Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...

Борба със себе си
Аз със себе си се боря,
терзая се, анализирам, споря,
достойнството и моралът са най-важни за един човек,
те не са изпразнени от съдържание клишета, ...

За болката какво да ви разкажа...
във мене е... дълбоко я приспах -
разголя ли душата, ще покажа
какво научих и какво видях...
Видях, че мога да съм силна, ...

С полъх на вятъра
По принцип, в летните горещини,
се чувствам леко уморен. И знаеш ли,
че днеска, без да искам, пак се улових
да си почивам, ...

Светилото окото – душата в светлина,
не се грижи за нея и храната
в житници ли птиците събират?
Не си ли ти по-ценен от това?
Е, хайде, придай на ръста си височина, ...

Безразборно разпиляни
образи в гротеска луда:
Ту Христос с кървящи длани,
ту обесения Юда.
Страховити, вероломни ...

Красота и вяра или болката от любовта?
Какво ли виждаш ти в тази черна роза?!
Сълзи обливат нежните листенца,
а капки кръв пропиват се в пръстта.
Защо се радваш ти на самотата?! ...

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...

Щом си сред вълци -
трябва по вълчи да виеш!
Своя човешки характер
дълго и умно да криеш.
Ще те усетят - и в миг ...

Над главата ми, в меко възглаве,
цяла нощ мисъл глухо кръжи:
днес какво в тоз живот ще добавя,
съвестта ми да спре да тежи?
Под прозореца просната риза ...

Този път, който лудва в безкрая
и ме пали с горещи очи,
тихо моите болки гадае
и ме води към луди мечти...
Който може дъха ми да вземе ...

Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа ...

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...

Птица на прозореца.
(Не дишам.)
После
ще пиша стихове.
После ръце ще протягам, ...

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...

Тази нощ ще те чакам по усет,
ще разтворя прашният тефтер на сърцето си
и ще отменя всички насрочени аутопсии,
за да мога да съм само твой.
Ще прикова вълнението си с въжетата на моето очакване ...

Ад или рай - ти избираш къде да останеш.
Забиваш иглата и политаш към чудни страни.
Но колко кратко е това,
а вечна е смъртта.
Отново си в реалността ...

В търсене на кралството
В поквара и хаос, войни и заблуди
затъва човешкият род векове,
малцина са тези, които се будят
да питат и търсят какво ги зове. ...

Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи ...

Къде си сега
Пред теб единствено Душата си докрай
Разголих...
За теб единствено Сърцето си докрай
Разтворих!!! ...

Всичко, което искам, си ти,
дълбоко вътре в мен.
Желанието ми към теб е като треска в моитe мисли.
Tвoят вкус...
Tвoят допир... ...

Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...

Метаморф(а/о)зите на един вълк...
Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.) ...

в теб се вгледах последно
и заплаках насън
че единствена гледка
ще ми бъдеш по път
дето няма да стигна ...

Бездомни рими
чукат по стъклата
на недоспала Муза
в полудъжда.
Ръми ...

Време е вече да си отидеш!
Пепелен вятърът да те отвей!
Най-много болят очите невидени,
но с болката вечно се не живей...
Настървеното време от ъгъла дебне ...