Върви си! Късно е при мен да се завръщаш!
Изтлях като кандило на задушница,
изстинах като гроб забравен, непотърсен,
по тялото ми само севернякът лъкатуши.
Не искай прошка! Аз вече ти простих! Забрави ли? ...

Да паднеш от високо най-боляло
и сривало човешките съдби,
но падайки, потъвайки изцяло -
разбрах, усетих - не боли.
Докосвайки върха, изричаш думи - ...

Порутен стар дувар, обрасъл с бурен,
изгнила порта, виснала на тел,
надничат зад рисунъка ажурен
на мрежата, която е изплел
сред клонките на шипковия храст ...

Спомняш ли си този миг,
когато със силен вик
крещях аз до полуда,
че по теб съм луда?
Помниш ли любовта ми ти голяма, ...

НА ХИЖА "ЯБЪЛКА"
Пътеката извива все нагоре,
провира се през гъсти дървеса.
И който стигне хижата, герой е,
макар че ордени не дават за това. ...

Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти. ...

Здравей, Любов! Без теб съм никой.
Без теб денят не е красив...
и слънцето не се усмихва...
и вятърът не ми шепти.
Без теб нощта ми е безкрайна. ...

Добре и зле за нас
Кой би могъл да каже със сигурност кое е добре и кое е зле за нас. Само зная, че човек се стреми да си изгради рая тук, на земята. На каква цена? Дори с цената на собственото си здраве и живот. Всеки един от нас живее и гради уж за добро, но много често се оказва обратното – злото ...

Беше хубав зимен ден. Още от сутринта вътрешното ми чувство ми казваше настоятелно, че не трябва да правя заплануваното за днес, но че трябва да отида на минералните извори след обяд. Разбрах от друг източник, че един мои приятел също ще бъде там. Мисълта за него ме изпълваше с положително усещане.
...

ГРЕШКА
Грешка! Единственото ти име трябва да е това. Как иначе би се описало нещо толкова съвършено - греховно и порочно?
Понякога се чудя дали си заслужава.
Прилив на страст, енергия, чувство на топлина... живот! Да, фактите разбулват всичките ми съмнения. Тези така дългоочаквани срещи, наситени с ...

ТЕОРИЯТА НА ПИНКОФ ПО ВЪПРОСА ЗА МЪЖЕТЕ И ЖEНИТЕ
Цинизмът в Теорията на Пинкоф по въпроса за мъжовете и женорята, би трябвало да се приеме с обилно чувство за хумор – тъй, както горчиво лекарство с голямо количество вода. Хубавото е, че казусът, описан по-долу, е толкова хипер рядък, та е почти невъ ...

На най-прекрасното място на земята се издигал огромен дворец. Той бил заобиколен от високи планини, загадъчни гори и дълбоко синьо море. Със своите чудни форми се извисявал гордо сред необятната красота. В него живеел добрият принц Клайн. Природата била щедра и го дарила с този приказен рай.
Един сл ...

- В понеделник привечер Тони Стораро получи странен SMS от необозначен мобилен номер или както е прието да се казва "private number": "Утре е вторник, хитрецо. Веднага преставай да ядеш говна! подпис Вълчака". Това съобщение му се видя доста зловещо и той, загрижен за сигурността си, реши да остане ...

Живее тя
в сърцето ти
като роса по устните
Звезда в душата,
води смело кораба ...

Той поспря на сянка;
но това беше рядка сянка.
Листата бяха отмалели,
а други наторяваха почвата.
Легна върху тези, ...

Вали дъждът. Твори изкуство
със всяка капка – точен звук
по изтънелите ми чувства...
Симфония… в душа - капчук...
А слънцето... лъчи протяга... ...

С колана си за
леглото завържи ме!
Целувай ме, за
тялото ми моли ме!
Гали и груб бъди! ...

Звездичке мила и добра,
ти, моя пътеводна светлина.
Ти, която си тъй високо в небето
и виждаш всичко от далеко.
- Я кажи ми, мила ти звездичке, ...

ЛИПСВАШ МИ
Ти тук си -
в синевата забулена
на плискащи вълни.
Ти тук си - ...

Виждам те, вдишваш от него.
Чувам те, кашляш от него.
Помирисвам го, неприятно ухае.
Спри ги - отказваш.
Вредни са - знаеш. ...

Мълчи! Прави се на спокоен.
Преструвай се на безразличен.
Кого, мислиш, заблуждаваш?
Обичаш ме. Не го отричай!
Мълчи! И без да ми го казваш, ...

ДЪРВОРЕЗБА
На разнебитена пейка
в централната част на града
седеше старец замислен,
с бели коси, бяла брада. ...

ПРОШКА
От никой прошка не взимам.
На никой прошка не давам.
Да съди Бог грех, ако имам,
и ме наказва, що заслужавам. ...

Не съжалявам, че докрая себе си бях,
до последната целувка всичко изтърпях.
Взе ми много, защото аз го позволих,
но стига вече! И последната сълза изтрих.
Отчаяно признавам ръцете потреперват, ...

Старият майстор на клетки за птици вече не можеше да работи - синът му влезе в затвора.
Предусещайки края на дните си старец засади овошка. Всички го поздравиха.Той се усмихваше – вече опитваше плодовете ù.
Когато снегът спря, хората наизскачаха от домовете си и го захлупиха с прашни килими. Биха го ...

След години се връщаш и питаш
защо те доведох тук на старото, нашето място,
при първата среща, спомени минали...
твърдиш, че още обичаш.
Почакай, не бързай с целувките нежни, ...

Сбъдница
С едем свещи богови запалих -
пътя ти към мен да осветяват.
И стинско е виното – искри във чашите,
очаквам си с мерак стопанина. ...

„Природата е създала женския пол за
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...

Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръ ...

Признание
Няма нищо по-сияйно от погалена жена
- нива в тежка суша след благодатен дъжд.
Често го забравяме, това е нашата вина
в света, по мъжки груб. Светът на мъж. ...

От едно момиче с отдавна разбито сърце...
Живеем с мисълта, че някой ден тя просто ще дойде... Любовта... Ще дойде така истинска и чиста и ще ни пренесе в свят на щастие, усмивки, свят, в който няма лоши неща... където всичко е толкова просто... и чисто, истинско...
Срещна я... Къде ли... той беше д ...

Красиво, като в багри на Моне -
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота. ...

Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се на ...