Родени сме във бедност, в нищета растяхме,
ала кипяхме от енергия и младост.
Животът беше труден, ний с весла гребяхме
и порехме вълните в безгрижие и радост.
Годините текат - не знаехме умора ...

След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми ...

Нима си мислиш, че ме нараняваш
като с нея ме сравняваш?
Нима си мислиш, че боли от твойте лъжи?
Наричаш ме каква ли не,
но в очите ти личи! ...

Моето рибарче
е нахъсано другарче.
За рибоците мечтае,
да ги хване се терзае.
Всеки ден отива ...

24 Юни 11 г
~&*~ Оргазмено желана си~
Душице моя!
Необуздано вдишвана си!
Кралице, на Душата ми пленена! ...

Липи
Липите цъфтят,
очакват щастливите мигове под тях да се роят,
красиви са като цветен сън,
излизам да им се радвам вън!

На моята Съпруга
АЗ ЗНАЯ...
І.
Аз зная де ще дойдеш да поседнеш,
ако преди теб тръгна Аз, ...

Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта? ...

Посвещавам на творците от сайт Откровения, които ми показаха благородството си и осветиха мрачините на душата ми в онази неделно-безпределна нощ (18 юни).
Вечер юнска, вечер морна
или безпределна нощ -
първи път събра на Горна
поетичния разкош. ...

Изгаря утробата – нестинарска жарава,
а е празно, по-празно от смърт е дори,
поглед угаснал в сòлници черни заравяш –
нероденият ден от солта по-малко кърви.
Безгласно надвикваш монотонни камбани, ...

Виновно те обичам с вдигната глава,
без срам порочни мисли си редя,
не е грях, но аз безумно те желая
в най-греховния свят на любовта.
Дали да те изпия до последна капка ...

Обичам те
♥Мислите ми взе! Сърцето ми открадна!♥
♥Душата ми разби и ме остави самотна!♥
♥Сълза по сълза върху лицето ми се стичат!♥
♥Липсваш ми, мило, и няма да спра да те обичам!♥

Ваклин отвори вратата на къщата рязко и я затръшна гневно след себе си. Дъхът му ускоряваше ритъма на сърцето му. Дробовете подскачаха напрегнато, сякаш всеки момент той щеше да се задави. Пристъпи няколко крачки и се спря. Огледа се. Разширените му от гняв очи още не можеха да свикнат с тъмнината, ...

Забързано време пред нас се изнизва.
Отворени двери затварят се в миг.
А ние стоим и се чудим на жегата -
през зимните нощи ще ни трябва, нали?
Потим се и бързаме, ...

Клепачите ми натежаха с истина
и шарената сянка - щастие
стопи се
... колко бързо,
мимолетно, ...

Ако някога си тръгнеш ненадейно,
на прага няма да ме видиш да заплача,
ще се усмихна, ще помахам за последно,
а ти ще кажеш: "Сбогом!" - и ще се изгубиш в здрача!
От мене няма ти да чуеш клетвите прощални, ...

Къде си?
Тук,
в реалността
или
във сънища ...

1971 година след Христа
Бе изминал близо час от завършването на смяната, а Питър Фланегън все още не се бе появил на работа. Първият помощник по охраната на “Принцесата на Египет” – Майкъл Прачет - бе видимо притеснен от липсата на началника си, но все още не се решаваше да нареди на останалите гард ...

Еньовден е – ведите са боси.
Билките ухаят на роса.
Дъх на лудост във нощта се носи,
грее горе пълната луна.
Някъде небето просветлява, ...

Някой след мен тайно следи...
Чака какво ще се случи...
И ако някой някога ме нарани,
той му разказва грубо играта.
Някой в мойте стъпки върви ...

Безкрайност е само дума,
лъжа е за ума...
Но ти ми вярваш, като казвам
”Обичам те завинаги”. Доказвам
глупостта на наивния човек ...

Днес не си ми нещо по вкуса!
Накиселяваш от лошо настроение.
Физиономии не мога да търпя!
Имам за това добро решение!
Рецептата е цяла иновация. ...

Дисциплината е обяснена като ,,чуждо рамо’’.
Самодисциплината я няма.
Често обясненото остава неразбрано.
Брегът на истината винаги е каменист.
И по него няма разпилени пясъчни мъниста – ...

Да те срещна във дъждовна нощ,
наметната със бяло
от цветовете на черешата сред двора,
вятърът да брули челото ми,
копнеещо за полет, ...

Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне
блестяща риба. Гнил планктон - ...

Приседнала в сумрака на нощта,
от мисли разни съм обзета.
Сама във нощната тъма,
сама - с шума на сто морета...
Терзае ме един въпрос ...

По тъмно съм станала днес.
Зора да посрещна в гората.
И хукнах сред уханния лес,
тананикайки песен позната.
Днес Еньо, приседнал, ще кърпи ...

искаш ли ме...
искаш ли ме силно...
искаш ли да ме...
искаш ли да ме притиснеш...
искаш ли да ме усетиш... ...

Ще позволиш ли да те нарисувам,
да те извая, в стих да те опиша...
И биенето на сърцето ти да чувам,
по теб душата плахо да въздиша.
Да те докосна ще ми разрешиш ли? ...

Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса, ...

Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта ...

Розово прасенце
в кочината си грухти,
а навън калинка свежа
в облаците си лети.

Полунощ е... А погледът рее в звездите...
Усещах кожата, мириса - на косите...
До мене, в леглото, любовта ми лежеше - заспала...
Колко време се търсят душите след залез?
Прегърнах я, силно... Сякаш ще бяга... ...

Лека нощ.
Да бъде нежна.
Да бъде в моите прегръдки.
Без теб сънят ми ме отвежда
в преследване от бесни хрътки. ...

Тихо пристанище няма.
И тих пристан не можеш да бъдеш.
Природата ти е такава -
наопаки дрехите ти са обърнати.
Да те затворя не мога ...

* * *
В одежди на принц и в одежди на просяк,
човек по това се познава,
че обич за всички в сърцето си носи,
и че докрай се раздава! ...

ЛИПСА
Как хубаво е, когато си до мен,
да бъдеш с мен без никакъв проблем.
Да те докосна, да те целуна, пак с мен
да бъдеш ти и да сме заедно без никакви сълзи. ...