„И нежна сянка на жена през мен премина,
но тя не знаеше, че моята любима е...”
poeta (Илко Илиев)
Благодаря за вдъхновението!
В небесната ръж ...

на мъжа ми
Не ме ранявай, чуваш ли, недей!
Бе пролет, а сега е есен
в сърцето ми, и вече то не пей
онази някогашна песен. ...

Живея всеки ден.
По малко.
Пестя за после.
Все мисля.
Мисля даже нощем! ...

Присъстваш в сънищата
и изпълваш мечтите ми.
Разгаряш желанието
и подклаждаш копнежа ми.
Объркваш съзнанието ...

Миг един...
Цял живот
Раним
Подарим сърце
Протегнем две ръце ...

Животът е даденост славна,
Животът е даденост отдавна,
и неговата красота няма равна.
Пред трудности изправяме се
всички и правим първите крачки. ...

Сегашно просто
Аз не пазарувам дрехи а образи
от рафта с глави избирам тази за днес
и слагам роклята от милиони мъже
минали през мен и полузабравени ...

Да те извадя искам,
днеска пак ли се събуди
сърдит и сам...
не намери кой да те измъкне,
виж се, целия си в кал... ...

============
Озовах се залутана
из коридорите
на водното (ти )пространство.
Безцелно далече. ...

В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Секундите – морски вълни,
към брега неуморни препускат.
Часовете превръщат се в дюни, ...

Недостоен съдник е съдбата - тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа, ...

Намери
някоя сянка.
Нека е край града.
Нека слънце пече.
Ще се скрием ...

ПАЗАР
Наблизо до нас нов пазар има,
покрит и добре уреден.
И пролет, лято, есен и зима
със стока е все зареден. ...

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...

Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото, ...

Здравей, любов!
Добре дошла при мене -
объркана,
непозволена,
смешна... ...

Sic transit gloria mundi (Така преминава световната слава) Напоследък ние някак си самовнушихме, че сме “малка страна”, “малък народ”, абе изобщо сме незначителни и на картата, и като хора, и всякак. Голям принос за това имат политиците и журналистите, които го повтарят и втълпяват на българите под ...

Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.
Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,
мечтаейки да бъде както преди.
Прекосила морета и планини,
отъпкала свои пътеки, стигайки до върха, ...

Пак седя в стаята сама...
мисля за живота и света...
Бавно в цигарения дим, някъде
изгубват се мечтите...
Питам се, ...

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

А вече мрем като мухи
и ни избиват кат животни,
като скотове беззащитни.
И падаме като елхи,
от топор остър подкосени, ...

Благодаря на Десислав Илиев за вдъхновението
Не на кафе - на вода
искам да ти гадая.
Търся от тебе следа,
тихо смирила безкрая. ...

Не съм от благородно потекло,
пък и мъже - с лопата да ги ринеш.
Аз всекидневно своя Рубикон
пресичам. И се свличат в мен лавини...
когато с поглед, с дума или жест, ...

Обичам те, от никого аз това не крия,
но кога ли ще усетиш това?
Кога ли ще усетиш що е мъка,
кога ли ще почувстваш любовта?
Обичам те, и така ще бъде за вечни ...

Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...

Басня
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...

провокирано от:
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения. ...

Контролирана радиация

дяволска шега
Сънувам често своите мечти,
а някои отиват в двора на забравата;
неусетно се изнизват после дните ми,
подмамени и те от сенките на рая. ...

На дувара
С течение на времето неясно,
и дъждовете, дето я валяха,
тя стана силна и прекрасна,
и тихо помъдря, и май порасна. ...

ИСКАШ ЛИ?
Защо не искаш да признаеш
пред себе си, а не пред мен
и искаш да покажеш, че нехаеш,
а в твоите мисли съм и нощ и ден! ...

Не виждаш ли?
Като тебе сладка,
обидена и тъжна
почти догадка,
на никому длъжна, ...

Сняг на парцали се сипе в съсухрена, сива душа.
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.
Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи. ...

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...