам да се върнеш. ...

Прости ми, мамо,
за белите, които
като дете правих,
прости ми,
че като девойка ...

Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Неп ...

В памет на загиналите при магистрала "Тракия" и всички останали нелепи жертви на пътя!
Като малка се страхувах от чудовища,
отмъкващи във сенките доброто.
Боя се днес от магистрали и кръстовища,
от хора и машини, предвестници на злото. ...

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!
Безумно чувство - дъхаво ми казва: "Слабост!"
И шепнат ми, че той единствен е,
че при него 300 пъти ще се връщам!
Говори ни вятърът тайни слова, а ...

Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...

Борба със себе си
Аз със себе си се боря,
терзая се, анализирам, споря,
достойнството и моралът са най-важни за един човек,
те не са изпразнени от съдържание клишета, ...