А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...

На гайдаря Петьо Янев
Ех, тая гайда как ми ляга на сърцето!
И как гласът ù в тялото вибрира...
Превръщам се във резонанс,
пулсирам ...

Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...

Празен лист два молива и гума
а не мога да напиша дори дума
Бавно обгръща сърцето ми болката
лъжейки себе си че я няма но я има
прогонвайки слънцето в душата ми ...

Р А З М И Н А В А Н Е
На този, който ми казва Обичам те
Колко дълго се будех засмяна,
oт две думи ми беше все видело:
някой някъде става тъй рано, ...

Аортата е много важен съд,
кръвта изпомпва ми във тялото,
повтаря всекидневно този път,
поддържа кръговрата в цялото.
Аортата се свързва с вена кава, ...

Разруха
Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора. ...

Опитах се да те преборя с всички методи,
които смятах – правеха ме силна.
А ти цинично се изплези във лицето ми...
Доказа ми, че аз съм просто НИКОЯ...
Добре, съгласна съм, макар че твойте доводи, ...

Полъх от ветрило,
песен на момиче.
Стреснати, политат
сенките на птици,
тихичко се плъзват ...

Родена от лъжа...
... обляна от сълзи...
... обгърната в сянка...
... целуната от мрак...
... плаче с ледени сълзи... ...

В кръвта си нося любовта
Душевност съм, не съм предмет -
не можеш да ме притежаваш,
смехът ми е естествен, не превзет,
но с думи продължавай да ме изкушаваш... ...

Не се влюбвай в мене -
прошепна ти.
Аз идвам и си отивам и ще ми е жал за тебе,
ако се влюбиш и те боли.
Ще ти разбия сърцето ...

Утро блесне ли, кеят ме вика
и по чайките праща ми зов,
а морето в мъгла сребролика
ме посреща със изгрева нов…
Кораб бавно към слънцето гони ...

Любовта е противоречие
Ти ми обеща морето да пресушиш и звездите да свалиш. Обеща ми да ме обичаш вечно, но пак при нея си ти.
Всяка нощ си при нея. Звъниш ми, за да ми говориш за вас двамата. Казваш, че те дразни, че не ти е никаква, но не можеш да кажеш, че и аз съм ти някаква.
Влизаш, аз ставам н ...

Когато някой се почувства изоставен,
душата му макар и пълна със стремежи...
започва да пустее и да драпа...
Да вярва ли отново?... Или да избяга?
Да скрие ли душевната си болка дълбоко - ...

по това време търся
един поглед
в паметта си ровя
да прозвъни - чакам
да разсипе по мен кафяво ...

Пробуди се в миг новото знание
за разширяващото се Буда-съзнание...
Не ще да има граници веч
за тази изследователска мисия живот...
Живот безкраен е без хоризонт ...

Вече никой никого не цени...
Всеки гледа как своите желания да задоволи,
и с това се свършват всички добрини...
Толкова егоисти и лицемери, че чак боли,
толкова скрити помисли всеки тайно си крои, ...

Здравей, мое закъсняло лято!
А как ми липсваш, само ако знаеш!
Остана си неизживяно.
Увехна в мен преди да разцъфнеш.
Здравей, мой бездомен кучи брод ...

Беше много, много отдавна...
Разпиляха се клетвите,
запечатани върху пясъка.
С тях се отърсихме и от белите дрехи -
еднаквите ризи на нашто приятелство. ...

Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки, ...

Джон държеше меката ù топла длан, усещайки напрежението и болката, които струяха от нея. Госпожа Тенди беше намерила известно спокойствие и не желаеше да отдръпне ръката си. Той беше коленичил пред леглото, сякаш се молеше; отчаяно му се искаше да направи така, че тя да се почувства по-добре. Само ч ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерперетирани
от НеГримирана
Aко имаш две ризи ...

Убивам всяка близост с тази честност.
Не знам какво е вяра. Суета
отлеждам вместо цвете. Много лесно
се върнах лоша. Тръгнах си добра -
с последната си маска на невинна ...

Забравих ли те някъде във времето,
във истини до болка премълчавани?
Загубих ли те в търсене на своето,
в думите насила позабравени?
Прогоних ли те в сляпата си обич, ...

Дълго в нощта
в черна тъга
аз престоях
и шепнех слова,
и чаках смъртта ...

Зима е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи.
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли. ...

‘’ - Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И, макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. ...

Вземи мен, когато слънцето залезе...
Вземи мен, когато болката надвисва над града...
Вземи мен, когато крилете на нощта обгърнат те в тъма.

Пепел загробва града
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.
Нечия чиста и лека душа ...