Преживях те. Дори оцелях
във света, който бил е за двама.
Днес пристъпвам със мъничко страх,
да не срещна любов пак голяма.
Сутрин тихо изгрява денят, ...

Ела ме прегърни,
защото ме е страх от самотата!
Ела ме прегърни!
Кажи ми - мисълта за мен те върна от вратата
и няма да боли! ...

– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...

Жълт под...
На карета...
Марс взе, че
се съвзе,
стана от пода, изпи малко ром, ...

Прости ми! Aз тъй жестоко те осъдих,
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко ...

Във Фейсбук
На Д.
А!...Здравей...Аз съм. Не, няма място за чудене.
Едно „клик“ и-готово. Във Фейсбук сме всичките.
Чудното е, че ти нямаше ден за губене, ...

Изгубеният компас
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...

Кажи ми как да те забравя,
нима това се научава?!?
Усещам, че каквото и да правя,
някак все не ми се получава...
Кажи ми как да те забравя, ...

Бавно
Като по бронзова кожа
Се плъзга новото утро
И в черното подножие
(ти би го нарекла тъмно) ...

Л У Н А
Вечер е
и ветрецът пак полъхва,
как искам очите си да затворя
и да заспя, ...

Нощ е, навън е мрачно,
тъмно и зловещо.
Само ти, звездичке моя,
светиш и озаряваш,
моя път в живота. ...

Котенце си
мъничко,
но дращиш вече.
И галиш се,
и хапеш. ...

Капки черна роса мътят очите ми,
не виждам пътя си, не дишам,
тежки окови увиснали в гърдите ми,
умирам, но отричам...
Последен поглед впервам в светлината, ...

Топла стая,
слабо осветление,
телефонен повик,
срещи състояли се...
... обезумяла младост, ...

І.
Аз от теб не искам, мили,
да си силен, съвършен.
Само да ти стигнат сили
да обичаш като мен! ...

Невидима за хората любов -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта, ...

Красиво е, като съм с теб...
Усещам топлината на тялото ти как обгръща ме.
Сладките ти устни да докосват моите...
Как да устоя на сладкото изкушение?
Как да победя в нежното нападение? ...

Помниш ли първите ми крачки, първите ми думи?
Първия път, когато си ударих ръката?
... колко много плаках, но колко лесни изглеждаха нещата.
Помниш ли първият път, когато ти казах, че те обичам?
... и как се разплака, и колко силно ме прегърна? ...

Между пръстите ми е полепнал мед, захаросан от сплитането с неговите пръсти. По-златен и по-сладък, тежи ми всеки ден, ръцете ми се омаломощават, пръстите треперят, докато той не ги заключи със своите довечера, утре вечер и хиляди нощи след тях.
Дните са дълги, но минават бързо, нощите къси поемам з ...

Докато има хора, на които не им пука какво става около тях, положението, в което се намира българският народ, няма да се промени. Докато не се промени манталитетът на масите, нищо няма да стане. Попитайте някой между 15 и 19 години за отношението му към СРС-тата. Попитайте го и за мнението му за няк ...

"Усещането за жена след теб ще е различно"
Димитър Никифоров (argonyk)
Мелодия от тропот на копита.
Сигурност. И миризма на дим.
Закрила. И усмивка във очите. ...

1. Сърцето ми сякаш гори,
като къс стара хартия.
Но да те търси не се умори,
мое щастие, моя стихия.
2. Сега съм сам, сред дъжда, ...

За смисъла на своето битие
да се замисля имах глупостта.
В какво е той? В доброто питие!?
В жените!? Във парите!? Във властта!?
Едва ли! Да, ако от шепа кал ...

Дали ще се върне при мен любовта?
Ще спре ли пред моята стряха?
Кога ще я срещна?
Злати есента.
Неказани думи изтляха. ...

Цяла седмица обикалям по заведения,
дневни и нощни: не мога да изтрезнея.
Жълт сняг...

С зеници морни не успявам
да срещна твоя светъл лик,
в неземно щастие изгрявам,
когато светне звучният ти ник.
Без жал блажени мигове търгувам ...

Приседнал срещу мене, аз гледам те... Треперя!
Във мен една надежда от спомена зачена.
И търся аромата ти, със него да намеря
цял образа ти в рамка на хиляди строшена!
Тоз образ разпокъсан във мене е възкръсвал. ...

ХОРИЗОНТ
В знойния ден
нейде жита се плодни поклащат,
нейде вълните морски
игриво подскачат, ...

Прет-а-порте в аортата.
По изпраните кръвосъдия
тичат тромави тромбове разсъблечени.
Сутрин, казват, инфарктите зачестявали –
от недосънувани вричания ...

Тъмно е, виждам искрящи очи.
Тъмно е, искам да усетя устните ти.
Тъмно е, усещам аромата ти.
Тъмно е, чаровно усмихваш за мен.
Тъмно е, музиката звучи, но аз чувам само теб. ...

Този лист - така извехтял,
някога бял, сега - пожълтял...
Напомня ми моите детски лета,
напомня ми колко обичах света.
Кога ли беше това? ...