Тъмно е, виждам искрящи очи.
Тъмно е, искам да усетя устните ти.
Тъмно е, усещам аромата ти.
Тъмно е, чаровно усмихваш за мен.
Тъмно е, музиката звучи, но аз чувам само теб. ...

Този лист - така извехтял,
някога бял, сега - пожълтял...
Напомня ми моите детски лета,
напомня ми колко обичах света.
Кога ли беше това? ...

Преболях те, любов! И за пръв път не искам
да се връщаш отново при мен.
Не мечтая за твоите ласки неискрени
и за поглед фалшиво смутен.
Не очаквам с тревога да хлопне вратата ...

Халюцинации
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...

Приказки без край!
Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет. Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен ...

Дойдох отдалече през тъмното,
преминала болката сляпа,
по тази пътека в стръмното,
сплитала мислите в мрака.
Разтворих се бавно с шепот, ...

– Липсваше ми, Ава. Знаеш ли, че сърцето ми изгоря от мъка? Знаеш ли, Ава, мислех само за теб? – очите му се размазали в блясъка на напиращите му сълзи.
Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.
– Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в н ...

Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...

По детски наивно си мислех,
че мога съдбата си сам да кова.
И всяка задявка и присмех
посрещах с вдигната гордо глава.
Съдбата, госпожица стара, ...

Да приемеш пътя е нещо.
Да тръгнеш по него е нещо повече.
Да тичаш по пътя безсънно
е много повече.
Да достигнеш Целта е ...

Здравей, любима,
След толкова години мълчание и неизвестност реших да ти напиша едно писмо с вече свършващото ми мастило и захабения ми лист.
След раздялата ни се впуснах в търсене на неоткриваемото и недокоснатото. Търсих и намирах, но не това, което исках. Залъгвах се и тръгвах след всяко нещо, на ...

В кръвта ни силна миналото блика –
народи, племена от векове,
в очите ни е синята иглика,
в сърцето ни – победата зове!
Гласът ни боен, някак е затихнал, ...

Какво е любовта? Може би просто още една от многото заблуди на човешкото съзнание или просто друг вид щастие. А може би една лъжа, в която вярваме. Не знам какво е тя...
Дали е лъжа, химера, болка, страст, заблуда или някое друго от хилядите чувства от човешката душа?
Може би е едно от най-хубавите ...

Снегът вали
и улиците кални стават чисти,
кой душите наши ще изчисти
от бурените жилави на злото?
Снегът звънти, ...

Купувам вяра
Наглед богати и доволни, живот-реклама,
всъщност евтин сериал е житейската ни драма.
Tърговецът е новият месия, господар на синия амвон,
доброволно всеки му е дал ключа на своя дом. ...

Във този мъжки свят на битки люти
ни следват с неотменна светлина
очи едни, от грижите подути -
очите две на вечната Жена.
Обсипвана с несправедливи рани, ...

Ако можех да си пожелая само едно желание, щеше да е да нямам чувства.
Тогава нямаше да има изплакани сълзи,
безкрайното много преживени болки...
от ужасно многото горчиви лъжи.
И душата ми нямаше да иска да отлети... и да не се връща, за да не я боли! ...

Пролет е, есен е, лято е, зима е.
Всички сезони в любовта ги има.
Пролет е, цъфтят цветя,
срещат се два чифта очи и разцъфва любовта.
Красива, свежа, млада и толкова невинна, ...

В душата ми горят хиляди въпроси:
Каква съм аз, защо се промених...?
О, Боже, не карай сърцето ми да проси!
Сили нямам... толкова се уморих!
Кажи ми, защо дал си ми очи, ...

Тъмно е. А всъщност ни е светло.
Восъкът линее неусетно.
Тихо е. А всъщност плаче песен.
Моят блус по тебе е унесен.
Танц ли е, или сънувам вече? ...

Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...

В града на целувките
не секват усмивките -
всяка сутрин благодарят на слънцето,
че е сгряло сърцата им,
къпят се в океан, ...

Руменина
Епос
Че ДЯДО МРАЗ остава спомен – е ясно.
Снежанка и джуджета, шейна, елени!
За всички някак си е вече тясно - ...

Ти тръгна към мене,
от мрака роден
и открихме се двама
в най-тъмния ден.
Сега съм пред теб - ...

Ще кажете, било е отдавна. А сякаш се случи вчера.
Толкова силно впечатление ми направи човекът, който за пръв и последен път гостуваше в дома ми. На 8 ноември 1994 година ми се обади литературният критик Марин Кадиев – председател на нашия писателски съюз, и ми съобщи, че пристигат с поета Павел Ма ...

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.
Луната ни целува с нежна светлина, ...

Една сълза по бузките се стича,
очите пълни с болка и тъга.
Една сълза – на бисерче прилича,
откъснато от мида на брега.
Опитвам мъката ти да открия, ...

Корабокрушенец
На един далечен остров
В океанските предели
Шест жени сами живели -
Сладки като шест бонбонки, ...

„Тя беше наистина тъжна. Нямаше я светлината в очите ù, нямаше я тръпката. По физиономията ù личеше, че нещо я мъчи, изгаря я отвътре, но тя умело се опитваше да го прикрие и все пак хората усещаха промяната в нея. Движенията, гласът, очите, кожата, вече кокалестото ù тяло я издаваха по един необикн ...

Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Споре ...

Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнят ...

Опиянение
Хоризонта подклажда слънчеви клади.
Влюбен делник оттича узрял.
В еликсири езически пее залез балади,
а нощта е - примамлив граал! ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Бутилка вино, недопита,
усмихнат, сгушен полумрак...
В косите ти мечта наплита
вълните на сънуван бряг...
Как исках времето да спра ...

Черното е хъс голям
за отиване във рай.
С черното отиваш ти
на разходка във гори,
гъсти храсти и води ...

Обичам те и това ме съсипва.
Болката разяжда душата ми.
Избави ме от тази горчилка!
Чудото ще стори любовта ти.
Агонията стиска сърцето ми. ...

Може би в тълпата аз те търсех,
в душата си накрая те открих.
В мечтите си, когато волно реех,
видях те в поредния си стих.
Дори понякога да ме поднасяш, ...

Един ден се събудих и разбрах, че вече не съм дете. Погледнах се в огледалото и осъзнах, че вече имам почти целия необходим потенциал, за да започна да сбъдвам и най-смелите си мечти. Вече не бях детето, което мечтае за идеалния свят, в който да живее. Вече бях младият човек, който да построи своята ...

Животът в моята страна
е станал тъй мрачен и жесток.
Защо ти, Българино,
позволи така да се отнесат с теб?
Защо, Българино, ...